Маргарита ДИМИТРОВА
Стоян Панчев е роден през 1988 г. в София. Завършил е Софийския университет и University College London. Председател на Българското либертарианско общество. Съосновател на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
– Как политическият хаос се отразява на икономиката и в частност на бизнеса, господин Панчев?
– Икономиката се движи със и без политици. Когато човек има бизнес, е независим поне краткосрочно от това дали има правителство и как работи то. Но истината е, че от управлението на държавата зависят много дългосрочни процеси – макроикономически или свързани с реда, със сигурността. Обаче се задават големи проблеми, свързани с обществени системи, с функционирането на европейското и световното стопанство, с някои големи геополитически конфликти. За тях вече е отговорно правителството и би трябвало хората по висшите етажи да подготвят българската икономика, всички системи и те да работят така, че когато проблемът опре ребром, вече да има решение. Т.е. политическата криза в краткосрочен план няма голям ефект върху начина, по който функционира стопанството, но колкото повече се задържа, толкова повече се създават сериозни заплахи за бъдещето.
– Вероятно имате предвид, че сега започна и конструирането на новата Европейска комисия? Не е без значение къде ще бъде позиционирана страната ни и какво ще бъде влиянието й.
– Никога не сме имали особено влияние в ЕК, така че не очаквам да имаме и при това раздаване на картите. По-скоро говоря за структурни проблеми – да кажем, ситуацията с финансирането на пенсионната система. Там имаме трудности, които се задълбочават заради трите години инфлация. Имаме проблем, свързан с цената на имотите в големите градове и особено в София, което е следствие от твърде ниските лихви в България. Големи геополитически преразпределения се случват до нас и трябва да имаме стратегия какво да правим.
– Преди броени дни в Държавен вестник беше публикуван Законът за въвеждането на еврото. Кога е възможно това да стане и кога е добре за страната ни да се случи?
– Приемането на закона е чисто технически въпрос и не е свързан с това кога ще ни приемат. Важно е решението, което ще вземе ЕЦБ и Европейската комисия, което се вижда чрез т.нар. конвергентен доклад на всеки две години. Нищо не се е променило с това, че сме приели Закона за еврото. Смятам, че със сигурност няма да се присъединим към еврозоната през 2025 година. И според последните данни продължаваме да не изпълняваме критерия за инфлацията, заради което ни беше отказано влизането в последния доклад. Нашата инфлация расте от април насам, не подобряваме положението. Освен това излизат и други проблеми, например с бюджетния дефицит. Има немалка вероятност той да бъде над 3%, съответно да има процедура по свърхдефицит, което е директно неизпълнение на един от другите маастрихтски критерии. В този смисъл моето очакване е, че поне две-три години няма да влезем в еврозоната. Пък и според мен не му е точно сега времето – България е най-бедната страна в ЕС, а бедните държави не бива да влизат твърде рано във валутен съюз. В Унгарската централна банка има написана цяла книга по въпроса защо не бива това да се прави – защото ще скочат цените, и това е най-краткото обяснение. От друга страна, на прага сме на конституционна криза, очакват ни седми избори поред и последното нещо, което ни трябва в този момент, е да сменим паричната система и да премахнем валутния борд . Котвата, върху която е стъпила цялата стопанска система, е именно валутният борд от 1998 г. Струва ми се, че някои колеги икономисти не осъзнават колко важна е ролята му и колко неща ще се променят, ако просто сега го махнем.
– Реално в закона не се посочва конкретната дата за въвеждане на европейската валута, както и официалния курс за преминаването на лева към еврото. Крайното решение ще е на държавите членки от еврозоната плюс Дания. Възможно ли е да има промяна на сегашния курс?
– Ако си спомняте, в един момент стана скандал около поправката, наречена „Менда Стоянова“. Тя въведе ситуация, при която не можем да контролираме курса на лева при влизане в еврозоната. Не го решаваме ние. Би трябвало българските представители да се преборят за курс, който е най-изгоден за страната ни. Дали това ще стане и дали те ще успеят, е под въпрос. За мен по темата за курса има заплаха.
-Защо у нас лихвите остават по-ниски в сравнение с други европейски държави?
-Първата причина е, защото не сме в еврозоната. Имаше решение на ЕЦБ и там се вдигнаха лихвите. Освен това много пари циркулират в банковата ни система. Не е необходимо банките да набират допълнителен капитал, те могат да дават лесно кредити. Самите заеми пък създават нова ликвидност в системата и се получава един самонадуващ се балон.
– Българинът бясно тегли кредити и купува жилища, което пък вдига цените им. Възможно ли е да станем свидетели на имотен балон?
– Според мен имотен балон има вече и това е почти сигурно в София. Въпросът е при какви обстоятелства и как той ще бъде изпуснат. В Западна Европа също имаше подобен балон, само че с вдигането на лихвите през лятото на 2023 г. той се спихна леко – с около 10–15% паднаха цените на имотите в Германия например. БНБ трябва да предприеме мерки и е ясно какви да са те: увеличаване на минималните задължителни резерви на банките, което ще доведе до спад на тази ликвидност. Банките ще започнат да търсят нов ресурс, а ефектът ще е вдигане на лихвите по депозитите, което ще повиши и лихвите по кредитите. Това вероятно ще удари пазара на имоти, ще намали цените им и ще укроти маниакалното взимаме на ипотечни кредити. Впрочем в България цените на бизнес кредитите напълно са съотносими с тези в Западна Европа, лихвите вече са високи и нямаме такава експанзия.
– Обяснимо е, фирмите взимат заеми, за да правят бизнес. Като не могат да правят бизнес, теглят по-малко кредити. Засега от ПВУ сме получили само 1,37 млрд. евро от предвидените за страната ни 5,69 млрд. евро. Разликата е огромна, има ли надежда, че ще влязат още някакви пари, или всичко е безвъзвратно загубено?
– Моето усещане е, че натам вървим – да загубим голяма част от това, което е останало. Първо, политическата ситуация не позволява дори приемането на редица закони, които са част от изискванията за получаването на тези пари. От друга страна, това, което се иска от нас в областта на енергийната политика е дълбоко непопулярно сред голяма част от българските избиратели. Например изискването за затваряне на определен тип мощности, главно въглищни централи. Не виждам кои политици биха се заели с такъв тип задачи в този момент. Обещано е, но не може да бъде изпълнено и съответно единственият начин за взимане на тези пари е чрез предоговаряне на условията. Но пак се връщаме на въпроса за нашата способност за лавиране и дипломация в Брюксел, неща, които не са на високо ниво. Затова трудно ще стигнем до взимането на останалата част от парите.
– Казахте, че има проблем с пенсионната система – можете ли да бъдете по-конкретен?
– В цяла Европа, не само у нас, разходно-покривната система разчита на демографска пирамида, при която има много работещи и малко пенсионери. За съжаление, особено при нас нещата са обърнати – все по-малко работещи и все повече възрастни, които да бъдат издържани. Плюс това вече има механизъм, който индексира пенсиите с инфлацията и тя не може по никакъв начин да намали реалната стойност на задълженията на държавата по това перо. Т.е. заклещени сме в тази ситуация на повишаващи се разходи. Няколко години поред в Държавното обществено осигуряване, в т.нар. първи стълб, който се покрива от държавата, дефицитът беше паднал под 30%. Сега се върна на 50% – т.е. парите, които идват от пенсионните осигуровки на работещите успяват да покрият само половината от разходите за пенсии. Има огромна дупка, която трябва да се попълва от други приходи – ДДС, акцизи и т.н. Решения на проблема могат да са повече работещи, които да внасят средства, или рязък икономически ръст. Но това се все неща, които са доста трудни в сегашната обстановка. На фона на демографските прогнози може да се каже, че проблемът с финансовата осигуреност изобщо на пенсиите ще стане още по-голям след двадесетина години.
