Литературните достойнства са очевидни от първата страница и не подлежат на спор“ – така възкликва в статия за Le Figaro френският писател и носител на Нобелова награда за литература Франсоа Мориак за романа Bonjour tristesse („Добър ден, тъга“) на младата Франсоаз Саган. През 1954 г. 18-годишната студентка в Сорбоната изпраща на издателство „Жюлиар“ ръкописа си и творбата й предизвиква земетресение в интелектуалния свят на Париж.
Заглавието е вдъхновено от стих на Пол Елюар, един от основоположниците на сюрреализма в поезията, но историята е напълно нейна. Красивата 17-годишна Сесил, чиято майка е починала, е на лятна почивка на Ривиерата с баща си плейбой. Добре изглеждащият мъж, прехвърлил 40-те, е с поредната си млада любовница. По време на ваканцията се появява приятелка на покойната му съпруга, двамата се влюбват и решават да заживеят заедно. Дъщерята тийнейджърката обаче е решена на всяка цена да провали връзката им, която застрашава свободата й според собствените й разбирания. Романът, предизвикал скандал във Франция, е наситен с елегантност, меланхолия и психологизъм, твърде необясними за възрастта на авторката.
Книгата светкавично се превръща в световен бестселър, а невръстната Франсоаз влиза в окото на медиите. Иронична, интелигентна и абсолютно независима, с цигара в ръка и леко отегчено изражение – това е новата женственост. Родена е преди 90 години, на 21 юни 1935, като Франсоаз Куазо, но баща й е заможен индустриалец и не желае името й да се появява на корицата на изданието. И тя става Франсоаз Саган. Романът е публикуван на 15 март 1954 г., а на 24 май получава наградата на критиката. 19-годишната французойка получава нечуван за онези времена хонорар – 100 милиона франка (около $100 000) и ги харчи по-бързо, отколкото ги е спечелила. След литературния си успех Франсоаз се насочва към журналистиката. От списание Elle й поръчват поредица от статии за Италия и тя репортерства надлъж и шир из полуострова. Текстовете й са озаглавени „Здравей, Неапол“, „Здравей, Капри“, „Здравей, Венеция“… и това „Здравей“ се превръща в нейна запазена марка.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg