Румен Гълъбинов е икономист и финансист. Роден е през 1966 година в Бургас. Магистър от УНСС, има следдипломна квалификация по банков рисков мениджмънт от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, от Университета „Сейнт Джон“, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, и от Университета „Ексетър“, Англия. През 2002 г. става първият председател на Агенцията по застрахователен надзор, а през 2003 г. – заместник-председател на новоучредената Комисия по финансов надзор.
– Проектобюджетът вече мина на първо четене в парламента – какво показват сметките на държавата за 2026 година, господин Гълъбинов?
– След ковид кризата започнаха да се правят бюджети, в които расте балансовото число – както приходи, така и като разходи. За първата година след пандемията имаше обяснение за повече харчене, защото се тушираха последствията както в икономиката, така и при гражданите. Но това се случва и след това. Да, повече от три години продължава войната в Украйна, което също оказва влияние. Начинът, по който се съставя бюджетът не се променя и през 2026 г. ще имаме повече разходи, но надявам се, и повече приходи.
– До 2020 година разходите на хазната са стигали най-много до 40%, а сега стремително вървят нагоре. Разточителен ли е бюджетът и докъде ни води всичко това?
– Така е, бюджетите вече са по-ескалиращи от гледна точка на разходите. За всяка следваща година разпределителното число като процент расте и за 2026 ще е на рекордно ниво. В много държави от ЕС, включително и тези от еврозоната, преразпределението през бюджета е 45% и дори повече като съотношение към брутния вътрешен продукт (БВП). Големите икономики по този начин отделят за своите социални системи. Както се знае, една от основните функции на европейските държави е да бъдат и социални. Някои от тях доста увеличиха тази експанзия на разходите по различни причини – мигрантски, демографски и т.н. Влизайки в еврозоната, ние ще бъдем държавата с най-малък БВП на глава от населението и ще се стремим да настигаме всички останали. Бюджетът за 2026 г., а и макрорамката за следващите три години в общи линии запазва същите макроикономически показатели каквито имаме и сега. Т.е. – дефицит до 3% от БВП, сравнително ниска инфлация, около средната за еврозоната. Смятам, че инфлацията у нас ще се влияе от това как ще реагират външните пазари. Тук, в страната, потенциалът за увеличение на цените е изконсумиран, през последните пет-шест месеца наблюдавахме поскъпване, но едва ли то ще продължи повече.
– Някои анализатори говорят за дългова криза, за гръцки, за румънски, френски сценарии.
– Ще влезем в еврозоната с най-ниския показател като съотношение държавен дълг към БВП. За 2025 г. сме под 25%, а за следващата ще е между 25 и 30% и чак след четири години е възможно дългът да е 32–33% от БВП. Само да уточня – горната граница за членство в еврозоната е 60%. В средносрочен план няма опасност да изпаднем в сценарий на Румъния, където имат двойно по-висок от нашия дефицит. Няма да се окажем и в положението на Франция или Италия, защото те са с над 100% съотношението между дълг и БВП. Нека да не се внушава, че прогресивно, повсеместно ще задлъжнеем. Всяка година се определя лимит за взимане на нови заеми и за 2026 г. това ще са максимум 10 милиарда евро. Една част от този нов лимит ще отиде за погасяване на стари дългове. Останалата част ще подкрепя бюджетния дефицит.
– Но бизнесът не харесва бюджета, не е доволен, че се увеличава с 2 процентни пункта осигурителната вноска, повишава се максималният осигурителен доход, а също и минималната заплата, има възражения и срещу двойното нарастване – от 5 на 10% на данък дивидент.
– Разбира се, че съществуват мнения, които не са били положителни към бюджета и винаги е било така. Но очевидно към момента това е възможността да се състави такъв бюджет. Не изключвам през следващите години бюджетът да бъде съставен и по друг начин. След като станем част от еврозоната ще се работи по друг шаблон и ще се взимат под внимание и възможностите да направим и някои структурни реформи. Например да се оптимизира държавната администрация, да се реформират важни отрасли като енергетиката. Като цяло данъчно-осигурителната тежест сравнително малко се увеличава сега, но реалистичните очаквания на всички трябва да бъдат, че след като преседим известно време в еврозоната, ще нараснат и данъците, особено преките – върху доходите и върху печалбата. Добрата новина е, че сега те не се пипат и остават на нивото от 10%. Не се повишава и ДДС, а имаше и предложения от 20 да се вдигне на 22%. Нали така? В бъдеще със сигурност ще се наложи освен пенсионно осигурителната вноска, да се увеличава и здравната. Това е логично, тези ставки са по-високи и в останалите държави в еврозоната. Влизайки там от 1 януари 2026 г., ние ще сме държавата с най-ниска данъчно-осигурителна тежест. Особено при старите страни-членове на този клуб тази тежест е 45, при някои дори 50%. Половината от доходите на работещите отиват за данъци, осигуровки, застраховки, което е и част от стандарта на живот. Досега имаме най-ниския данък дивидент – 5%, сега ще стане 10%, но в повечето страни в групата е още повече. Няма друга държава с толкова нисък подоходен данък като при нас – 10%. В Европейския съюз само в Унгария е по-малко, 9%. Но пък преобладаващата практика в еврозоната е да нямат една единна ставка, така както е у нас. Там са приели вид прогресия, различно облагане за различните по големина доходи. Единствено в Естония има плосък данък от 20%, но пък там има и висок необлагаем минимум, което е направено заради работещите бедни, хората с ниски заплати. Би трябвало да преосмислим нашата политика за ДДС и да намалим ставката наполовина за храни и лекарства, така както е във всички държави от еврозоната. Перспективата през следващите 5–6 години е увеличение на косвените данъци (върху доходите и печалба) и осигуровките, но намаление на ДДС.
– Много неща се изговориха за заплатите в държавните ведомства и фирми, тъй като се предвижда автоматично увеличение в различни сфери – на сигурност, образование и т.н.
– На практика държавата стана предпочитан работодател на пазара на труда. Хора в работоспособна възраст предпочитат да си търсят държавна служба, защото заплатите там изпреварващо нарастват. Така и не се въведе държавните служители поне да си плащат осигуровките, но трябва да се направи, за да има някаква справедливост. В частния сектор осигуровките се делят в съотношение 60/40 за работодател/служител. За заетите в държавните ведомства нека да е поне 50 на 50 за държавата и служителя по равно. Това можеха да направят и в този бюджет, поне като се вдигат заплатите, да има повече приходи в осигурителната система. Трябва да се извърши реформа в държавните структури, тъй като нараства делът на електронните услуги, силно навлиза изкуствен интелект, нараства автоматизацията във всички сфери. Логично е да се редуцира персоналът, да се преквалифицира и да се насочи към бизнеса. Това също е решение за проблема на пазара на труда. Истината е, че там не достигат хора не само, защото населението застарява, а тъй като държавата доминира като атрактивен работодател.
– Ниски данъци и осигуровки, влизаме в еврозоната, всичко ни изглежда наред, пък чуждестранните инвеститори не идват. Защо така?
– Като влизаме в еврозоната, сме с най-ниските данъци и осигуровки, но пък сме с най-високата сива икономика. По различни оценки за около една трета от бизнеса не се плащат данъци и осигуровки, няма видимост на дейността, която се извършва. И ако тук оптимизираме нещата, ще дойдат повече приходи. Друго – инвеститорите ще приемат радушно факта, че сме част от еврозоната, което е голямо постижение и ще го оценят. Така както успяхме да станем част от Шенгенското пространство. Вероятно ще бъде вдигнат и кредитният ни рейтинг, което е стимул за инвеститорите, защото ще дойдат в по-сигурна държава. Потреблението, износът и чуждите инвестиции – това са трите основни източници за ръст на БВП. С потреблението се справяме добре, износът зависи от това кога ще свърши войната в Украйна, за да използваме максимално контактите си със западноевропейските партньори. Третия източник, инвестициите са ни много важни и се надявам като членове на еврозоната и на Шенген да станем по-интересни за бизнес партньори, включително от страни извън ЕС.
Маргарита ДИМИТРОВА