Норвежкият Нобелов комитет присъди наградата за мир за 2023г. на Наргес Мохамади за борбата ѝ срещу потисничеството на жените в Иран и битката й за насърчаване на човешките права и свободата за всички.
Нейната смела борба е свързана с огромни лични жертви. Общо режимът я е арестувал 13 пъти, осъдил я е пет пъти на 31г. затвор и 154 удара с камшик. В момента Мохамади все още е в затвора, съобщиха от Нобеловия комитет.
През септември 2022г. младата кюрдка Махса Джина Амини е убита, докато е в ареста на иранската нравствена полиция. Нейното убийство предизвика най-мащабните политически демонстрации срещу режима в Иран от идването му на власт през 1979г. Под лозунга „Жена – живот – свобода“ стотици хиляди иранци участваха в мирни протести срещу бруталността на властите и потискането на жените. Режимът предприе твърди действия срещу протестите: повече от 500 демонстранти бяха убити. Хиляди бяха ранени, включително много от тях бяха ослепени от гумените куршуми на полицията. Най-малко 20 000 души бяха арестувани и задържани под стража.
Девизът, приет от демонстрантите – „Жена – живот – свобода“ – изразява по подходящ начин отдадеността и работата на Наргес Мохамади.
Тя подкрепя борбата на жените за правото им да живеят пълноценно и достойно. Тази борба в цял Иран е посрещната с преследване, лишаване от свобода, изтезания и дори смърт.
Мохамади се бори за свободата на изразяване и правото на независимост, както и срещу правилата, изискващи от жените да не се виждат и да покриват телата си.
През 90-те години на миналия век, като млада студентка по физика Наргес Мохамади вече се изявява като защитник на равенството и правата на жените. След като приключва обучението си, тя работи като инженер, както и като колумнист в различни вестници с реформаторска насоченост. През 2003г. се свързва с Центъра за защита правата на човека в Техеран – организация, основана от носителката на Нобелова награда за мир Ширин Ебади. През 2011г. Мохамади е арестувана за пръв път и осъдена на много години затвор заради усилията си да подпомага лишени от свобода активисти и техните семейства.
Две години по-късно, след като е освободена под гаранция, тя се впуска в кампания срещу прилагането на смъртното наказание. Иран отдавна е сред страните, които екзекутират годишно най-голям брой от своите жители. Само от януари 2022г. досега в Иран са били наказани със смърт повече от 860 затворници.
Нейната активност срещу смъртното наказание води до повторното арестуване на Мохамади през 2015г. и до присъда от допълнителни години зад решетките. След завръщането си в затвора тя започва да се противопоставя на системното използване на изтезания и сексуално насилие от страна на режима срещу политически затворници, особено жени.
Миналогодишната вълна от протести стана известна на политическите затворници, държани в известния затвор „Евин“ в Техеран. Мохамади отново поема ръководството. От затвора тя изразява подкрепа за демонстрантите и организира акции за солидарност сред своите съкилийници. В отговор затворническите власти й налагат още по-строги условия – забранени са й телефонни разговори и посещения. Въпреки това тя успява да изнесе контрабандно статия, която New York Times публикува на годишнината от убийството на Амини. Посланието: „Колкото повече от нас затварят, толкова по-силни ставаме“.
Норвежкият комитет отбелязва, че наградата на Наргес Мохамади е признание за борбата й за правата на човека.
„Като ѝ присъжда тазгодишната Нобелова награда за мир, Норвежкият нобелов комитет желае да отдаде почит на смелата ѝ борба за правата на човека, свободата и демокрацията в Иран. Тазгодишната награда за мир е признание и за стотиците хиляди хора, които през изминалата година демонстрираха срещу политиките на дискриминация и потисничество на теократичния режим, насочени срещу жените. Единствено чрез приемането на равни права за всички светът може да постигне братството между народите, което Алфред Нобел се стреми да насърчи. Наградата за Наргес Мохамади следва дългата традиция, в която Норвежкият Нобелов комитет присъжда наградата за мир на хора, работещи за постигане на социална справедливост, човешки права и демокрация. Това са важни предпоставки за постигане на траен мир“, се казва в съобщението на комитета.