Христина Христова е министър на труда и социалната политика в правителството на Симеон Сакскобургготски. Председател на НДСВ от 2009 до 2013 година. Била е депутат в две народни събрания. Завършила е философия в СУ „Климент Охридски“, доктор е по социология. Има множество специализации в областта на социалния мениджмънт и управлението на социални и здравни фондове.
– Госпожо Христова, бюджетът за 2026 г. вече е факт, бихте ли коментирали промените в социалната сфера, една от които е премахването на автоматичното определяне на минималната работна заплата?
– Много е трудна задачата на управляващите, защото се налага да започнат да слагат в рамки прекомерните държавни разходи, които добиха голяма величина през последните 4–5 години. От друга страна, трябва да се съхранят социалните права, защото има хора, които разчитат на това. Да, да се запазват финансовите технологии, но да се държи сметка дали решението не засяга усещането за социална справедливост в общество, което и без това е стигнало до критично ниска степен. Опитаха се да направят някакви полезни стъпки и такъв е случаят с премахването на автоматизма при определяне на минималната работна заплата.
Ще припомня, че промените в Кодекса на труда бяха внесени в последния ден на един от предишните кратки парламенти. Мотивът беше, че се включва европейското право в българското законодателство. Но това стана по един порочен начин, защото в евродирективата само едната референтна стойност е да върви минималната заплата като 50% от средната. Не беше включено това да става на основата на социалния диалог, да се имат предвид инфлационните процеси, производителността на труда, общото равнище на доходите. Затова сега автоматизмът трябваше да бъдат премахнат, но се появи доста напрежение. Но аз си го обяснявам и с порочните правни технологии промените да стават с преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета. Ако погледнете през последните няколко години, ще видите колко огромни са текстовете на тези разпоредби, в голямата си част свързани с промени в други закони. Защо беше нужно сега, когато има огромно мнозинство и няма проблем да бъде гласувано каквото решение поиска.
– Реално минималната заплата е замразена до приемането на нова формула за определянето й. Кога ще стане това?
– Не е посочен срок и по какъв начин ще се процедира оттук нататък, за да се изработи механизъм за определяне на минималната работна заплата. Има и друго – след като вече няколко години синдикатите и работодателите не са постигнали консенсус по този въпрос, значи не полагат достатъчно усилия и не правят компромиси. Няма пречка по предприятия и по браншове да сядат на масата и да договарят минимална заплата и по-голяма от досегашните 620 евро.
Сега сме в състояние, когато трябва много добре да си прегледаме публичните разходи. Едно от решенията е да се премахват автоматизмите при определяне на заплатите и да се заменят с договаряне всяка година според възможностите и резултатите в дадена сфера. Както знаете, ЕК започна процедура по свръхдефицит и е добре още през 2026 да се решават тези проблеми. Най-тежкият въпрос, който ни поставя Европейската комисия, е за раздутите и недостатъчно целесъобразни публични разходи.
– Промяната при четиричасовия работен ден също предизвика много разправии и разгорещени спорове. Може ли да обясните за какво става дума?
– Първо да уточня, че има два вида стаж – осигурителен и трудов. Осигурителният е времето, за което са внасяни осигурителни вноски. Той се определя от Кодекса за социално осигуряване и има по-големи и важни последици, свързани със социалната сигурност на хората – с пенсия, обезщетения за майчинство, за болнични, за безработица и трудова злополука. Ако една година сте заети на половин работен ден, примерно, за пенсия ще ви се брои половин година.
Трудовият стаж се определя от Кодекса на труда, където е казано че един работен ден се брои за пълен, ако човек е бил зает не по-малко от 4 часа. Този стаж е важен за годишния платен отпуск – и работникът на 8-часов ден, както и другият на 4 часа имат право на гарантираната минимална отпуска от 20 дни. Сега вече няма да е така – който работи на 4-часов ден, ще има право на половин платен годишен отпуск.
Когато човек е бил при един и същ работодател 10 години от последните 20, получава 6 работни заплати при пенсиониране. Това беше и за хората на 8-часов работен ден, и на 4-часов. По един начин се плащат и така наречените класове за прослужено време и професионален опит. Сега вече се изравнява режимът на трудов и на осигурителен стаж.
Недоумявам защо това не беше разказано просто и ясно. Държавата трябва да бъде така любезна да намира информационни канали към хората и разбираемо да бъде обяснена тази сложна материя. И най-важното, което не се казва, е, че ние имаме няколкостотин хиляди души в България, които имат трудови договори на 4 часа, а работят на 8, даже на 12 часа. Не знам дали получават само половин заплата, или пък им дават другата част в плик, но при всички случаи осигуровките им са наполовина и един ден, когато дойде време да се пенсионират, ще бъдат неприятно изненадани. Те ще получават половин майчинство, половин болнички и така нататък. Сега е моментът да отидат при работодателите да поискат договорите им да бъдат според реалните им часове на работа. И ако преди 15 години това нямаше да е възможно поради голямата безработица, сега имаме дефицит на пазара на труда.
– От доста време се говори, че пенсионната система е с голям дефицит. Какъв ще е ефектът от повишения максимален осигурителен доход за работодателите и за работниците?
– Крайно време е управляващите да се ангажират много сериозно с финансовата стабилност и устойчивост на пенсионната система. Тя вече е в критично състояние – за тази година са ни необходими 13,5 милиарда евро за пенсии, но има дефицит от около 6,3 милиарда евро. Твърде сериозно е положението и трябва да се види не само приходната, но и разходната част, защото има редица плащания, които не са свързани с трудова дейност и с осигурителен принос.
– Но много хора изнемогват и не могат да се справят сами.
– Така е, а държавата е длъжна да им помогне, но не чрез пенсионната система. Ние допускаме голяма грешка – искаме да решаваме социалните проблеми с пенсионната система, но тя е осигурителна, не е социална помощ. Повишаването на максималния осигурителен доход ще донесе известен ресурс, но пък се намалява разполагаемият доход на работещия човек и се увеличава разходът за труд на работодателя в момент, когато европейската икономика не се е възстановила дори до предепидемичните си нива.
При изчисленията по формулата за някои хора, които са осигурявани на ниски доходи или са работили на половин ден, се получава по-ниска пенсия от минималната. Но те ще получат гарантирания минимум. Съществува и социалната пенсия за човек, който е станал на 70 години, но няма трудов стаж и не е внасял осигуровки. Ето тези проблеми не бива да се решават с пенсионната система. За нейната стабилност проблем е и широкият кръг от хора, които имат право на по-ранно пенсиониране. Още когато преговаряхме за влизането на страната ни в Европейския съюз, от ЕК ни казаха, че трябва да се съобразим с техните изисквания – те дават право на по-ранно пенсиониране само за три вида труд – под земята, под водата, във въздуха. При нас списъкът е много дълъг. И още нещо ще ви кажа: в последните две години повече от половината от отпуснатите нови пенсии са за инвалидност.
– Още в първите си дни новото управление обяви, че финансите на държавата са в колапс и ще предприеме поголовни ограничения на публичните разходи. Но засега нищо не се случва, защо?
– Моето мнение е, че взимането на решения е подчинено на политическата ситуация. Стигнахме до такова ниво на раздути държавни разходи и на дисбаланси в пенсионната система заради петте години политическа нестабилност. Живеехме с усещане за почти непрекъсната предизборна ситуация, в която политиците искаха да се харесат на хората. Взети бяха много неразумни решения, които доведоха до тази процедура по свръхдефицит на ЕК. А тя е в две части – първата е мониторинг, но втората са финансови санкции за всеки ден като процент от БВП. Накрая е спиране на достъпа до европейски средства, което ще е много сериозно изпитание за държавата. Затова ще кажа, че трябва повече отговорност към хората, за да не се внася партийна политика при взимането на управленски решения.
Маргарита Димитрова