Христина Христова е министър на труда и социалната политика в правителството на Симеон Сакскобургготски. Председател на НДСВ от 2009 до 2013 година. Била е депутат в две народни събрания.
Завършила е философия в СУ „Климент Охридски“, доктор е по социология. Има множество специализации в областта на социалния мениджмънт и управлението на социални и здравни фондове.
– Госпожо Христова, защо изведнъж беше подета темата за пенсиите и за реформата, която трябва да се направи?
– Изведнъж темата беше подета от действащите в момента политици. Лично аз поне от пет-шест години апелирам да се започне сериозен обществен дебат и да се намери политическа воля, за да се решат сериозните проблеми на пенсионната система. Основният въпрос е нейната финансова устойчивост. Но през последните няколко години в България имаше политическа нестабилност. Политиците бяха в постоянна предизборна ситуация и като че ли на никого не му идваше желанието да се заеме със задълбочен анализ и поне да се маркират проблемите. А за решаването им, твърдя, трябва не просто воля, а политически кураж, защото ще бъдат засегнати интересите на много хора – на 2 милиона и 50 хиляди пенсионери, както и на всички работещи и работодатели, които правят вноски.
– От тази година минималната заплата е увеличена, както и максималният осигурителен доход, а това означава, че постъпват повече средства от осигуровки. Къде отиват и защо не са достатъчни?
– Ето каква е ситуацията за 2025 година: за пенсии са необходими 24 милиарда лева, от осигуровки ще постъпят около 12 милиарда, останалото не достига. Първата обективна причина, която впрочем е проблем за цяла Европа, е демографската криза. Заради ниската раждаемост намалява броят на хората и особено на онези, които са в трудоспособна възраст и плащат осигурителните вноски. На следващо място е застаряването и се увеличава тежестта на хората в третата възраст. Това са обективните проблеми, с които трябва да се бори управлението, защото съществува обществен договор – още преди повече от 20 години започна реформата и беше направен новият Кодекс за социално осигуряване. Ясно беше казано, че внасяйки част от трудовите си доходи в определен период от време и достигайки съответната възраст за жените и за мъжете, всеки ще получава пенсия, изчислена по конкретна формула. И ето – хората са добросъвестни, внасяли са пари, държавата от своя страна също изпълнява задълженията си, защото отделя сериозни суми от бюджета. Обаче всички виждаме, че има голям проблем и трябва да се търси решение. Естествено е да възникне и конфликтът между поколенията, без да имат вина нито старите, нито младите.
– Къде се създава този своеобразен конфликт?
– Основата на пенсионната система, нейният първи стълб е солидарен и още се нарича разходно-покривен. Това означава, че вноските на работещите този месец трябва да стигнат за пенсиите през следващия. Само че парите покриват едва половината от необходимите суми. А неразумните популистки решения през последните няколко години доведоха до тази драстична криза. За да се харесат на хората от третата възраст и на техните семейства, няколко пъти тогавашните управляващи увеличаха само минималната пенсия. Аз не твърдя, че тя е голяма, но много се доближи до средната и дебалансира системата. Получават я хора, които са имали твърде ниски заплати или са работили на половин ден, не са инвестирали в образование. Има и други, които са били в сивия сектор, потребявали са голямата част от доходите си, а личният им осигурителен принос е малък, тъй като не са внасяли в системата. В годините на ранния преход между 1990 и 2000 беше голям делът на сивата икономика, мнозина работеха без официални договори или пък бяха осигуряване на минимума. В последните четири години 4–5 пъти бяха преизчислявани пенсиите и нито веднъж не беше на базата на осигурителния принцип – пенсията да е в съответствие с приноса на човека. Това съвсем дебалансира системата. Хората със средни пенсии, които са инвестирали в своето образование, със сериозен финансов принос, днес имат усещане за несправедливост.
– Какво може да се направи?
– Задължително да се прочисти пенсионната система от плащания, които не са свързани с трудовия принос. Например социалната пенсия или пенсията за инвалидност. Ако човек не може да се справи, държавата трябва да се намеси, но чрез системата за социално подпомагане според неговото здравословно, физическо и имущественото състояние. Има и едно друго явление – гарантирана минимална пенсия. Опитах се да проуча опита в други страни, но не можах да намеря подобно нещо. Става дума за хора с много ниски доходи или пък които са били на половин работен ден. Като се сметне по формулата, се получава пенсия, по-ниска от минималната. И тогава по етични съображения държавата им предоставя минимална пенсия, която в момента е 580 лева, а от 1 юли ще стане 630. Над 800 хиляди взимат минимална пенсия, но няколкостотин хиляди от тях не биха получили и толкова, ако не се допълва сумата. Обаче това не е свързано с осигурителния принос на човека и доплащането трябва да излезе от пенсионната система. Най-после трябва ясно да се каже, че тя е осигурителна и с нея не могат да се решават социални проблеми. Трябва да сложим в ред пенсионната система дори за да видим как функционира и какви са реалните й потребности.
– До 5–6 години на пазара на труда ще влизат около 50 000 души, а в пенсионна възраст ще излизат двойно повече – около 100 000–110 000, съобщи социалният министър Деница Сачева. По тази причина управляващите предлагат преосмисляне на сегашния модел на финансиране. Какво означава това?
– През 2001 година на всеки 100 души, които се пенсионираха, идваха 124 млади, сега на пазара на труда влизат 60. Виждате колко огромен е недостигът на хора, които правят осигурителни вноски. Това се нарича коефициент на демографско заместване и показва какво ще се случва с финансовия баланс на пенсионната система. Необходима е компетентност и пак казвам, много кураж, защото на масата ще се сложат изключително сериозни проблеми. Да, госпожа Сачева заяви, че ще се увеличава пенсионната вноска и това е заложено в тригодишната бюджетна прогноза: за 2027 г. – с 1 процентен пункт, а през 2028 – 2 пункта. Да, ситуацията е много критична, но аз твърдя, че вноската вече не е ниска – 14,8% само за пенсии, 8% – за здравни осигуровки, отделно за общо заболяване и майчинство, за безработица. 40 на сто плащат хората, а 60 на сто – техните работодатели. На обсъждане ще се постави и механизмът за осъвременяване на пенсиите от 1 юли по Швейцарското правило. Самите швейцарци го прилагат вече на две години, защото имат недостиг по същите демографски показатели.
– Как ще коментирате идеята за преосмисляне на пенсионната възраст?
– И в момента у нас протича реформа на увеличаване на пенсионната възраст всяка година с два месеца и ще се изравнят мъжете и жените през 2037 г. Много трябва да се внимава дали да се прави допълнително увеличаване, защото ще стане прекалено тежко. И тогава ще се питаме дали тази пенсионна система в един момент няма да се превърне в недостъпна.
– В момента пенсиите се плащат основно от НОИ, но за родените след 1959 г. една част идва от универсалните фондове. Те в какво състояние са, как управляват парите, които постъпват при тях, и каква доходност постигат?
От години следя състоянието на т.нар. Втори стълб, или универсалните пенсионни фондове, и мисля, че това беше една добра идея. Става дума за инвестиционни пенсионни схеми, където всеки човек си има лична партида и по всяко време може да се види колко са парите му. Никак не е маловажно, че те се и наследяват. Но за да се прояви пълният ефект, са необходими около 40 години, колкото време се внася в Първия стълб. Разбира се, възникват въпросителни за самото управление на парите. Държавата отново трябва да погледне тези инвестиционни портфейли, които вече са над 12 милиарда лева. Да се прецени дали трябва да се разшири кръгът от разрешените инвестиции, така че да се постига по-висока доходност. В други страни вече съществуват т.нар. мултифондове и всеки човек в договора си с пенсионното дружество може да реши как да бъдат инвестирани парите му според степента на риска. Добре би било да се огледат също различните такси и техните размери.
Маргарита ДИМИТРОВА
