Красиво подредени, бляскави и изобилни – така все още изглеждат витрините на бижутерските магазини в централната част на София. През тях обаче все по-рядко се спират хора, макар и само да се порадват на неподправения лукс.
„Съвсем малко станаха сериозните клиенти, които действително имат намерение да купят. Влизат, разглеждат, питат за цената и си тръгват“, разказва продавачка, която повече от десет години е в бижутерския бранш. Тя вярва, че за предстоящите балове търговията ще се раздвижи, но изобщо не храни илюзии, че продажбите ще се върнат в предишните си обеми. Ако доскоро клиентите са избирали по-тежки накити – масивни гривни или обемни синджири, сега търсят по-леки и по-достъпни модели. Затова в магазина предлагат кожени гривни, които имат миниатюрен златен елемент от 0,5–1 грама. Клиентите са много по-предпазливи, за едно тънко пръстенче идват по два-три пъти и внимателно обмислят покупката. Младите хора често избират минималистични аксесоари или изобщо се отказват от традиционните златни подаръци. Вместо класически комплект обеци и колие предпочитат да подарят преживяване.
Основната причина за тази ситуация е високата цена на златото на международните пазари. Към края на февруари т.г. цените на благородния метал скочиха до рекордно високи нива, спот цените надхвърлиха 5000 долара за унция (приблизително 160–166 долара за грам). Това бързо увеличение значително оскъпява златните бижута. Допълнително масло в огъня налива поскъпването на живота, особено след приемане на еврото и несигурните прогнози какво ще се случи след изборите на 19 април.
Рязък спад в търсенето на златни бижута показват данните на World Gold Council за 2025 г., като в различни райони намалението варира между 18% и над 20%. Особено видима е тенденцията на традиционни пазари като Китай и Индия, където високите цени на жълтия метал обезкуражават новите покупки или пренасочват потребителите към инвестиционни продукти като монети и кюлчета. Златото все по-често се възприема като инвестиционен актив, а не като украшение.
Общият размер на пазара на бижута в света достигна 242 млрд. долара, перспективата е да нарасне до 254 млрд. долара през 2026 г. Растежът обаче се дължи основно на покачващата се цена на златото. В същото време прогнозите за търсенето на бижута сочат още една година на спад, анализаторите очакват свиване между 5 и 7%.
Прогнозите за България също показват намаление на вътрешните продажби на бижута през следващите няколко години, като последните данни отчитат годишен спад от около 2,8%. Вероятно и тук съществена роля играе преориентирането към инвестиционни продукти, допълнително стимулирано от ценовите рекорди и очакванията за още по-висока цена на златото. „Има ясно разделение между инвестиционно злато (кюлчета, монети) и бижута, които може да имат художествена или сантиментална стойност, но не представляват инвестиция“, обяснява Макс Баклаян от Tavex. „При обратна продажба на бижута се изплаща само цената на златото като скрап, която е по-ниска от тази при инвестиционните продукти“, допълва той.
Анализът на световния пазар на бижута показва, че най-много се търсят пръстените, те имат почти 33% дял. На второ място са колиетата с близо 22%, следват гривните и обеците с под 20% дял за всяка от категориите. Особен интерес предизвикват продуктите с възможност за персонализация, като водеща остава ролята на годежните пръстени. Това е важно за търговците на пазара, които трябва да пренастроят предлагането, ако искат да оцелеят.
Сватбите движат огромния пазар на накити в Индия
Бижутерите компенсират високите цени с леки, инкрустирани със скъпоценни камъни дизайни
Търсенето на злато, използвано за производство на бижута, се е сринало с 18% през първите девет месеца на 2025 година, показват данни на Световния съвет по златото. Особено засегнати са Индия и Китай, най-големите пазари в света, където търсенето е спаднало с близо 25%. Това показва колко чувствително е потреблението на дребно към ценовите колебания в тези региони. Също там интересът към златни кюлчета, монети и ETF-и (борсово търгувани фондове) се увеличи, регистрирайки двуцифрен растеж.
В Индия бижутерите компенсират високите цени на метала с леки, инкрустирани със скъпоценни камъни дизайни. Да не забравяме, че в тази страна със специфични културни традиции, сватбите са сред двигателите на пазара на бижута и производителите се съобразяват с модните тенденции в тази област.
Kalyan Jewellers, третият по големина бижутер в страната с приходи от 2,4 милиарда евро, не спира плановете си за разширяване. През последните девет месеца компанията добавя около 50 нови магазина и планира да открие още двойно повече през следващите три до шест месеца. Така в света марката ще има близо 500 търговски обекти. Kalyan Jewellers управлява шоуруми в Индия, Великобритания, САЩ и ОАЕ.
Налагането от администрацията на Тръмп на 50% мито върху индийски стоки създава допълнителен шок за износителите на бижута, които годишно продават за около 10 милиарда долара в Съединените щати – най-големия им експортен пазар. Но повечето големи компании са пионери в хибридния производствен модел. Някои сами са създали фабрики за леене, докато други си партнират със САЩ. Грубото леене се извършва в Америка, а после изделията се изпращат в Индия за трудоемка обработка и инкрустиране на диаманти. Titan Company, най-големият индийски производител на бижута с приходи от приблизително 7 милиарда долара, обяви планове за проучване на региона на Персийския залив като производствена база за износ към Щатите.
Докато се справя с трудностите на международната търговия, вътрешният пазар на диамантени бижута в Индия отбелязва експлозивен растеж. Според главния изпълнителен директор на De Beers Ал Кук търсенето в страната се очаква да се удвои от сегашните 10 милиарда на 20 милиарда долара до 2030 г. Стимул е икономическият растеж и нарастващата средна класа.
Ето кои украшения запазват стойността си
Когато цената за жълтия метал върви нагоре, логичен е въпросът кои продукти в дългосрочен план ще успеят да съхранят стойността си, така че да не са просто украшение, а своеобразна инвестиция. Ето няколко примера как парите могат да се запазят под формата на бижута.
- Накити със значително тегло и висока проба на златото (18 карата и повече) имат по-голяма реална стойност на метал. Принципът тук е: колкото повече чисто злато съдържа едно изделие, толкова по-силно „кара“ стойността да се покачва с движението на цената на златото на пазара.
- Прости, класически модели като солидни златни вериги, пръстени без камъни, стандартни обеци, съхраняват стойността си по-добре от силно украсени или трендови бижута, които могат да изпаднат от модната линия. Когато това се случи, човек просто ще ги прибере с чекмеджето. Но тогава защо не е инвестирал в кюлче или монета?
- Старите, редки или антикварни златни бижута често държат и дори увеличават стойността си с времето не само заради самото злато, но и заради колекционерската стойност, историческото значение и редкостта им. Този ефект е особено силен при добре запазени екземпляри. Така че не претопявайте пръстена на баба за модно бижу, защото ще загубите и част от материала под формата на фира.
- Най-лесно да запази стойност имат изделия с ясни проби (например 585 за 14 K или 750 за 18 K) и сертификати за качество, защото при препродажба купувачите получават увереност за истинността и съдържанието на метала.
- Избягвайте бижута с други метали или покрития, защото те съдържат малко истинско злато. Не се препоръчват изделия с висока надценка (много дизайн), защото при препродажба често цената пада под покупната.
Но най-важното, което трябва да се знае, е, че златното съдържание и пробата са ключът: 22 K и 24 K съдържат най-много чисто злато, но тези материали са много меки за ежедневно носене. Бижутата обикновено имат надценка над стойността на метала, която трудно се възстановява при препродажба. Ако целта е чисто инвестиция, традиционно се предпочитат златни кюлчета и инвестиционни монети, които следват по-близо цената на златото без високи художествени маркировки.
Мирела Ненчова: Лабораторните диаманти са най-голямата глупост
Маркетингът на големите корпорации използва инфлуенсърите, за да мачка мисълта и унифицира желанията
В светските хроники наричат Мирела Ненчова „диамантената кралица“, но зад бляскавия етикет стои сериозната бизнес дама и изключителен експерт в областта на скъпоценните камъни, златото и среброто. Нейният бранд SSG е лидер на българския пазар и се ползва с уважение на международния, а самата тя притежава дипломи и сертификати в сферата на гемологията.
– Как оценявате случващото се на международния пазар на златото, госпожо Ненчова?
– Като огромен стрес. В цените на златото и среброто има голяма доза спекула, но за съжаление, и доста основателни причини те да растат. В момента придобиването на злато и сребро е един от адекватните начини да се предпазим от инфлацията. Особено след пускането на пазара на лабораторните диаманти, които са най-голямата глупост!
– Защо?
– Уникалността на всеки камък и природната му красота го правят ценен и желан. Ако нещо се продава на всеки ъгъл, на кого е нужно? Някои хора безмозъчно следват трендове в Тик Ток, други разсъждават, за да се дистанцират от стадния инстинкт. За да си колекционер, събиращ стойностна колекция, трябва да имаш познания и усет. Светът винаги цени златото, среброто, скъпоценните камъни, перлите. А защо цената на перлите пада през миналия век? Защото японец открива начин мидите да „работят“ за него и вече всяка жена може да носи перли – от привилегия за избрани те се превърнаха в масов продукт. Сега обаче природата си прави шега – поради затоплянето на световния океан продукцията става все по-компромисна. Перлите ще останат, но не всички от тях ще притежават топ качество. Човек трябва да знае какво купува.
– До каква степен геополитиката напоследък влияе върху цените?
– Златото и среброто ще продължат своя път нагоре независимо от политическите игри и машинациите на борсата. Ще има корекции, но движението нагоре ще се запази.
– Вашето мнение за така наречените инвестиционни бижута?
– Много от брандовете от години манипулират потребителите – продават им масов продукт, карайки ги да вярват, че правят инвестиция. Няма съмнение, че и тук има спекула. Историята доказва, че винаги се цени специалното. Известните пасхални яйца не са масов продукт. Така желаните скъпи чанти, въжделени от толкова дами, са украсени с ключодържатели, монограми с диаманти, шалчета, рисунки върху кожата с единствената цел да различат своята притежателка от останалите. Истинските колекционери по света търсят бижута с камъни, носещи редки качества – колумбийски изумруди без подобрения, параиба от Бразилия, неонови шпинели, австралийски перли, естествени биколорни александрити с достоверни сертификати на швейцарски лаборатории, а не с касови бележки от тайландски или друг измислен магазин. За да има бижуто вечност и стойност, са важни изработката и дизайнът, а не само качеството на изходната суровина. По света има дизайнери, чиято работа предизвиква клиентите да чакат на опашка, за да се сдобият с тяхна творба. Ето това са инвестиционните бижута, а не тези, които могат да бъдат имитирани от всеки производител в Китай или Турция.
– Има ли българинът сетива за стойностната бижутерия?
– На българския пазар трендовете очаквано са различни от тези на международния. Представителите на по-зрелите поколения имат повече отношение към нестандартното, необичайното и дизайнерско бижу. И това според мен се обуславя от различното възпитание. Единици са хората от новите генерации, които търсят неща извън клишетата, диктувани от така наречените социални мрежи, чието въздействие върху формирането на търсенето е забележително. За съжаление, води до много неприятен тренд при потребителите – търсенето на реплики. Този тренд се отразява парадоксално и абсурдно в големите дизайнерски колекции – и не само при бижутата: един и същи елемент или идея се мултиплицира от различните брандове, които, общо погледнато, са собственост на едни и същи корпорации. Техният маркетинг използва инфлуенсърите, за да мачка човешката мисъл и да унифицира желанията на потребителя. За щастие, все още има художници и автори, които продължават да се съпротивляват на масовите пирончета и детелинки и създават колекции, достойни да се класират до произведенията на старите бижутерски къщи.
Албена АТАНАСОВА