Христина Христова е министър на труда и социалната политика в правителството на Симеон Сакскобургготски. Председател на НДСВ от 2009 до 2013 година. Била е депутат в две народни събрания.
Завършила е философия в СУ „Климент Охридски“, доктор е по социология. Има множество специализации в областта на социалния мениджмънт и управлението на социални и здравни фондове.
– 18 милиарда дупка в хазната намери министърът на финансите Теменужка Петкова и управляващите изтеглиха проектобюджета на служебния кабинет. Какво следва оттук нататък, г-жо Христова?
– Ситуацията е много сложна и наистина тежка. Започнахме годината без редовно правителство, без бюджет, без дори т.нар. удължителен закон за приходите и разходите. Все пак има известно развитие – факт е редовното правителство, правилно беше изтеглен проектобюджетът, внесен от служебното правителство и в момента вървят дебати по големите предизвикателства, които произтичат от цялата ситуация. Смятам, че политическата нестабилност в последните четири години е основната причина за всичко, което сега наблюдаваме. Непрекъснато бяхме в предизборна ситуация, която предразполагаше популистко говорене и популистки законодателни решения. Ще дам пример с пенсионната система, защото тя е най-голямата – там лавинообразно нарастват разходите. Сега пенсионно осигурителните вноски стигат само наполовина, другото трябва да се добави от бюджета. За 2025 г. според прогнозата са ни необходими 24 милиарда за пенсии, от тях няма да стигат 12 милиарда. За тези четири години пет пъти бяха преизчислявани пенсиите. Стигна се дори до недопустимо решение – т.нар. ковид добавка се включи към пенсията дори за тези, които към онзи период не са били пенсионери. Направи се порочно хармонизиране с директивата за минималната заплата, само част от нея беше припозната, тя е около 50 на сто от средната, без да се има предвид инфлация, производителност, общо равнище на заплатите. В резултат тази заплата нараства с 15,3%, което води до още разходи. Линията на бедност също е увеличена с 21,3%. Има падеж за вноска по външния си дълг и става дума за много милиарди. Сега валят предложения, но като гледам, се тръгва по лесния начин. Говори се за държавната администрация, а там тезите винаги са две: да се съкратят хора и да не се увеличават заплатите.
– Имате ли обяснение защо се стигна до това положение – бившият финансов министър Асен Василев ли е човекът, който носи вината за този тежък дефицит на държавата?
– Мисля, че той няма как сам да носи тази вина, защото е част от политическа сила, част от коалиционно управление. Всички решения се взимаха в парламента от политиците под натиска на популизма, за да се харесат на хората да ги припознаят на следващите избори. Сега дебатът е виновен ли е бившият финансов министър Асен Василев. Не това е ключовото, дори ми е много тревожно, че не виждам същностен дебат по големите проблеми на държавата.
– Как се компенсира този огромен дефицит, когато се преследва ограничението от 3%, един от критериите за приемането ни в еврозоната?
– Това е трудна задача. Мерките, които се предлагат и са с акцент върху приходната част на бюджета, ми се виждат много нищожни. Като например бензиностанциите да изписват в касовите бележки номерата на колите, които зареждат. Или пък – хора в пенсионна възраст да не работят в държавна администрация при положение, че имаме дефицит на професионалисти. Бюджетът е политически инструмент, той трябва да съдържа политики, които да подобряват живота на хората, условията за правене на бизнес. Не виждам тезата за образованието, което години наред не подготвя кадри със знания и умения, необходими на икономиката. Как в здравеопазването хората десетки години внасят 8% от своя доход и накрая трябва да плащат, а пък в болниците няма кой да се погрижи за тях. Ето това са теми, но сме се вторачили в това кой е виновен и в 3-процентния дефицит. Иначе – да, трябва да се стремим към еврозоната, защото там са финансово устойчиви.
– Трябва ли да приемем ограниченията, за да се присъединим от догодина към еврозоната или е по-разумно да изчакаме известно време?
– Ограничението на дефицита е обективно важно и правилно. Даже забравихме да говорим за балансиран бюджет – колкото са приходите, толкова да бъдат и разходите. Дефицит означава да похарчим повече пари, отколкото сме събрали, и после има два начина да се покрива дупката – или да се увеличават данъците, или да се взимат отново и отново кредити. Но с това драстично повишаване на държавните заеми, те очевидно ще стават все по-скъпи и за сегашното, но и за бъдещите поколения.
– Минималната работна заплата от 1 януари е 1077 лева и работодателите я атакуват по съдебен път, твърдят, че увеличението й подкопава производителността и надува инфлацията. Вие какво мислите?
– Трябва да има гарантирана цена на труда, под която никой да не може да плаща на хората. Но това не е какво да е плащане – това е заплата и се дава срещу определено количество и качество труд. Миналата година минималната заплата беше 933 лева, а сега се увеличава на 1077 лева, но човекът с какво повече ще допринесе, ако няма образование, умения и квалификация? Като се добави и нашата специфика, че има големи различия между браншовете, както и в отделните региони, лесно може да се прогнози, че ще има сериозни дисбаланси. Например млад инженер в малко предприятие в Северозападна България взима около 1300 лева начална заплата. Изведнъж чистачката, която не е инвестирала в образование и в квалификация, ще получава 1077 лева. Логично ли е? Трябва да спрем с философията, че европейското законодателство е съвършено, то също трябва да усъвършенства. Обаче министър на редовно правителство трябва да анализира проблема, да види какво ни пречи и да може да предлага промени, дори, ако се налага, да иска съдействие от други държави.
– Смятате ли, че ще се наложи замразяване на заплатите в държавната сфера?
– Мисля, че това няма да се допусне, но може да се помисли да се преразгледат формули, заложени в закони за някои сфери като сигурност, отбрана, образование. Не казвам, че те не заслужават, но разумно и адекватно на възможностите на държавата всичко трябва професионално да се разгледа.
– Предвидена е актуализация на пенсиите всяка година по Швейцарското правило. Заради икономии дали е възможно да се отложи това индексиране?
– Всичко е възможно, защото имаме действащ парламент и там могат да се променят закони. Друг е въпросът дали биха подложили на преоценка текста за Швейцарското правило, според който всяка година от 1 юли се осъвременяват пенсиите, като се покрива 50 на сто от инфлацията и 50 на сто от нарастването на заплатите. Все пак има известно изоставане на покупателната способност на пенсионерите. Но с удивление прочетох, че в самата Швейцария са започнали да прилагат правилото на две години. Все пак не допускам при нас да бъде отменен този текст и да се намали процентът за преизчисляване на пенсиите.
– А може ли да се наложи увеличение на данъците, за да се увеличат постъпления в бюджета?
– Не е еднозначен отговорът. Пък и ние сме ограничени с времето – до края на март трябва да приемем бюджета, защото това е много важно за държавата. От друга страна, опитът показва, че увеличаването на данъците води до нарастване на сивата икономика и в крайна сметка няма достатъчна събираемост. Мисля, че у нас имаме сравнително стабилна данъчна система. Ако нещо може бързо се промени, това е да се въведе необлагаем минимум, така че да няма тежест върху най-нискодоходните групи. И за критерий да се вземе дори не цялата минимална заплата, а част от нея.
– За да се вържат сметките, изглежда най-лесно е да се отрежат парите за инфраструктура.
– Около 14,5 млрд. бяха предвидени в проектобюджета. Може малко да се намали тази сума, но страната ни има нужда от съществена инвестиционната програма, защото тя внася живот в цялата икономика, осигурява заетост, осигуровки, данъци и т.н.
– Кой най-много ще пострада от свиването на разходите в държавата?
– От цялата трудна ситуация всички ще пострадаме – все пак има обещания, че са гарантирани работните възнаграждения и социалните плащания, които се увеличават с цели 21% заради нарастването на линията на бедност. Картината е много сложна и трябва да се търсят решения, включително и за увеличаване на приходите чрез намаляване на сивата икономика. ЕК все ни слага по този показател на първите места – това са хора, които получават заплати, но не внасят данъци, не са осигурени, нямат стаж за пенсии, там са големи загубите на държавата. Няма как да се каже точно, но в България сивият сектор е около 25–30 процента. Твърде много е това.
Маргарита ДИМИТРОВА
