Взаимните нападения между Индия и Пакистан, при които загинаха няколко цивилни граждани и от двете страни, представляват най-мащабната размяна на огън между двете държави от десетилетия насам. Но как се сравняват армиите на двете ядрени държави и защо балансът на силите би се променил драстично, ако започнатите досега „ограничени офанзиви“ прераснат в пълномащабна война?
И двете държави претендират за Кашмир и контролират части от него. През последния четвърт век Индия и Пакистан са влизали в сблъсъци няколко пъти, но военните операции, започнати от двете държави, не са предизвиквали голяма война. За тази сдържаност са помогнали и дипломатическият натиск, оказван върху двете страни от САЩ, както и нежеланието на Китай, който е основният международен съюзник на Пакистан, да допусне ситуацията да излезе извън контрол, според Financial Times. Анализаторите обаче не са сигурни дали тези условия все още са в сила.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп е дал „много ясно да се разбере“, че Индия и Пакистан „могат да решат нещата помежду си и че обича и двете страни“, коментира Правин Сакни, анализатор и бивш офицер от индийската армия. В сряда индийските въоръжени сили заявиха, че са взели на прицел девет „терористични лагера“ при бомбардировките, извършени в администрирания от Пакистан Кашмир, както и няколко нападения в други райони на съседната държава.
„Целите бяха неутрализирани с хирургична точност… не беше засегнат нито един военен комплекс“, предава Вьомика Сингх, командир в индийските военновъздушни сили, който добавя, че индийските сили са използвали „нишови“ военни технологии и са избирали целите внимателно, за да избегнат съпътстващи цивилни жертви. Пакистански военни и дипломатически представители заявиха, че по време на атаките в сряда военните на страната са свалили пет индийски изтребителя, включително три самолета „Рафал“ френско производство и два самолета с руска технология.
Армията на Индия е два пъти по-голяма от 660 000-те войници на Пакистан. Разликата в разходите за отбрана е още по-голяма: през миналата година Индия е похарчила 10 пъти повече от Пакистан. Именно затова военната доктрина на Пакистан винаги е била насочена към отбраната, като се преминава към настъпление само ако стратегията за възпиране се провали, смята Раза Мухаммад, пенсиониран пакистански генерал.
Миналата година Индия е имала втория по големина бюджет за отбрана в Азия, изразходвайки 74,4 млрд. долара. Само Китай е похарчил повече.
В световен мащаб Индия заемаше шесто място през миналата година. „Превъзходството идва, когато има пълномащабен бой. Ако се стигне до тотална война, тогава превъзходството на Индия ще се усети и то ще бъде много силно“, заявява генералът в оставка Ракеш Шарма, който сега е научен сътрудник в международната фондация „Вивекананда“ в Ню Делхи. Но в случай на ограничени офанзиви двете страни биха могли да бъдат близки до паритета, смята Шарма. Що се отнася до ядрените оръжия обаче, двете страни са, поне на хартия, равни. И двете разполагат с между 160 и 170 ядрени бойни глави в арсеналите си, по данни на Асоциацията за контрол на въоръженията на САЩ.
Пакистанската армия работи с няколко китайски компании за увеличаване на обхвата на своите балистични ракети. Индия е разработила свои собствени междуконтинентални балистични ракети – Agni – които имат обсег до 5000 км.
Пакистанската армия е зависима от сътрудничеството с Китай
По време на войната в Каргил през 1999 г., последния голям конфликт между двете страни, в който са загинали стотици войници и от двете страни, Съединените щати спират доставките на резервни части за американски оръжия, внасяни от двете страни. Най-засегнати са самолетите F-16, използвани от Пакистан. Тогавашният президент на САЩ Бил Клинтън оказва натиск върху пакистанския министър-председател Наваз Шариф да изтегли войските си от администрираната от Индия територия. Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира в периода 2020-2024 г. вносът на оръжия в Пакистан се очаква да бъде 81% от Китай, тъй като Исламабад все повече избягва скъпите оръжия, закупени от Запада, и навлиза в сферата на влияние на Пекин.
Повечето пакистански военни самолети вече са разработени от Китай или в сътрудничество с него. Индия, която има собствена отбранителна промишленост, използва значително количество руско военно оборудване. Двете страни си сътрудничат и в разработването на ракети. Но през последните години Индия започна да внася все повече оръжия от САЩ и Франция.
Въпреки близките отношения между Пакистан и Китай, Пекин не иска да навреди на отношенията с Индия, които са се подобрили през последните шест месеца. „С настоящите търговски и тарифни войни Китай се стреми да използва Индия като основен икономически портал, за да избегне икономическите проблеми, причинени от американците“, заявява Шарма. Подкрепата на Китай за Пакистан може да дойде по всякакъв начин, който не би въвличал Пекин пряко в новия конфликт: разузнаване, сателити, системи за противовъздушна отбрана.
На въпрос за атаките, Тръмп отговори кратко: „Надявам се да приключат много бързо. Индия обаче може да има други планове.
Генерал Манодж Мукунд, бившият началник на индийската армия, написа в сряда в социалната мрежа „X“: „Очаквайте още.“
