Кметската кампания започна. Щабовете на кандидатите работят на пълни обороти. Пишат програми, вадят компромати. Умуват неочаквани ходове за привличане на отегчения и разочарован електорат.
Най-интересно е в София, където един срещу друг се изправят две непартийни кандидатури – журналистът Антон Хекимян срещу IT милионера Васил Терзиев. И единият, и другият имат яростни привърженици и люти врагове. Битката се оформя кървава, защото бюджетът на Столична община е 2,5 милиарда лева.
И докато щабове, пиари и партийни лидери са се хванала гуша за гуша кой да вкарат в кабинета на „Московска“, никой не се сеща, че това въобще не е толкова важно. Защото кметският стол е имиджов, но от него нищо не зависи. Дори да има най-великите идеи, кметът ще бъде с вързани ръце, ако няма мнозинство в Столичния общински съвет. А неговото постигане е трудна задача.
В София с листи за съветници участват всички водещи партии, но и всевъзможни обединения, инициативи и формации. Въобще не е невъзможно някои от по-малките политически сили да провре в общинския съвет един или двама свои представители, като обърка още повече сметките. За да спечелиш мандат в СОС, са ти достатъчни около 3800 гласа – това се равнява на нищожен брой лайкове за всеки уважаващ себе си инфлуенсър.
Вероятността никой да не постигне мнозинство в съвета е напълно възможна. Шареният му състав обаче ще е податлив на трусове, а плаващите мнозинства в него ще изкушават да бъдат купени.
Каквито и решения да вземе СОС, ще задължава кмета, който и да е той, да ги изпълнява. Понякога дори в разрез със собствените си политики и идеи.
Така че дали ще спечели Антон Хекимян, Васил Терзиев, Вили Лилков, Ваня Григорова или някой друг, няма особено значение. Освен тупането в гърдите, че някоя от партиите е била другите. Което също не е толкова важно, защото модата е победители и победени да се обединяват в сглобка. И да продължат напред.
Така че по-спокойно с изборите.
