„Индиана Джоунс и реликвата на съдбата“, 2023, САЩ, режисьор Джеймс Манголд, сценарий Джеймс Манголд, Джез Бътъруърт, Джон-Хенри Бътъруърт; оператор Федон Папамайкъл, художник Адам Щокхаузен, костюми Джоана Джонстън, музика Джон Уилямс, в ролите: Харисън Форд, Джон Рис-Дейвис, Фийби Уолър-Бридж, Мадс Микелсен, Бойд Холбрук, Антонио Бандерас, Тоби Джоунс, Томас Кречман, Шонет Рене Уилсън, Мартин Макдугъл.
Геновева ДИМИТРОВА
След реакциите от Кан ми се искаше да си спестя петата част на легендарния франчайз на Стивън Спилбърг и Джордж Лукас, белязал неизтребимо младостта ми. Е, не издържах и гледах „Индиана Джоунс и реликвата на съдбата“. Този път Спилбърг и Лукас са само изпълнителни продуценти.
Краят на Втората световна война. Нацистите губят и са полудели. Д-р Шмид (Мадс Микелсен) настоява да придобие откритата половина от слънчев часовник, изобретен от Архимед. Пленяват археолога Базил Шоу (Тоби Джоунс), но се пръква Индиана Джоунс (Харисън Форд) и настава адска бъркотия с шеметни каскади, най-вече влакови. Началото на филма наподобява компютърна игра.
1969. „Аполо” каца на Луната. Американците са в еуфория. Ню Йорк, Манхатън.
Престижният колеж „Хънтър“. Остарелият професор Индиана Джоунс се пенсионира. На една от последните му лекции се появява интелигентната и рефлективна Хелена (Фийби Уолър-Бридж) – дъщеря на покойния професор Шоу и кръщелница на Инди. Тя има комерсиални намерения и е следвана от агенти подир важния часовник. Въвлича Индиана Джоунс с шапката и камшика в олелия от каскади насред Манхатън и антивоенно младежко шествие – той нахлува с кон дори в метрото. После Инди и Хелена се озовават в Танжер. Тя се сприятелява с неустрашимото местно хлапе Теди (Итън Исидор). Бившият нацист Шмид сега е д-р Вьолер – уважаван член на НАСА.
Продължава да преследва скъпоценния артефакт, обкръжен от нагли убийци. Следват подводни баталии. Индиана Джоунс, Хелена и Теди се оказват в Сицилия и гробницата на Архимед. Следват самолетни каскади и пътуване във времето.
Освен с надеждата за печалба, която всъщност е почти напразна, не бих могла да си обясня защо е направен този филм. Особено след провала на четвъртата част „Индиана Джоунс и царството на кристалния череп“ (2008) на Спилбърг.
Приключенско-ироничната закачливост, характерна за първите три части и особено за първата, „Индиана Джоунс и похитителите на изчезналия кивот“ (1981), разширила параметрите на развлекателното кино, тук е сведена до инфантилизъм. Но Харисън Форд, подмладен по-сполучливо от Робърт де Ниро в „Ирландецът“ (2019) на Мартин Скорсезе, си е все така харизматичен и енергичен под величествената музика на Джон Уилямс. Страхотният оператор Федон Папамайкъл, заснел последните три филма на Джеймс Манголд и прелестния черно-бял „Небраска“” (2013) на Александър Пейн, тук е постигнал пищна визия на блокбастър с много спецефекти. Успокоението е, че това е последната част от епохата „Индиана Джоунс“.
