Създателят на българската драма и театър Добри Войников пише през 70-те години на XIX век: „Няма на света по-добро училище от всенародното и живо позорище“. Всички читатели на „Филтър“ са наясно с уж архаичната дума, която обаче продължава да се използва в съседни държави, по традиция забравящи, че сме им дали езика си. Та позорище предшества „театър“, който пък, както се знае, идва от Гърция, където са го измислили древните елини.
Разбира се, позорище има и напълно разбираеми негативни конотации и напоследък те се опитват да вземат надмощие в софийския афиш. Защото някои от заглавията в него са откровен позор за културата и гилдията. Още по-позорно е, че за това не става дума сега, когато постоянно се коментира защо се стигна до източването на държавни пари за несъществуващи зрители и постановки. Покрай счетоводството и корупцията не се говори, че те са възможни в условията на интелектуален хаос и изгубване на смисъла.
Шефове на трупи и частни продуценти бълват нискочели заглавия – логично е, че всеки гони печалби. Колкото повече продадени билети, толкова повече финансови средства от държавата. Какво консумират зрителите, няма значение – гнило, с изтекъл срок на годност, с опасност от токсичност.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg
Албена АТАНАСОВА
