Европа е в плен на едно от най-горещите си лета, които превърнаха обичайните юлски, а вече и августовски дни в изпитание за милиони. От Пиренеите до Балканите температурите надхвърлят 40 градуса. Хората, особено възрастните и с хронични болести, са на ръба на съществуването си. Само последната голяма гореща вълна в Западна Европа причини хиляди смъртни случаи заради обострени заболявания. Но реалният брой често се установява седмици или месеци по-късно, предупреждават от Световната здравна организация. В много райони сушата и високите температури намаляват сериозно очакваните добиви от царевицата, слънчогледа, плодовете. Винопроизводители предупреждават, че горещините променят времето на беритбата и качеството на реколтата. Изсъхналата растителност, силният вятър и високите температури превръщат горите в лесно запалими територии. Франция, Испания, Италия, които се намират в поредна четвърта гореща вълна, се борят с мащабни пожари, които принуждават хиляди да напуснат домовете си.
Обвиняват за случващото се глобалното затопляне, което повишава средните температури и прави горещите вълни по-чести, по-продължителни и по-интензивни. Градският бетон и асфалт, липсата на достатъчно зелени площи допълнително усилват ефекта.
А как ще бъде в България през следващите дни, ще ни пожали ли природата или жегата и тази година няма да ни отмине? Август ще започне със слънчево и горещо време. В края на първото десетдневие има повишена вероятност за развитие на купесто-дъждовна облачност и краткотрайни валежи, придружени с гръмотевици. Тогава се очаква и температурите да се понижат относително, но все пак ще останат по-високи от нормата. До средата на второто десетдневие ще бъде слънчево, а температурите ще се задържат по-високи от обичайните за периода, сочи прогнозата на Анастасия Кирилова от Националния институт по метеорология и хидрология на БАН (НИМХБ). До средата на месеца валежи не се очакват. Предстои слънчев и сух период с усещане за горещо лятно време. Дневните температури ще се повишат и към 10 -15 август ще са в най-високия летен диапазон – между 33 и 38 градуса. Но в дните до 8 август на някои места термометрите могат да покажат и 44 градуса, смята синоптикът Петър Янков. Горещините и сушата ще вдигнат отново риска от пожари в цялата страна. След средата на десетдневието има вероятността за по-значителна облачност, валежи и гръмотевици. Температурите ще се понижат и ще се доближат до климатичните норми, но общо през периода се очаква да бъдат около и по-високи от обичайните, показват прогнозите на НИМХБ .
Топлинният купол е съсредоточен предимно над Иберийския полуостров и Франция, където пикът в края на юли и началото на август води до температури на въздуха, които лесно надхвърлят границата от 40°C, като е възможно да достигнат до 45°C в някои райони. Тъй като сърцевината на билото се измества на изток, въздействието му ще се разпространи над Централна Европа, повличайки стойности от над 40°C от Западна Германия до Бенелюкс, Италия, Унгария и повечето от северните балкански страни.
Но последиците от извънредните жеги не се измерват само в градусите на термометъра. Горещините променят начина на живот – от работното време на открито до нуждата от повече вода, охлаждане и защита на уязвимата част от населението. Учените предупреждават, че подобни лета няма да бъдат изключение, а все по-често ще се превръщат в новото изпитание пред Европа.
Горещите вълни не са нещо ново, но се влошават и стават по-дълги и по-чести. Всъщност, 23 от 30-те най-тежки горещи вълни, регистрирани от 1950 г. насам, са се случили след 2000 г. Учените са категорични, че Европа се затопля с повече от останалите региони в света. Това лято Старият континент получава поредното предупреждение, че горещините вече не са просто неудобство или неприятен спомен от отпуската. Те преминават в графата на природно бедствие, което променя градове, земеделие и човешки животи. Въпросът вече не е дали ще има още огнени месеци, а как да се подготвим за тях, така че да не ни изгорят.
Топлинният купол превръща цели региони във фурни
Тропическите нощи изтощават хората допълнително
Напоследък все по-често се сблъскваме с термина „топлинен купол“, който превръща цели региони в истински фурни. Но какво причинява този феномен? В основата на купола стои мощна зона на високо атмосферно налягане, което се е установило трайно над даден регион. Тази зона е като своеобразен похлупак, който натиска въздуха към земята. Ситуацията се влошава от блокирането на струйното течение в атмосферата, което спира движението на масите и „заключва“ горещата вълна за седмици. Слънцето грее, няма облаци, нагрява се изсъхналата почва и създава самозахранваща се екстремна топлина.
Много опасни са тропическите нощи с минимални температури над 20–30°C, когато липсва хлад дори след залез слънче. Липсата на нощно охлаждане изтощава организма допълнително. Феноменът изсмуква влагата от земята, което води до продължителни суши, провал на реколтата и масови горски пожари. Работещите на макс климатици претоварват енергийните мрежи, горещината деформира релси и асфалт.
В миналото аерозолните емисии в Европа са имали ефект на намаляване на количеството слънчева радиация, достигаща до повърхността. От 80-те години на миналия век по-строгите разпоредби за качеството на въздуха са намалили тези емисии. В резултат на това повече слънчева радиация достига до повърхността и по-бързо затопля регионите.
Климатологът проф. Георги Рачев: Следващите дни ще са най-горещите у нас за това лято
Застрашително ниско е нивото на Дунав, кораби засядат, има опасност за Сребърна
-Проф. Рачев, Западна Европа изнемогва от екстремни горещини от юни, у нас досега се радвахме на нормални летни температури. Идва ли нашият ред да изгорим или времето ще ни пожали?
-Няма да ни пожали в директния смисъл на думата, но ще се измъкнем по терлички, по балкански. От няколко дни България попадна в една гореща вълна, в която температурите дори в сравнително по-хладни места достигат 35-36 градуса, а в Дунавската яка – от Видин до Русе, в Горнотракийската низина – 40 градуса и повече. Източна Европа, в това число и България, до 7-8 август попада в сърцето на тази гореща вълна, на този югозападен пренос. Но това не е нищо в сравнение с четвъртата топла вълна, която изпепели Западна Европа. Тя доведе до затваряне на електроцентрали във Франция, невероятно големи горски пожари, които може да се окажат върхът в стогодишен период. И се появиха в райони, където обикновено пожарите продължават кратко и рядко се случват. Париж никога не е преживявал подобни горещини няколко поредни дни и в то в няколко поредни вълни, там температурите стигнаха 37-38-39 градуса.
-Колко дълго ще продължи вълната в България?
-Мисля че следващите дни ще бъде върхът на лятото като високи температури. И това не е нищо особено, защото всяка година си имаме по една-две горещи вълни. Спомнете си миналата година, когато пък бяхме в топ 8 на най-опожарените държави в Европа. Лятото започна от юни и продължи и след първия учебен звънец.
-От къде дойда тая жега в Европа?
-Всичко идва от Северна Африка, от Сахара. Просто се насложиха еднакви синоптични обстановки, които предопределиха на няколко равни интервали от края на юни горещи вълни над Западна Европа. Неслучайно преди седмица излязоха резултати за река Дунав, тя е с оток 1600 кубически метра в секунда, което е ужасно ниско ниво. Освен потъналите кораби от Втората световна война в сръбския участък, заседна туристически кораб близо до Видин. Проблеми има с езерата, най-вече в долното течение, при делтата на Дунав, където трябва да се снабдяват с вода биорезерватите, включително Сребърна. Във Франция намалиха мощностите на атомните централи, а някои изобщо ги спряха, защото вода няма, а тази, която я има, е с висока температура. Страните, които разчитат на плавателната река, са намалили натоварването на корабите наполовина и повече, защото нивото е много ниско и ще заседнат. До средата на август не виждам сериозни валежи във водосбора на Дунава, нищо чудно реката да отчете още по-ниски нива.
-Но нали у нас все пак имаше валежи, те не могат ли да компенсират.
Не, не може. България ще преживее един безвалежен период до 15 август. Дори да има превалявания, отокът, който биха дали е „нещастен“ спрямо обема на Дунав.
-И всичко това на глобалното затопляне ли се дължи?
Не, опит е за оправдание, това се е случвало. По поречието на Австрия и Германия има така наречени „Камъните на глада“, например през 1442 година майстор е издълбал надписи: „Ако виждате това, ви чака глад.“ Тези камъни е трябвало да са под води, но са били открити. Така че не за първи път има толкова ниски нива на Дунав, т.е. било е и ще бъде. Но за политиката е най-удобно да има отговорен субект за нещата – глобалното затопляне, космическото пространство, извънземните. Всички черпят вода от тази уникална река. Същото е и с Елба, с Рейн. Река Янтра и Росица поне 100 пъти са преливали през последните 100 години. А сега е период на ниски води.
-Но поне сега французите ще си сложат климатици.
Да, за тях, които са само на няколкостотин километра от Атлантическия океан са ужасни 36 – 37 градуса в продължение на четири периода от началото на лятото. През 2007-а 70 000 французи и германци преждевременно умряха от провокиране на заболяванията си по време на двете горещи вълни, защото в техните домове за възрастни хора няма климатици. Защо да слагат, когато времето си е хладно. Не са подготвени хората и ето го резултата.
Климатикът е бързото решение, но крие рискове
Масово озеленяване и строителство с по-малко бетон може да направи градовете поносими
Вместо да причинява незабавни наранявания жегата често влошава съществуващи сърдечно-съдови, респираторни и други хронични заболявания, което прави последиците ѝ далеч по-малко видими. Когато нощите останат топли, естественият процес на охлаждане се нарушава и това увеличава риска от топлинен стрес. Високата влажност затруднява изпаряването на потта, намаля способността на тялото да се охлажда. Само през 2022 г. около 70 000 души са починали от жеги в цяла Европа. Възрастните, малките деца, хората с хронични здравословни проблеми и тези, които работят на открито, са сред най-уязвимите.
Предварителните оценки от тазгодишната юнска гореща вълна вече показват значителни човешки жертви. Екстремните температури може да са отнели над 20 000 живота. Според анализа, между 22 и 28 юни вероятно е имало над 5000 допълнителни смъртни случая във Франция, 4500 в Германия, над 3000 в Испания, 2700 в Италия, 1070 в Полша и 862 във Великобритания.
Ако сте навън, редовно нанасяйте крем с висока степен на слънчева защита, носете шапка с широка периферия и търсете сянка. Поддържайте дома си хладен: дръжте прозорците и завесите затворени в стаите, които са обърнати към слънцето през деня.
Това са съвети към хората по време на екстремните условия. Но проблемът трябва да има по-дългосрочно и глобално решение. По време на периоди на опасни горещини, климатизацията може да е необходима. Разчитането само на климатици обаче рискува да създаде порочен кръг. С повишаването на температурите се увеличава търсенето на охлаждане, което води до по-висока консумация на електроенергия и в много случаи до увеличаване на емисиите на парникови газове.
Освен това се създават още проблеми в гъсто застроените райони, където се засилва ефектът на градския топлинен остров. Най-ефективните естествени охладителни системи са дървета, паркове, влажни зони. Намаляването на топлоабсорбиращите повърхности като бетон или асфалт и включване на природата в градското планиране прави градовете по-устойчиви на екстремни горещини. Проучване, което обхваща повече от 600 европейски големи населени места установява, че градските дървета намаляват температурите на въздуха средно с 0,8°C, като има още по-голям охлаждащ ефект на някои места.
Засаждане на повече дървета, разширяване на зелените площи, инсталиране на зелени покриви и стени, водни елементи, използване на по-леки отразяващи материали и проектиране на сгради, които се охлаждат по естествен начин, могат да намаляват градските температури по време на горещи вълни.
Маргарита Димитрова