Кристина ПАТРАШКОВА
Ню Йорк е сред градовете, които диктуват трендовете. Каквото се случва на мястото, което според клишето никога не спи, това е модерно.
Много изненадваща тенденция идва от това космополитно място, към което милиони хора са се запътвали, но където малцина са триумфирали като победители. Тоталната мания сред младите в Ню Йорк напоследък е да станат членове на клубове, за която привилегия плащат по 2500 долара. Целта не е да попаднат в декадентско и труднодостъпно общество, в разгулната обстановка на някогашния „Клуб 54“, а на място, където да се върнат към заниманията на родителите си. Членовете на въпросните високоплатени клубове играят шах, табла и настолната игра със стратегия маджонг.
Всичко се случва на фона на музика, но това, което младите търсят, освен да местят фигурите по шахматната дъска, е общуването, комуникацията, погледът в очите на другия.
Обнадеждаващо е, че джензита и милениали май вече изпитват потребност да излязат от дигиталния балон, в който някои от тях прекарват по 18 часа в денонощието. За да се върнат към шаха, игра на 1500 години, по време на която повече мислят, отколкото говорят. Но играят с живи хора, а не с аватари.
Светът на социалната изолация, вманиачаването по здравословно хранене и спорт, технологичното съществуване леко се пропукват. Не че тези тенденции могат да бъдат преобърнати, но поне се възражда потребността от комуникация. Липсата й обърна света с краката нагоре. Кризата в общуването засяга не само отделните поколения, партньори, преподаватели и ученици, но и световните лидери. Те заместиха разговорите с дронове, ракети и бомби и започнаха да пренареждат международния ред, при който силните правят каквото искат, а слабите страдат, както им е отредено.
Къде по-добре е да играеш шах, отколкото да злословиш в социалните мрежи и да изливаш комплексите си като пълноводна и мръсна река от омраза.
Ако и четенето сред младите стане модерно, животът наистина ще бъде по-хубав. Технологиите променят начина на живот, но не бива да погребват общуването. Защото то е сред най-първите необходимости на човека и най-прекият път към откриването на смисъла в живота.