Димитър Събев е роден в Добрич. Завършил е икономика във Варна и e защитил докторантура в УНСС. Работил е като икономически журналист – редактор, главен редактор, колумнист. Автор е на книги по икономика и е провел множество теренни изследвания, свързани с екологичната икономика. В момента е част от екипа на Института за икономически изследвания на БАН.
– Господин Събев, управляващите обещаваха, че няма да вдигат данъците, но наскоро бяха обявени съществени промени. Как ще коментирате тези намерения?
– Наистина от „Прогресивна България“ преди изборите поеха ангажимент, че няма да вдигат данъците и това беше продължено в програмния документ на партията. Това е доста неразумно обещание, защото данъците не са нещо изсечено в скалата като заповедите на Моисей. Данъците са инструмент, с който държавата трябва да работи в зависимост от промените в икономическата конюнктура. Само по себе си предизборното обещание, че няма да се променят налози е антинаучно и не съответства на стандартите на добро държавно управление. И ето че реалността се оказа съвсем различна. На България й трябват приходи, за да поддържа ниво на развитие и на потребление, което съответства на една средно развита дъжава. От края на 20. век у нас бяха развивани енергично идеи, които вече са отхвърлени от разумното управление – че частният сектор ще свърши цялата работа самичък. Това няма как да стане през 21-и век в среда, когато трябва да се правят повече разходи за отбрана и когато човешкият капитал е най-важният икономически ресурс. Чуждият инвеститор няма да дойде в една страна заради ниските данъци, а защото има качествена инфраструктурата и добре подготвена работна ръка. Годините показаха, че теориите „дръжте данъците ниски и всичко ще се оправи“ просто не са верни. Днес правителството се оказа изправено пред необходимостта да събере допълнителни приходи, след като само си е вързало ръцете с предизборните обещания. И така съвсем йезуитски оставиха непроменени ставките на основните данъци – върху доходите на физическите лица, върху печалбата на фирмите и на ДДС. Но понеже имат остра нужда от пари ще вдигат другите данъци нагоре. Има ли алтернатива? Да, но тя е бюджетни дефицити, още по-голямо задлъжняване и нарастващи лихви по дълга, който ще теглим. Другата възможност е да се откажем да инвестираме в образование, здравеопазване и да се задълбочава демографската криза. Проблемът при подхода, който избира кабинетът е, че не се справя с един от основните проблеми на България – голямото неравенство.
– Кой ще бъде най-силно засегнат от промените в данъците?
– Със сигурност най-богатите хора с много високи доходи няма да бъдат особено засегнати. Знам, че има доста викове срещу предложения данък върху свръхпечалбите, но според мен той никак не е неразумен. Истината е, че много сектори в България реализираха свръхпечалба и ако отидем в една централна европейска държава ще видим, че цените на много стоки и услуги за населението всъщност са по-ниски, отколкото в България. У нас поради липсата на конкурентен пазар много от големите играчи – олигополисти и монополисти, ощетиха населението, дърпайки инфлацията нагоре, а от друга страна – реализираха големи печалби. Тоест връщането на част от печалбите към държавата не е укоримо. Разбираме, че правителството е избрало шест сектора – банките, застрахователните дружества, веригите, телекомите, обменните бюра и дружествата за бързи кредити, но те лесно могат да станат 8 или дори 9. Някои от секторите с големи свръхпечалби са оставени встрани и един от тях е добивният. В България има мини за злато и мед, които се облагат изключително слабо, но те реализират печалби от порядъка за стотици милиони евро особено със скока на цената на благородните и цветните метали на световните борси. Защо са пропуснати и компаниите от сектора „нефт и газ“? Според мои изчисления в един екологичен проект, по който работих, ако вместо сегашните 10% въведем 20% данък, ще се съберат около 100 милиона евро повече в бюджета. Нашата ставка от 10 на сто за бизнеса е много благоприятна и по теория би трябва да насърчи икономическата активност. Но има значение коя активност. Има смисъл и полза да се развива развойна дейност, да бумтят заводи, да се правят неща и да се използва човешката сила и интелектуалния потенциал на нацията. Когато става дума за бизнеси, които извличат ресурс, нека да не се ползват от този благоприятен данъчен режим.
– Управителят на БНБ Димитър Радев предупреди, че данък свръхпечалба на банките ще предизвика повишение на лихвите по кредитите и ще влоши условията по депозитите, т.е. пак ще го отнесе средностатистическият българин.
– Твърдо не се съгласявам. Първо, той е в една удобна позиция, че всяко политическо говорене срещу действията на БНБ се приема за намеса в дейността на един независим орган. Т.е. той е имунизират от критики, въпреки че има какво да се говори за Централната банка, включително за фалитите в не толкова далечно минало. Освен това от дълго време се говори, че кредитите в България нарастват с неустойчив темп – всяка година имаме двуцифрен ръст на новите заеми. Това задъхано кредитиране финансира и евентуален балон в цените на недвижимите имоти, както и поемане на неразумни дългове от определени домакинства. Факт е, че банките са много печеливши. А България се намира в особен период на своето развитие – да премине от страна със средно-ниски към страна с високи доходи. В момента на подобен преход има риск да паднем в капана на средните доходи. Затова трябва да говорим за подобряването на публичните услуги – инфраструктура, пътища, образование, здравеопазване, култура, които да направят живота у нас приятен. А всичко това нещо струва ресурси, които могат да дойдат от данъците.
– Да разбирам ли, че сегашните промени са само прелюдия към следващи през 2027-а и че няма как да се мине без увеличаване на данъците върху доходите и печалбата?
– Ние сме страна с намаляващо население, което показва че политиките от последните 25 години сериозно са ни ощетили. Ниски данъци с лоши пътища и катастрофи, несигурност няма да ни направят щастливи. Но разговорът за данъците тръгна в лоша посока от години, те се приемат като наказание. Този дискурс, който беше наложен в обществото, е много вреден. По-скоро трябва да се концентрираме как се харчат събраните пари, каква е пределната им полза.
– Понеже администрацията е тази, която трябва да организира харченето на приходите в добрия смисъл на думата, какво се случва с горещо обещаваната реформа и съкращенията на чиновници?
– Въпреки прецедентната за последните години победа на изборите, управляващите усещат, че нямат достатъчно голяма подкрепа да предложат по-смели политики. В една малка страна като нашата т.нар. запазени интереси са силни и влиятелни и си ги защитават с помощта на социалните мрежи, на многото медийни канали. Което и да е правителството, то е силно ограничено в действията си от страх да не ядоса един или друг. Ето, искат да реформират субсидиите и веднага огромен рев, че ще унищожат зърнопроизводството. Макар редица учени да казват, че е по-изгодно и по-полезно за страната ни да насърчава зеленчукопроизводство. Когато ножът дойде до нашия клон, самите ние ще бъдем гласовити. Намаляването на администрацията е възможно да се случи само постепенно и много предпазливо. В противен случай противопоставянето и омразата в обществото ще ескалират.
– В бюджета за 2026-а е заложен рекорден дефицит от 5,7%, което води до още по-големи заеми за покриването му. Държавният дълг в края на т.г. се очаква да достигне 37,7 млрд. евро, което е 30,1% от БВП. Опасно ли е това за страната и води ли ни до дългова криза и гръцки сценарий?
– Едно е 30% от БВП да е външният дълг, друго беше в Гърция, тя започна да се пропуква съм 120 – 130%. Реално погледнато риск няма. Но сега в света има криза на публичния дълг. Страни като САЩ, Франция, Италия теглят много заеми и това оскъпява техния външен дълг, покрай тях и нашия. Това означава, че вече плащаме по-високи лихви, което е силно неблагоприятно и трябва да се избегне. Правилото на една съвременна икономика е да работи с малки дефицити – от порядъка на 1,5 – 2% от БВП. Времето на големите дефицити беше между 2019 и 2024 година. Трябва да се върнем към по-голяма консервативност, което е тъжно, защото взехме заемите, а не свършихме инфраструктурната си работа. Сегашното правителство направи разбираем ход, когато „изгърмя“ целия дефицит в първата си година на управление и си разчисти сметките. Очаквам оттук-натам все по-ниски бюджетни дефицити. Но, ако не го направят, много ще пострадаме.
Маргарита Димитрова