Стоян Панчев е роден през 1988 г. в София. Завършил е Софийския университет и University College London. Председател е на Българското либертарианско общество и съосновател на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Преподава в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
-Господин Панчев, най-сетне имаме бюджет за 2026-а. Как бихте го нарекли с една дума?
В последните години главният ни проблем в бюджета беше, че заради изпълнението на Маастрихтските критерии за влизането в еврозоната, се манипулираше, лъжеше, криеше реалният размер на дефицита. Не от днес или вчера повтарям, че и за 2024-а, и за 2025-а дефицитът е над 3% като за миналата година спорът е дали е 5 или повече. Сега за първи път от известно време, се показва реалният размер на дупката в хазната и се говори честно за проблемите в публичните финанси. Така че от много време насам имаме честен бюджет, дефицитът е 5,7%, но проблемът се знае и се работи за евентуалното му намаление.
–Вече толкова често се използват думите „бюджетен дефицит“, че втръснаха на всички. Обаче хората, които нямат нищо общо с икономиката, как да разберат какъв е точно проблемът?
Човек може да разбере много лесно, като погледне своето домакинство и разликата между приходите и разходите. В случая става дума за държавата. Тази разлика по икономическа традиция се измерва като процент от брутния вътрешен продукт, т.е. от всичко произведено в икономиката. Ако си спомним, едно от условията да влезем в еврозоната, е бюджетният дефицит да е под 3%. Той обаче е значително над този праг. За 2026-а дупката е толкова голяма заради отложени и скрити разходи в предишните години. Става дума за плащания, които са били обещани преди и на практика трябва да бъдат изчистени тази година. От другата страна, имаме приходи, които са планирани за 2026-а, но са изтеглени по-рано и най-ясният пример е предварителният данък на банките. През миналата година той беше събран за 2025-а и за 2026-а, а има споразумение между правителството и банките сега да не бъдат облагани. Така че част от приходите бяха иззети по-рано, а някои разходи отложени за по-късно. По тази причина дупката расте. Съвсем ясно е, че това не зависи от новото правителство, в известна степен – и от служебния кабинет на Гюров, защото е наследство от преди това.
–Битува мнението, че са прекалено големи заплатите в публичния сектор, които допълнително отварят голяма дупка в хазната.
Според мен не е проблемът в размера на заплатите, а с персонала, защото има доста много хора, работещи в публичния сектор. Но смятам, че в определени сфери заплатите трябва да бъдат и по-високи. Разбира се, има хора в бордове на държавни компании и болници, в предприятия, финансирани с публични средства, които очевидно са там заради политическата рента. Със сигурност техните заплати и доходи трябва да бъде лимитирани. Но на масовия държавен служител заплатата не е твърде висока. Проблемът е, че са много заетите – при 7% спад на населението, имаме 10% увеличение на държавната администрация.
–Вие сте от икономистите, които не вярвахте, че след влизането в еврозоната цените просто ще бъдат преизчислени по официалния курс лев-евро. Да, така стана и инфлацията се завъртя. Еврото ли е виновно?
За мен основната причина за инфлацията е влизането ни в еврозоната, т.е. еврото. Това съм го казвал много пъти. И да, случи се това, което стана и в Хърватия, и в други страни, които въведоха общата европейска валута. Но се прибавят и други проблеми, например скокът в цената на петрола, многото картелирани сектори у нас каквито са продажбите на дребно в хипермаркети. Като се комбинират всички тези неща, скокът на цените е по-голям, отколкото на други места. Т.е. става дума за една комбинация от фактори, но основната причина е смяната на валутата.
–От 1 август заедно с новия бюджет, са увеличени цените на винетките и на цигарите. Дизелът пък достигна рекордни нива от 1,80 евро, бензинът също върви нагоре. Какъв ще е резултатът от всичко това?
Всичко това ще доведе до още инфлация. Има тежки геополитически събития, които се натрупват. От една страна, войната в Близкия изток – ту се сключва мир, ту се появяват заплахи, че Иран ще бъде изравнен със земята и резултатът е по-скъп петрол. Към това трябва да добавим и битката между Русия и Украйна в Черно море. През последните месеци има удари на танкери и от двете страни, върху рафинерии в Русия, което доведе до допълнителен скок в цената на дизела.
-Значи, от една страна се очаква още по-голяма инфлация, а в същото време се замразява минималната работна заплата у нас, защото няма да се обвързва със средната. Оказва се, обаче че в България тя е най-ниска не само сред страните от ЕС, но и в сравнение дори със Сърбия и Северна Македония. Не е ли странно това?
Странно е и показва, че нашите работодателски организации са много по-влиятелни, отколкото на други места. Също смятам, че този автоматичен механизъм не беше правилен и не бива да се използва за определяне на минималната заплата. Но бих привлякъл внимание на един друг факт, а именно, че през последните два-три години минималната заплата се заобикаля по най-грубиянския и брутален начин от българските работодатели чрез вноса на десетки хиляди чуждестранни работници. За първата година на 2026 г. са внесени толкова кадри колкото за цялата 2024 г., показват новите данни на социалното министерство. На практика 95% получават доста по-малко от това, което се плаща на български работници. Така минимална заплата започва да няма значение, защото тези хора се натоварват с допълнителни часове и реално получават под минимума. Все повече работодатели искат да внасят персонал от Третия свят. Според мен въпросът с минималната заплата трябва да има политическо решение. Примерно, увеличава се или не, но с точни аргументи и според посочени конкретни причини.
-Новото управление дойде със заявка да започне голямата промяна с мащабни реформи, виждате ли ги вече?
Не и самите те го признават. Казват, че бюджет 2026 е наследен и тук са прави. Затова големите очаквания са за бюджет 2027, там ще се разбере какво ще прави новото правителство. Ще видим ли сериозна реформаторска политика или продължаване на всичко както е досега. Истинският тест предстои.
-В последните няколко години живеехме все в предизборна обстановка, което спираше правенето на реформи, а те обикновено не се харесват на хората, защото често означават вдигане на данъци и съкращения на персонал. Сега се задават президентски избори, дали отново няма да почакаме за обещаните промени?
Надявам се, че не. Аз смятам, че целият икономически модел на прехода е изчерпан и не може да продължи да работи. Имаме икономика, която расте почти изцяло на базата на потребление, а голяма част от него се финансира с ръст на бюджетния дефицит. Много бизнеси идваха в България заради ниските заплати. Но всичко това няма как вече да работи. Една власт, която не го осъзнава ще продължи по течението и няма да се занимава с новите тенденция, т.е. с правенето на индустриална политика. Германия е в тежка икономическа криза, на практика там има стагнация от 2019 г. със загуба на хиляди работни места в ключови индустрии. Франция е в тежка бюджетна криза, не може да намали дефицита си под 5% каквото и да се случва. У нас трябва да се проведе един фундаментален разговор за това как ще функционира частната икономика в България. Да се постави въпросът за реиндустриализация, за енергийната система. Все повече ще чувате да се говори, че страната ни е в „капана на средните доходи“ – развиваш се като бедна държава. Пристигат западни инвеститори, местят си фабриките, колцентровете, защото има образована и в същото време евтина работна ръка, ниски данъци. Но постепенно доходите се вдигат и инвеститорите местят бизнесите на друго място, където ще плащат по-малко.
-С какво можем да бъдем атрактивни?
Да погледнем какво правят другите държави, попадали в този капан. През 2015 г. Китай приема 10-годишна програма с фокус върху индустрия с висока добавена стойност, върху роботизация и залагат средства в подготовка на инженери. Но такава програма трябва да бъде зададена от правителството.
Маргарита Димитрова