Преди вече десетилетие българската културна общност трябваше да се раздели, за съжаление твърде рано, с едно респектиращо артистично присъствие. Тогава по повод на тази ненавременна раздяла писателят Георги Борисов отбеляза, че думите за този човек „искат тишина. Не съм го чувал да повишава тон, да шуми около себе си, да се оплаква или заканва на някого. Избягваше резките движения. Предпочиташе да си мълчи. Мисля, че слушаше преди всичко себе си, а човека насреща си разбираше от половин дума и безпогрешно разгадаваше. Той самият излъчваше тишина. И доброта.
Най-много да те погледне крадешком с насмешка – но без укор и никога подигравателно, да не говорим – със злоба или стаена завист. Света, който носеше в себе си, му беше достатъчен. Сега разбирам, че хич не му е било лесно с него… За разлика от мнозина между събратята си, той беше не просто художник, който чете – беше велик читател. Мигновено улавяше същността и я поднасяше по най-парадоксалния начин“.
Пламен В. ПЕТРОВ
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg