Георги Вулджев е завършил Националната гимназия по древни езици и култури, след това учи в Мanchester Metropolitan University във Великобритания. Работил е в Института за пазарна икономика, a от 2016 г. е анализатор в EmergingMarketWatch. Главен редактор на Експертния клуб за икономика и политика и член на управителния борд на Българското либертарианско общество.
– Господин Вулджев, социалните мрежи се напълниха със снимки на плажове без туристи и празни заведения по българското Черноморие. А пък и ресорният министър Илин Димитров съобщи, че в момента курортите са подготвени за сезона, но туристите са по-малко от очакваното. Основно намалението идва от германци и румънци, които този път не са избрали България за своята почивка. Защо се получи този срив?
– Данните показват, че тази години има много по-слаб интерес към нашето Черноморие. От бранша се оплакват с нещо специфично в Германия, нещо се е случило с авиолиниите, други казват, че сривът е свързан с войната в Иран. Но според мен причина за негативната траектория е влошеното качество на продукта. През последните няколко години и особено след пандемията имаме сериозно покачване на цените на туристическите и ресторантьорските услуги у нас. По данни на НСИ инфлацията в тези сектори е най-висока сред всички категории стоки и услуги. Същевременно се наблюдава влошаване на качеството, защото секторът започна да разчита основно на внос на евтина работна ръка от страни извън ЕС. За съжаление, тези хора често не могат да предложат същото качество услуга. Ето какво показват числата: между 2019-а и 2024-а година печалбите в сектора растат с над 600%, а в същото време разходите за труд са се увеличили с 52%. Т.е. печалбите изпреварват 12 пъти разходите за трудови възнаграждения. И това става в период, в който се случват две неща – ударно се надуват цените и все повече се използва евтин труд. Това не е устойчив модел и няма как да продължава дълго. Ако не се промени, ще става все по-лошо и ще пада още интересът към туристическия продукт в страната.
– Но туристическият бранш беше сред галениците на държавата – там дори ползваха намалена ставка на ДДС. Защо се стигна до сегашната ситуация?
– По време ва пандемията беше въведено намалено ДДС за ресторантите от 9%, но то отпадна в последните две години. В момента по-ниско ДДС има за услугите по настаняване.
– Да седнеш в един приличен ресторант в София вече не е по-евтино, отколкото в някой западноевропейски град, където доскоро беше доста по-скъпо. Защо така рязко бяха повишени цените?
– Наистина поскъпването е ударно и е свързано с присъединяването на към еврозоната. Ние, от Експертен клуб за икономика и политика, предупредихме, че ще има такъв ефект и за съжаление прогнозата ни се реализира в много големи мащаби и особено в този сектор. Твърдяхме, че ще има инфлационен шок, защото подобно нещо се наблюдаваше и в много други държави – в Хърватия същото се случи с цените в техните ресторанти и при туристическите услуги. Но не може само с еврозоната да бъде обяснена дългосрочната траектория, защото ние имаме много висока инфлация в този сектор през последните години. Видимо съществуват и специфични проблеми. Бизнесите в ресторантьорството и хотелиерството трябва да се вземат в ръце, да спрат да се оплакват и да осъзнаят, че има проблем с начина, по който определят цените и управляват продукта си.
– В първите години след промените се казваше, че младите са гласували с краката си на летище „София“. Сега изглежда, че българският турист гласува по същия начин, избирайки да отиде на почивка в Гърция, Турция, Испания и т.н.
– Вече е тенденция българите да отиват на ваканция в съседна Гърция, а сега вече и няма никаква разлика в цените. Но тъй като станаха изцяло зависими от чужденци, самите бизнеси по нашето Черноморие дори не искат български туристи, на много места дори се забелязва пренебрежително отношение към тях. Още по-опасно е подобно отношение и към българските работници, които също гласуват с краката си и отиват да работят другаде. Спомням си преди две години в Кавала във всеки ресторант чувах български език, защото хората отиват там и работят при по-добро заплащане вместо у нас, където би било по-логично да бъдат. Много е странен българският бизнес – когато български работник осмели да поиска по-добро заплащане, съизмерима с европейските стандарти, е обвиняван в алчност и бива сменен с вносен труд от Централна Азия. Само че цените са европейски, а заплатите в сектора са 35% от средните за ЕС. Очевидно е, че има големи маржове на печалба. Това не може да продължи дълго, рано или късно този балон се пука?
– Работодателите твърдят, че у нас има недостиг на кадри и настояват за облекчаване на процедурите при внос на работна ръка. Има ли квоти за чужди работници?
– Това се определя на национално ниво, всяка държава сама си преценява. Стандартните квоти са до 20% от персонала за големи предприятия, а за малки и средни – до 35%. Но това не важи за сезонен труд и когато става въпрос за туризма и особено за Черноморието може дори 100 % от персонала да бъдат хора от държави извън ЕС. Това е просто абсурдно и трябва да се промени. Представете си в Слънчев бряг един бизнес, където 100% от персонала не е български и клиентите също са чужденци. В един момент човек се пита за кого е този бизнес. В изследване от миналата година излезе, че в сектор хотелиерство и ресторантьорство сивата икономика е над 70%. Вижте какво се получава: работниците не са български, нито клиентите са българи, не се плащат и данъци на българската държава. Това е безумие. Важно е да има някакъв отрезвителен момент, но не бива да разчитаме от само себе си нещо да се случи, а е важно от министерството да тропнат по масата на браншовите организации, които постоянно искат и искат подкрепа. Представяте ли си, сега настояват държавата да плаща пътните разходи на чуждестранните туристи, та да дойдат в нашите курорти, което е пълна наглост. Това не е стратегически сектор, не става дума за храни или за енергетика. На тези хора трябва да им се кажа да спрат главоломно да вдигат цените, да прекратят безразборния внос на евтин труд, да започнат да плащат добри заплати на местните кадри и да подобрят качеството на продукта.
– Те хубаво искат, но новите управляващи ясно казаха, че пари в държавата няма и дори ще теглят нов дълга да запълват дупките. От друга страна, цените се вдигат, защото има кой да купува, т.е. има пари. Нещо не се връзва?
– Проблем са цените на храните и ако се погледнат данните на НСИ се вижда, че има спад при продажбите на дребно на хранителни продукти през миналата година. Т.е. заради високите цени хората потребяват по-малко. Най-висок е ръстът в продажбите при редица нехранителни стоки, при които инфлацията е най-ниска. Няма разногласие между думите на потребителите и техните действия. Наистина, съществуват проблеми с ценообразуването в сектора на храните и данните, които КЗК изнесе още в края на миналата година, показаха огромни надценки. Сега много се говори за „икономически обоснована цена“, което е напълно легитимен икономически термин. Добре е, че се предприеха някакви мерки, които са заимствани от добрите европейски практики и не са ограничаващи за самите вериги. Добре е, че се дават повече правомощия на КЗП и КЗК, но е важно дали те ще действат и ще успеят да направят нещо. Нарастват печалбите в търговията – на едро и дребно, а при производителите на храни има спад, което показва очевидни признаци за дисбаланс.
– България влиза ли в процедура по свръхдефицит и какво означава това на практика?
– Обикновено ЕС дава шестмесечен срок, в който правителството да предложи мерки, които през следващите няколко години да свалят дефицита. През това време ще се наблюдава дали планът се изпълнява. Имайте предвид, че досега никоя държава не е била наказана, макар че се предвиждат финансови санкции. Евентуално след година, ако нищо не се направи, може да се говори за някакви наказателни мерки.
– При това положение ще бъде ли принудено правителството да реже от разходите на администрацията и да вдига данъци?
– Силно препоръчвам фокусът да е в разходите, където са големите проблеми. Но има сериозни дисбаланси – в някои сектори липсва финансиране, за други то е прекомерно. Имаме преразход в съдебната система и сферата на МВР и очевидно ще трябва да се реже. Разбира се, спирането на злоупотребите в социалната система и в здравеопазването са задължителни. Колкото до приходите, може да се помисли за осъвременяване на местните данъци и такси. Но в сегашната ситуация изобщо не препоръчвам да се пипат преките данъци и особено върху доходите.
Маргарита ДИМИТРОВА