През 2023 година икономиката на България забави темп в унисон с тенденциите на основните търговски партньори. Инфлацията продължи да намалява, но с бавен ритъм, което поставя под въпрос възможността за присъединяване на страната към еврозоната през 2025 година. Увеличенията на реалните доходи през годината надминаха ръста на производителността, пораждайки притеснения за конкурентоспособността. Възобновената политическа нестабилност също представлява заплаха за реформаторската програма на правителството, според анализ на Световната банка.
Макар България постепенно да се доближава до средните доходи в ЕС, нейният път на развитие остава неравномерен. До 2022 г. нейният БВП на глава от населението достигна 62,1 процента от средния за ЕС на глава от населението по паритет на покупателната способност, но България остава най-бедната страна членка. Освен това институционалните и управленските слабости продължават да възпрепятстват по-бързия растеж и развитие на производителността на страната. България успя да преодолее последните кризи сравнително добре, не на последно място благодарение на навременната фискална подкрепа за домакинствата и бизнеса. Икономическият растеж отбеляза само умерен спад през 2020 г., последван от силно възстановяване през 2021-2022 г. Фискалната позиция остана силна въпреки увеличените дискреционни разходи в отговор на шоковете. Крайният дефицит не надхвърли границата от 3 процента в нито една от годините на кризата, а публичният дълг – при прогнозираните 23,8 процента от БВП през 2023 г. – остава сред най-ниските в ЕС.
Перспективи
Предполага се, че растежът на икономиката ще се засили през 2024-2025 г. с очакваното възстановяване в еврозоната. Целта на България да се присъедини към еврозоната през 2025 г. може да бъде трудна, но не и невъзможна за постигане, ако има стабилно правителство и тенденцията на дезинфлация продължи през следващите месеци, както се очаква. Дори банковият сектор да остане стабилен и високорентабилен (с нетната печалба от 64 процента през 2023 г.), продължаващата кредитна експанзия на строителния бум, подхранва опасенията относно натрупването на кредитен балон за строителство. Последното може да доведе до болезнена корекция и увеличаване занапред на необслужваните кредити, чийто размер бе с 3,63% в края на 2023 година.
Кредитният растеж остана почти неотслабващ при 12,4% на годишна база в края на 2023 г. (срещу 12,7% в края на 2022 г.), като кредитът за домакинствата дори се ускори до 15,9% спрямо 14,6% в края на 2022 г. По същия начин разрешителните за строеж на жилищни сгради продължиха да нарастват с двуцифрени темпове през последното тримесечие на 2023 година.
Политическите рискове отново се изостриха след неуспешна ротация на премиерския пост между двамата партньори от управляващата коалиция, която миналия месец свали последното редовно правителство. Сега страната се насочва към нов кръг от предсрочни избори – 6-ти за около три години – които заплашват да забавят в краткосрочен план реформите и да застрашат постигането на ключови цели на политиката като членство в еврозоната. Бюджетът на правителството определя (на парична база) фискалния дефицит от 3 процента за 2024 г. на фона на амбициозна програма за капиталови разходи. По този начин консолидацията изглежда е отложена след 2024 г. Предвижда се текущата сметка да запази лекия си излишък през 2024-2026 г. поради очакваната низходяща корекция на вносните цени на основните суровини и увеличаването на нетния износ на услуги.