Златна Добруджа те ражда с Божията чест.
Златна Добруджа те меси с белите ръце.
Златна Добруджа е хлябът в този земен рай.
Златна Добруджа е твоето сърце.
Така звучи химнът за хляба, който Веселин Маринов изпява през 2010 година. Текстът е на любимия му поет Евтим Евтимов. Звучи високопарно, сякаш е изпято в годините на социализма. Макар песента, която не се превръща в хит, да се възприема леко иронично – няма спор – хлябът заслужава уважение. Защото никой не е по-голям от него. Това важи и във времената на здравословно хранене, всевъзможни диети и хранителни режими.
Не само българинът не може без хляб. Да дариш хляб е най-богоугодно. Да споделиш хляба си е послание, което изпращаме към хората, които обичаме, за да бъдем заедно. Хлябът днес има добавена стойност. Доказва го Анелия, която не е от най-добрите домакини. Предпочита да рови в интернет, да чете новини или статуси в социалните мрежи, вместо да вари супа например. Поне веднъж-два пъти седмично разчита на фирми, които предлагат готова храна. Обаче има периоди, когато буквално не излиза от кулинарните сайтове. И тогава кухнята й заприличва на бойно поле – бърка кексове и сладкиши, реди торти. Форма на висш пилотаж е без намесата на хлебопекарната самата тя да замеси тестото за мекиците. Плетенето на многоцветни огромни шалове е част от другите й ексцентрични занимания, но ентусиазмът за тях се появява по време на мрачните зимни дни.
„Винаги създаването на нещо носи удовлетворение, защото кореспондира със себеусещането и себеоценката, т.е. „аз мога.“ Така че онова, което ние правим, на което отделяме внимание, е ценно за нас. Ако ще да нарисуваме едно кръгче на листче. Това кръгче ще бъде по-хубаво от всички други нарисувани от други хора кръгчета, защото ще сме отделили от времето и вниманието си за него“, обясни психологът Марина Панева.
„Тези дейности успокояват, защото, извършвайки ги, ние влагаме цялото си внимание. Не мислим за други неща и мозъкът почива. Не ни вълнува, че навън вали или че е страшно горещо, че нещо се е случило в офиса. Вниманието ни е изцяло към онова, което сътворяваме, обръщаме поглед към себе си. Затова е успокояващо“, обобщи Панева, която е създател на проекта „ХляБА терапия“. Не е хляБО, а хляБА – това уточнение е важно, казва Марина. И допълва, че частичката БА се е използвала със значение на физическото изражение на духа, на душата както в нашия, така и в други езици. Тя знае, че всеки човек е индивидуален, затова и отговорите няма как да бъдат универсални. Има обаче един подход, който открива и на който се основава проектът й – събира хората заедно, за да месят хляб. Така от самотно занимание вкъщи, ритуалът по месене се превръща в групова терапия. И така „хляБА терапия“ е метод освен да се справим с негативните емоции, също така да се съсредоточим върху личното щастие.
Има групи с малки деца, с възрастни, с тийнейджъри – с всички и на всички им е интересно, защото месенето на хляб не е само техническо умение. Идеята не е просто да се научат да месят или да си направят хубав хляб, а да си направят своя хляб. А и да посменят ракурса от деня, да си отделят малко време за личните усещания, емоции и да направят нещо, което с удоволствие да споделят с близките си.
В основата на съвременната концепция за терапевтичен метод стои становището, че трудът и изкуството оказват изключително позитивни ефекти върху здравето, тонуса, настроението и енергичността на хората. Когато човек е ангажиран с определена дейност, важна за него, той се чувства полезен, което неминуемо променя мислите и чувствата му. Работата в група по един вид дейност пък създава връзки и предполага обмяна на опит между участниците. Усещането за общност е ключово за здравословния психосоциален климат и точно това усещане се провокира при тази терапия.
Марина Панева обича това, което прави, защото вярва, че психологията и психотерапията могат да ни помогнат в търсенето на нас самите и да подобрят значително живота ни. Разказва за себе си, че меси от много години, занимавала се е и с арт терапия. Тъй като е завършила художествена гимназия, знае какво дава на човек работата с глина. Това е един от първите терапевтични методи изобщо в арт терапията и някак естествено е направила връзката с месенето на тесто. Освен това работата с нещо живо е различна, носи повече удовлетворение. А хлябът е жив. „Ние създаваме живот, пресъздаваме себе си, смисъла си чрез ръцете си и хляба. И колкото и лично занимание да е месенето, неговият резултат е за споделяне“, твърди Марина Панева.
Защо пълнозърнестите храни са
най-полезни
Щандовете са препълнени от различни по вид, вкус и съдържание хлябове. Но кой от тях е здравословният и как да го разпознаем? Диетолозите, изглежда, са на единно мнение – пълнозърнестият, за чиято направа са използвани и трите части на зърното, е за предпочитане.
Външният слой на зърното или триците съдържа антиоксиданти, фибри и витамини от група В. Зародишът е богат на витамини от група В, минерали и здравословни мазнини. Ендоспермът осигурява нишестени въглехидрати, протеини и малки количества витамини и минерали.
При рафинираните зърна триците и зародишът на зърното са отстранени и на практика е премахната една четвърт от протеина и две трети или повече от основните хранителни вещества. За да се компенсира загубата, рафинираното зърно е обогатено, но не достатъчно. Пълнозърнестият хляб може да се счита с високо съдържание на фибри, когато се съдържат поне 6 грама на 100 грама продукт. С един хляб се покриват 50% от препоръчваното количество фибри за ежедневно приемане. Затова диетолозите съветват, че половината от зърнените храни, които приемаме, трябва да бъдат именно пълнозърнести.
Ето някои от видовете хляб, които са подходящи за всекидневна консумация:
– Ръженият хляб се прави предимно от ръж, която има високо ниво на фибри не само в триците, но и в ендосперма си. Освен това видът на фибрите е такъв, че се получава бързо усещане за ситост. Продуктите от това зърно имат по-нисък гликемичен индекс в сравнение с пшеницата и повечето от другите зърнени култури. По принцип храните с нисък гликемичен индекс повишават кръвната захар бавно и са полезни особено за хора с диабет. Когато купувате от този вид хляб, обаче прочетете на етикета какво е съдържанието на ръженото зърно в него.
– Овесеният хляб е здравословен вариант, защото бета-глюканът, вид фибри в овеса, е основното съединение, което помага за намаляване на нивата на холестерола. Има и благотворни влияние при управление на нивата на кръвната захар. Доказано е също, че яденето на овес има положителен ефект върху имунната система и чревната микрофлора. Брашното, използвано в овесен хляб, обикновено е обогатено с пшенично или пълнозърнесто брашно.
– Добавянето на семена – ленени, тиквени, слънчогледови, овесени ядки или сусам, подобрява структурата на хляба, придавайки му орехов вкус, увеличават съдържанието на протеини и фибри. Например филия от 45 грама пълнозърнест хляб със семена има 110 калории, 5 грама протеин, 18 грама въглехидрати и 5,98 грама фибри.
– Напоследък е много модерен хлябът с квас, при чието втасване не се използва мая. Прави се чрез процес на ферментация, който използва естествено срещащи се бактерии и дрожди в брашното. Този хляб е добър вариант за хора с храносмилателни проблеми. Той е и с по-нисък гликемичен индекс в сравнение с белия хляб.
– На пазара се предлагат и готови смеси за безглутенов хляб, които съдържат оризово брашно, картофено нишесте, захар, сол, влагозадържащ агент, емулгатор. В някои безглутенови пълнозърнести хлябове могат също да добавят семена като лен или сусам. Глутенът е вид протеин, който се намира в някои зърна като пшеница, ръж и ечемик и може да предизвика негативни реакции при някои хора.
Препечената филийка вдига килограмите
Широко разпространено е схващането, че от хляба се пълнее и хората с наднормено тегло трябва да го ограничат или направо да го избягват. Истината е, че хлябът предизвиква напълняване колкото ориза и спагетите например. Едно 50-грамово хлебче има енергийна стойност 120 kcal, докато 60 грама ориз или паста – около 200 kcal. Проблемът идва от това, че хлябът се консумира в комбинация с висококалорични храни.
Мнозина държат филийката им да е препечена, защото това изглежда някак си по-диетично и съответно има схващане, че ще поемем по-малко калории. Оказва се обаче, че от препечения хляб се пълнее малко повече от пресния. И всъщност има логика – в препечения е по-малко съдържанието на водата и той е по-концентриран. По същата причина кората на хляба също съдържа повече калории, отколкото меката част.
Има още един мит за разбиване, който се разпространява сред хората, които имат проблем с килограмите и цял живот са на диета. Пълнозърнестият хляб съдържа същото количество калории, колкото и белият. Предимството на пълнозърнестия е, че е богат на фибри, засища за по-дълго време и подпомага преработката на храната в организма.
Хлябът на нашия пазар съдържа около 1 грам готварска сол на 100 грама продукт. Средно българинът яде по 285 грама хляб на ден, т.е. приема 2,85 грама сол с хляба. Това е важно да се знае особено от хора, които имат бъбречни проблеми и трябва да ограничават консумацията на сол.
Външният вид има значение
Когато избирате хляб, обърнете внимание на външния му вид. Кората трябва да бъде добре оформена и изпечена равномерно. Не бива да има опушени зони и големи мехури по повърхността й.
Ако е деформиран и с малък обем, горната му кора е интензивно оцветена, средината е лепкава и слабо еластична, вероятно брашното е получено от пшеница с висок процент покълнали зърна. Меката част трябва да има плътност. Може да бъде по-гъста и тежка или по-лека, в зависимост от типа на хляб. Големите мехурчета и трохите са признаци за ниско качество. Вкусът трябва да е балансиран между сладко и солено.
Когато се усеща странен вкус и мирис, може би зърното е започнало да плесенясва или за замесването е използвана мая с лошо качество.
Когато хлябът е разлят, с нисък обем и малка, неравномерна шупливост, значи е използвано слабо брашно, получено от пшеница с повреди от житна дървеница. Горна кора с пукнатини е симптом за превтасало или недовтасало тесто. Ако е брашнена – не е достатъчно количеството пара в пещта. В случай че хлябът е ронлив, това означава, че тестото е твърдо и замесено с повече мая, защото производителят е закъснявал и не е имал достатъчно време за втасване на продукта. Ако избива влага, значи не е изчакано задължителното време за отлежаване на хляба.
Очакваме над 6 милиона тона пшеница тази година
България изнася жито за повече от 30 държави
Очаква се реколтата от пшеница тази година да е над 6 милиона тона, става ясно от старта на жътвената кампания. По предварителните оценки в края на жътвата равносметката ще бъде 6,1–6,3 милиона тона за пшеницата и над 800 хиляди тона – за ечемика. Средният добив ще е не по-малко от 500 килограма от декар. Хлебният баланс ще бъде осигурен, а благоприятните климатични условия към момента дават основание да се прогнозира високо качеството на реколтата, обеща земеделският министър Георги Тахов, който не очаква повишение на цената на хляба.
Около 80% от складовете за зърно са празни в момента, което означава, че реколтата може да бъде съхранена в очакване на по-добри изкупни цени. Обичайно по време на жътва те са най-ниски. Страната ни продължава да е сред сериозните производители на стратегическата стока, защото изнасяме хлебно зърно за над 30 държави. Египет пък е сред големите купувачи. Преди дни държавната компания General Authority for Supply Commodities (GASC) съобщи, че е закупила 400 000 тона пшеница на международен търг – 100 000 тона българско зърно, 180 000 тона – румънско, и 120 000 тона – от Украйна.
В първите дни на месец юни котировките на много от основните контракти на световните зърнени пазари продължават да показват тренд в посока надолу, сочи анализ на Софийската стокова борса. Наблюдателите смятат, че това се дължи на по-ранното начало на прибиране на новата реколта от пшеница в някои страни, а нейните цени дърпат надолу и другите контракти.
Цената ФОБ на хлебната пшеница в Чикаго се понижи с нови 13 долара до 250 щ.д. за тон за доставка през юни, Франция загуби само 1 евро до 244 евро за тон. Украйна държеше досега най-ниските котировки и тези дни наваксва с ново поскъпване от 10 долара до 230 щ.д. за тон, а Русия остава на 232 щ.д. за тон. На ССБ хлебна пшеница се предлага в голямо количество по 388 лв. за тон.
Маргарита ДИМИТРОВА
