35.8 C
София
четвъртък, 18 юли 2024 г.

И замириса на гръцко море


Поне два уикенда през летните месеци Елена и семейството й ще бъдат в Гърция. А за септември вече си е резервирала една седмица ваканция в Кефалония, един от живописните Йонийски острови. Когато стана ясно, че България ще влезе в Шенген само по въздух и вода, българката най-много съжаляваше, че ще се наложи пак да чака на гръцката граница. Но и това не може да я накара да избере родното Черноморие.

Като Елена са хиляди българи, които предпочитат курортите на съседите, защото там плажовете са безкрайни, водата прозрачносиня и топла, средиземноморската храна – чиста и вкусна, а гръцките собственици на семейни хотелчета и ресторанти – много гостоприемни. Пък и разстоянието от София до някои от техните курорти е по-кратко, отколкото до нашето Северно Черноморие.
Нашият сезон е и по-кратък, официално стартира на 1 юни и ще приключи в първите дни на септември. Доста от заведенията отвориха за великденските празници и понеже се събраха повече дни ваканция, успяха да поработят извън сезона. Тепърва там ще пресмятат какъв е бил резултатът от извънредното усилие.

Бодряшки звучи прогнозата на служебния министър на туризма Евтим Милошев, който смята, че това лято българският туризъм ще има поне 10 процента ръст. Родният бизнес обаче е на друго мнение. „Много хора ще отидат в Гърция, Италия и къде ли още не. Ако преди българинът е идвал три или пет уикенда в България, сега ще дойде само един-два. Говоря с хората от реалния туристически бизнес и те очакват 10–15 процента спад. Вече има намаление на желаещите да почиват в Лозенец, Царево, Приморско“, разказа пред „Филтър“ Димитър Тодоранов, собственик и управител на Hacienda Beach. Според него българите избират родните дестинации заради приятели или интересни организирани събития. И причината нещата да не вървят е, защото липсва обща държавна концепция за развитието на този бранш. От Бургас на юг преобладават по-малки семейни хотели и техните собственици трудно поддържат базата, защото не могат да си върнат инвестиции с твърде краткия сезон. Мнозина вече искат да продават, допълни Тодоранов.

Цели хотели ще останат празни това лято, казват собственици на обекти по Южното Черноморие. Някои дори са обявили сградите за продан, но желаещи да купуват и развиват този бизнес няма.

Димитър Тодоранов, управител на Hacienda Beach в Лозенец: Собствениците
на семейни хотели не могат да ги обновяват

Докато държавата не се намеси с програми за финансиране, нищо добро не очаква нашият туризъм

– Летният сезон започна, как е по българското Черноморие, господин Тодоранов?
– Все по-трудно ще идват хората по нашето Черноморие. Вижте какво става в Гърция – страната се развива, върви напред, но там има държавна политика, съчетана с локална. А у нас всичко е на парче и няма никаква концепция за нищо. Всеки се оправя сам и както може. Докато преди години българите отиваха на ваканция на нашето море, сега чакат да видят дали има някакъв проект и пътуват заради това, което се случва там. Или пък заминават, ако имат приятели на конкретното място. Почти никой не ходи ей така за две седмици например. А това дългосрочно ще е огромен проблем и вече започва да се вижда.
В Слънчев бряг и Златни пясъци е едно. Но в повечето малки населени места хотелите са семейни и собствениците трябва да инвестират много пари, за да подновят например матраците. За тях това са астрономически суми, които не могат да избият за две лета. Но трябва да се сменя и дограма, да се реновират бани и т.н. И хората не го правят, защото не им излиза сметката. А семейният бизнес всъщност е гръбнакът на туризма в този регион.

– Кое повече спира туристите – високите цени, неприемливите условия в местата за отдих или пък проблемната инфраструктура?
– Една цена не е висока или ниска, а е справедлива. За парите си клиентът трябва да чувства, че е получил това, за което е платил. Хубавите неща няма как да са евтини. Но често по нашето Черноморие цените са високи, но не получаваш качество за тях. И това е големият проблем. Като е пресен сафридът, като е направен хубаво, като ти дадат безплатно вода и в ресторанта е чисто, трудно някой човек ще се огледа дали е 10 лева или е 15. Обаче като храната не става, тогава и 5 лева са много. И друго – когато хотелът е 50 лева, но вътре не се седи, и това е скъпо. В момента има бизнеси, които работят добре – ресторанти, клубове, барове, хората се стараят. Но когато клиентът дойде и спи в хотел, в който условията не са добри, тогава вече става много сложно. Как да инвестираш милиони и да искаш да продадеш нещо с високо качество, а човекът реално няма къде да спи, не може да паркира и т.н.

– Но какво да направи държавата? Нали това са малки частни хотели?
– В Гърция има локални и правителствени програми и съм сигурен, че са европейски и с тях се работи точно в тази посока. Трябва да се измисли система, чрез която да се финансира малкият и средният бизнес, защото той нито може да работи с туроператори, нито да инвестира сериозни пари, които да си върне при този кратък сезон. Знаете ли колко много хотели по Черноморието ни се продават? В Лозенец, където имам наблюдение, всеки е готов да го направи, защото хората трябва да реновират, а нямат пари. Затова се ремонтира на парче. И какво ще стане накрая? Просто никой няма да ходи там и този бизнес ще фалира.

– Обаче от дистанцията на София всичко изглежда добре. Всеки министър, който идва, за да не остане по-назад от предишния, дежурно отчита ръст на туристите – всяка година с по няколко процента. Ще каже човек, че браншът цъфти и процъфтява.
– Ясно е, че много българи ще отидат в Гърция, Италия и къде ли още не. Но ако преди са идвали три или пет уикенда на нашето море, сега ще дойдат за един-два. Говоря с хората от реалния туристически бизнес и всички казват, че очакват 10–15 процента спад. В Лозенец, Царево, Приморско това в момента вече се вижда. Мисля, че каквото зависи от кметовете, биха го направили, но държавата трябва да влезе чрез различни програми, за да се даде шанс на малките и средни собственици да качат нивото. Да им обучат персонала, да им дадат съвети какво да правят по-нататък.

– А как може да се попълни дефицитът на работна ръка?
– Всички са се вторачили как да се вкарат работници от чужбина. Но нека пак да погледнем към съседите – посреща те собственикът грък, жена му ти прави салата, цялото семейство е в този бизнес и ти усещаш някаква енергичност. Сега остава индийци и пакистанци да ни посрещат по нашите курорти. Не че имам нещо против тези хора. Но ако искаме да имаме идентичност, трябва да си обучим нашите хора да разказват за нашия туризъм. Явно не се осъзнава колко млади българи работят и през лятото, и през зимата в туризма и се възпитават в този бизнес. Ако нищо сега не се промени, през следващите пет години ще се върви само надолу.

Син флаг за 22 плажа и яхтено пристанище „Марина Диневи“

Решението е взето от международно жури в Копенхаген


Двадесет и два плажа и яхтено пристанище „Марина Диневи“ получават отличието „Син флаг“ тази година. Един от плажовете – „Свети Влас Централен“, отново влиза в списъка на отличниците, след като преди години е бил носител на наградата. Тази година плажовете са с един повече спрямо 2023. В България има над 100 плажа.
Решението 23 обекта у нас да получат приза е взето от международно жури на програмата в Копенхаген. Сини флагове има почти по цялото крайбрежие. Ето отличените през 2024 г.: „Аркутино“, „Дюни-Юг“, „Дюни“, „Харманите“, „Созопол-Централен“, плаж „Къмпинг „Черноморец“, „Поморие-Изток“, „Несебър-Юг“, „Слънчев бряг-Юг“, „Слънчев бряг-Централен“, „Слънчев бряг-Север“, „Свети Влас-Централен“, „Свети Влас-Нов плаж“, „Свети Влас-Изток“, „Обзор-Централен“, „Бяла-Юг“, плаж „Хижа „Черноморец“, „Слънчев ден“, „Златни пясъци“, „Кранево-Север“, „Албена“, „Бялата лагуна“.

Самата награда „Син флаг“ е най-утвърденият екоетикет и стандарт в туризма, с който са удостояват плажове и яхтени пристанища в цял свят. За да заслужат „Син флаг“, управляващите на плажовете и марините трябва да изпълнят редица критерии, свързани с качеството на морската вода, екологичната информация, безопасността, услугите и удобствата. Участието в „Син флаг“ е доброволно и зависи главно от инициативата и амбицията на концесионерите на плажни ивици.

Фалитът на FTI обърка почивката на 20 000 германци у нас

Част от тях се отказват от ваканция по нашето Черноморие

Фалитът на немския FTI Group ще засегне почивката на близо 20 000 германци за България. Това съобщи TravelNews, позовавайки се на Асоциацията на инкаминг агенциите в България (AIA), която обединява представителствата на големите чужди туроператори у нас. Очаква се туристите ще бъдат пренасочени към други германски туроператори, които организират ваканция на българското Черноморие – TUI, DER Touristik, Alltours и Schauinsland-Reisen. Всички те заедно пълнят общи чартъри до Бургас и Варна. Има вероятност обаче някои туристи да се откажат от нашата дестинация.

В началото на миналата седмица FTI Touristik GmbH, компанията майка на третия по големина туроператор в Европа FTI Group, подаде иск за несъстоятелност до регионалния съд в Мюнхен за обявяване в несъстоятелност. След съобщението през април, че консорциум от инвеститори ще се включи, „данните за резервациите са доста под очакванията въпреки положителните новини“, се казва в изявление на компанията. Освен това много доставчици са настоявали за авансови плащания, които компанията не е в състояние да извърши.

След няколкодневни преговори федералното правителство отказа допълнителна помощ за компанията. Германското външно министерство, туристическият сектор и застрахователите ще поемат грижата за засегнатите туристи. Но властите ще проучат как е ползвана държавната помощ от 595 милиона евро по време на пандемията.
По цял свят за FTI работят около 11 000 души, а компанията предлага турове до над 40 дестинации, включително и през 10 000 партньорски агенции в Германия.

Млади семейства с деца купуват втори дом край брега

Руснаците задържат продажбите, изчакват по-високи цени


В първите месеци на 2024 г. къщите и апартаментите по Южното Черноморие се продават предимно на български граждани, които представляват около 90% от всички купувачи. Това сочат данни на строително-инвестиционната компания Green Life Development & Resorts. Останалите 10% са предимно от Германия, Израел, Полша, но те не са определящи за пазара, коментира Екатерина Желяпова, търговски директор на компанията.

Допреди 5 години българските купувачи са били предимно хора на над 50-годишна възраст със спестени средства, които решават да ги вложат в недвижим имот на по-ниска цена в сравнение с градския имот. Днес на пазара по-силно излизат младите семейства с малки деца – хора между 30 и 40 години, които имат нужда от удобно, сигурно и добре уредено място за лятото. Освен това хотелските нощувки значително поскъпват и покупката на собствен морски дом е все по-добра инвестиция. Освен това и цените на този тип имоти през последните години показват по-умерен темп на растеж.

В сравнение с апартаменти в столицата ваканционните имоти са с 20% по-евтини. Например апартамент с 1 спалня в Созопол започва от 75 000 евро, а с 2 спални – от 95 000 евро и достига 130 000–140 000 евро. Къщите в комплекс в Созопол пък стартират от 280 000 евро. Ръстът на цените на ваканционните апартаменти на Южното Черноморие е незначителен на фона на поскъпването на градските жилища, което надмина 35–40% от 2021 г. насам.

И още една тенденция от последните месеци: рускоговорещите собственици на ваканционни жилища вече не продават активно имотите си. Вторичният пазар се намира във фаза на затишие. Макар че руските собственици постепенно се оттеглят, това става плавно и те се опитват да получат максимална цена за имотите си.

Локация Цени в евро на кв. метър
Green Life Созопол 1200–1700
Поморие 900–1300
Свети Влас 1000–1400
Слънчев бряг 800–1200
Несебър 1000–1500
Царево 900–1400
Созопол 1200–1600

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини