„Боже мой“ – новият моноспектакъл на Христо Мутафчиев, е приятно, поучително и полезно зрелище на камерната сцена на Народния театър, преформатирана в бар. Текстът на Теа Денолюбова е сътворен по всички правила на модерното писане – клишираното, но задължително вдъхновение идва от великите като Достоевски, от съвременните авангардисти в литературата като белгийската писателка Амели Нотомб, от личното битие на Христо Мутафчиев, от съветите на режисьора Стоян Радев и от собствените й терзания на дъщеря.
Албена АТАНАСОВА
Авторката и актьорът са близки приятели – тя не само е сестра на жена му Елица, но стои и зад изповедите му в своеобразната биография „Черно на бяло“, посветена на живота, смъртта и тънката граница между тях. Сега Теа Денолюбова отново отвежда лирическия си герой в пространствата на вечните екзистенциални въпроси. И понеже те, въпросите, естествено, нямат отговори, той, героят, ги дискутира в бара на Юда, иронично наречен „Рай“. Силно емоционалният му монолог започва с челен цивилизационен сблъсък – Христос, тук от плът и кръв, разголва душата си, връщайки се на този свят като при Достоевски, за да разбере дали и как се справяме с живота. Чака осъзналия се предател Юда да му донесе цигари, за да му предложи и другата си буза за плесница. Междувременно не пропуска да пита Господ: „Татко, ти защо ни изостави – защо изостави хората?“. Не крие, че е готов да поеме отговорността за противоречието с тезата за наказанието, което го качва на кръста, за да изкупува чужди грехове. И се чуди как сърцето на великия Бах не само продължава да бие след загубата на 11 деца, но и всяко негово произведение започва с думите „Славя името на Бог“. Затова Христос е дълбоко убеден, че неговата Голгота далеч не е еманацията на духа.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg.
