„Хайде на кюфте и бира в Чешкия клуб!“ Това е една от най-хедонистичните подкани, които си отправя столичната бохема в годините на социализма. Ресторантът на улица „Кракра“ 15 е знаково бохемско място с уникална кухня, любимо на артисти, журналисти и политици в онези години. Освен нервозни кюфтета само тук може да се консумира гулаш, свинско с кнедли, телешки бифтек и още куп кулинарни изкушения от чехословашката кулинария. Освен менюто това е любимо място и заради неповторимата атмосфера.
Няма как да влезеш в него и да не видиш поне десетина от тогавашните знаменитости, особено журналисти, режисьори и телевизионери, заради близостта му със сградата на БНТ на ул. „Сан Стефано“. Сред най-верните клиенти е Хачо Бояджиев, тогава вездесъщ режисьор в телевизията, автор на новогодишни програми и незабравими мюзикъли. Той е в „Чехите“, както наричат ресторанта мнозина, почти всеки ден, неизменно с цигара в ръка, която гаси, преди да е допушил, за да запали нова. Обикновено е в компанията на красиви жени, повечето от които жадни за екранна слава 
млади момичета. На масата до него често седи обикновено мълчаливият Иван Иванов в компанията на Любо Чаталов. Появата на Стефан Данаилов винаги се превръща в атракция, а сервитьорите се надпреварват да го обслужват. Той е не само най-известният мъж в България, но е абсолютен бохем, който прекарва часове в заведението. Не само оставя щедри бакшиши, но в повечето случаи черпи цялата компания, а компанията често се отправя след това към някой от нощните барове на София. Конкуренция му прави единствено Иван Славков, който по това време е шеф на БНТ и зет на Тодор Живков, но в типичния си интелектуално-хулигански стил си позволява да разказва дръзки вицове дори за тъста си. Приятелите му се подсмихват, но не много шумно, защото не знаят дали Живков все пак няма да разбере как се е забавлявал зет му. Около Батето, както го наричат всички, винаги е шумно и забавно, а всеки новодошъл мечтае да попадне на неговата маса.
Чешкият клуб е не просто място за хранене и консумация на чешка бира, то е пространство за духовно общуване, обсъждане на идеи, запознанства.
Същото меню и същата атмосфера, макар и с нови клиенти, ще бъдат възродени отново, защото Чешкият клуб отваря врати в края на май след основен ремонт. Новите собственици са решили да пресъздадат всичко, каквото е било, за да върнат паметта за славните бохемски времена. В менюто са включени знаменитите нервозни кюфтета, кнедлите, гулашът и прочутото колено, което е приготвен по специален начин джолан. Бирата ще се лее в изобилие – ще се предлагат шест вида наливно пиво. Едва ли някой клиент ще си тръгне, без да опита незабравимата бехеровка – чешки дижестив, който магически помага за храносмилането след обяда или вечерята.
През пролетта и лятото ще бъде отворена градината, а идеята е мястото да се превърне и в арт център – да се представят книги, да гостуват известни артисти и певци.
Историята на сградата на „Кракра“ 15 е не по-малко интересна от менюто в Чешкия клуб. Началото е поставено през 80-те години на XIX век, когато в София живеят постоянно около стотина чехи, а и мнозина пребивават временно. Тези чехи не просто прекарват известно време в страната, а създават цивилизация в следосвобожденска България – от железопътища и корабостроителница през правото, образованието до основите на живописната и музикална школа.
Срещат се във вече унищожената бирена фабрика на братя Прошек. Първата важна година, която засяга Чешкия клуб, е 1892, когато се основава дружеството „Чех“. Втората важна година е 1924, когато е купена сграда на ул. „Кракра“ 15 за 2 100 000 лв., като 1 000 000 са от дарения, облигации и кредит от банката на Чехословашките легии. Останалата сума трябва да бъде изплатена в рамките на година. Къщата е домът на г-жа Жозефина Анкова, а архитект на сградата е австриецът Антон Хадерер, който работи в София до 1905 г.
Постройката е забележителна – главният вход е с две колони, заобленият балкон е обграден от парапет от фини балюстради и богатата украса. Впечатляващи са капителите, лъвските глави, човешките лица и ангелите, които украсяват сградата.
След продажбата къщата се превръща в Чехословашки народен дом „Томаш Масарик“ по името на първия чехословашки президент. Към дома е открито училище, има театрален салон, а в двора е построен и физкултурен салон. Председател на новосъздаденото дружество е забележителният професор от Рисувалното училище Иван Мърквичка, един от създателите на новото българско изкуство. На улица „Кракра“ се провеждат редовни вечеринки и се празнуват годишнини под звуците на чехословашката музика, организират се курсове по чешки за българи, изнасят се театрални постановки.
Веднага след 9 септември 1944 година къщата за 20 месеца е превърната в посолство на Чехословакия у нас. Разделянето на Чехословакия на две самостоятелни държави през 1993 година разцепва земляческата общност, а от 2001 година се взема решение клубът отново да носи името „Томаш Масарик“, както при основаването.
За радост на всички ценители на чешките деликатеси, хубавата бира и неповторимата атмосфера, Чешкият клуб ще бъде възроден и със сигурност ще се превърне отново в знаково място за столичани и гостите на София.