Ицхак Финци, който на 28 април навърши 92 години, в момента репетира моноспектакъла си „Кой като мен!“, чиято премиера е на 7 юни в Театър „Азарян“ в НДК. Режисьор е съпругата му Лиза Боева, изкуствовед, сценарист и преподавател. На сцената Финци ще срещне публиката с призраци на хора, които отдавна не са сред живите – родителите си, приятели от детинство, състуденти в Академията, колеги от киното и театъра. Може би между случките ще бъде и тази за първата му студентска халтура – начело на групата е третокурсникът Нейчо Попов, Татяна Лолова пее руски частушки, а Финци й акомпанира на акордеон. В представлението звучат оперни арии, включена е инсценировка на Чехов разказ, скечове. Лолова харесва всяко изпълнение на Ицко, което пък му вдъхва самочувствие. В своеобразната изповед Финци може би ще припомни и желязното си правило от близкото минало – да не се впуска в интимни отношения с колежка. „Ако го направиш, става много сложно. Пречи на изкуството, а и на вас двамата. Виждал съм при други колко зле им влияе. Дори спрямо Невена Коканова и Катя Паскалева съм гледал да пазя неутралност. Като снимахме „Вилна зона“, режисьорът Едуард Захариев искаше да ни сближи. Целият екип заживяхме на брега на езеро. Той ни караше да танцуваме с Катя. Аз я харесвах, но не се поддадох“, признава Финци.
В „Кой като мен!“ доайенът в гилдията ще срещне зрителите и с личности, изиграли съществена роля в неговия живот – световни и български политически лидери, творци, герои от художествената литература, персонажи от изиграни постановки. Всеки от разказите е пъзел от общата голяма картина, в която са изобразени времето, обществото и самият той. Някои от историите се разпадат – без структура и без финал. Други продължават до самия край на представлението. Финалът е ярък, непредсказуем, неповтарящ се. Единствен – така, както се случва в живота.
На 5 юни пък е предвидена изявата на друг член от семейството – в галерия „88“ на „Богатица“ 25 ще бъде открита изложбата на Матилда Финци с лого „4567“. Рисунките, които ще бъдат представени, са сътворени от дъщерята на Ицхак Финци и Лиза Боева, когато тя е на 4, 5, 6 и 7 години. Там ще се състои и премиерата на книжката за човечетата хонк, създадена от талантливото момиче. „Те имат носове, които приличат на прахосмукачки. Когато прахосмукачката бучи, издава такъв звук: „ххххххоооонннк“. Затова тези човечета се наричат така“, аргументира се 8-годишната авторка. 96 илюстрации и 9 истории – това е „хонк“.
Актьорът с огромно удоволствие споделя детството на Матилда, кръстена на майка му. Докато синът му Самуел, който прави световна кариера – от Европа до Холивуд, е дете, Финци денонощно е зает със снимки за киното и телевизията, с ангажименти в театъра. Разделя се с майка му, пианистката Гина Табакова, когато Санчо, както го наричат приятелите, е на 13. „Като млад баща исках всичко да зависи от мен, аз да решавам как да бъде възпитаван Санчо“, признава неподражаемият артист. Сега той има друга философия за израстването на Матилда и е готов да партнира на младата дама дори в изявите й като балерина.
– Откъде тръгна идеята за вашия моноспектакъл, господин Финци? Откога и как го мислите, имахте ли някакви колебания за формата и съдържанието?
– Забелязах, че мога да изненадам седналите (или стоящи прави) с внезапно бликнала история. Истинска, станала с мен. Изглежда на Лиза й прави впечатление гледната ми точка, неочакваният ракурс. Гръмки думи, но Лиза, която не се заслушва лесно, изглежда ги намира за сериозен източник.
– Защо избрахте да играете в Театър „Азарян“?
– Там се чувстваш добре наблюдаем, лесно центриращ внимание – така е конструирана залата. Там зрителят може да усети колко сам е понякога човек (онзи, на сцената). Как е малко смешен, но и непредаващ се. А и ми харесва организацията, много лесно се работи с екипа на директора на НДК, госпожа Андрияна Петкова Татарова. Спазват се графици, уговорки, всичко е много стриктно – това ми носи огромно спокойствие в работата.
– Разкодирайте заглавието „Кой като мен!“.
– Създава въпросителни. Да. Разкодирането би трябвало да постигне всеки за себе си по време на самото представление.
– Какви истории разказвате – комични, драматични, трагични?
– Бих искал да са такива – комични, драматични, трагични. В една история да има приключения и на жанра, не само приключения на действащите лица.
– Вие сте виртуоз и на абсурда – как оценявате количеството абсурд около нас, повече на сцената ли е или е повече в живота ни?
– Виртуоз е силна дума. Не минават и 10–15 минути без нещо около мен да не ми се стори абсурдно.
– Казвате, че всяка история в „Кой като мен“ е пъзел от общата голяма картина на времето и обществото – къде е мястото на артиста в тях?
– Би следвало от това, което направя на сцената, да се образува картина, която те кара да се усмихнеш в края, разбирайки, че е станало това, което е можело да стане. Да – нелепо, но друго могло ли е да бъде? Едва ли.
– В представлението ще говорите за личности, оказали влияние върху вас – бихте ли повдигнали малко завесата?
– Ще има имена, да. Известни. Ако изброя, няма ли да лиша от изненадата?
– Кои са героите от художествената литература, с които бихте искали да разговаряте на четири очи?
– От литературата? Помня, че много исках да надникна в кабинета на Филип Рот. Бях се смаял от огромното количество исторически факти, събития, лица в неговите романи, подробности най-тънки от епохата.
– Режисьорът Лиза Боева какви претенции има към актьора Ицхак Финци на репетициите?
– Да няма преструвка.
Албена Атанасова
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg