Искра Михайлова е политик от партия „Възраждане“, народен представител в XLVII, XLVIII и XLIX народно събрание. Родена е на 29 септември 1982 г. в Стара Загора. Била е общински съветник на „Възраждане“ в Стара Загора.
– Госпожо Михайлова, как ще коментирате 10-годишното споразумение, което подписа служебното правителство с Украйна? Какво следва от този договор за нашата страна?
– Това споразумение е пореден пример как служебна власт взема дългосрочни външнополитически решения без ясен обществен и парламентарен мандат. Формално в текста е записано, че става дума за политически ангажименти, а не за международен договор по Виенската конвенция, но съдържанието му е тежко – предвижда 10-годишна рамка за военна, икономическа и енергийна подкрепа, спешни консултации до 24 часа при ескалация, продължаване на помощта за Украйна и сътрудничество в отбранителната индустрия. За България това означава още по-дълбоко обвързване с чужд конфликт без ясна сметка за риска, цената и ползата за българските граждани. Затова позицията на „Възраждане“ е, че такова решение трябва да бъде прекратено и темата да мине през Народното събрание, а не да се решава еднолично от служебен кабинет. Това и направихме само преди няколко дни. На извънредно заседание на парламента внесохме проект на Решение за отмяна на споразумението, но то не се гласува заради провален кворум от системните коалиционни партньори ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС.
– Като депутат на „Възраждане“ сте участвали в Комисията по енергетика. Как ще коментирате случващото се в сектора на фона на войната в Иран, конфликта в Украйна и произтичащата от това енергийна криза?
– Енергетиката е секторът, в който най-бързо се вижда безпомощността на редица държави. Конфликтите в Украйна и Близкия изток допълнително повишават несигурността, а България влиза в тази среда без достатъчно защита на собствените си базови мощности. От „Възраждане“ последователно казваме, че стратегическата енергийна инфраструктура трябва да е под реален държавен контрол, а въглищните централи и мрежите не могат да се третират като разменна монета за някакви пари по ПВУ. Не може в такава международна обстановка да говорим за затваряне на мощности, за зависимост от внос и за експерименти със „зелени“ илюзии, когато дори пазарът на въглеродни квоти в ЕС вече е под напрежение и се обсъждат промени. България трябва да мисли първо за сигурност на доставките, за евтин ток от местни ресурси и за недопускане страната ни да бъде използвана като плацдарм в чужди военни сценарии. От „Възраждане“ имаме последователни позиции в тази област, включително редица внесени законодателни инициативи, една част от които приети и заради които Минно-енергийния комплекс „Марица-изток“ все още функционира и може да се развие до работа в пълен капацитет, ако тази политика бъде адекватно продължена. Същото важи и за ядрената енергетика. От „Възраждане“ смятаме, че АЕЦ „Козлодуй“ трябва да продължи да работи, като партнираме за това с Руската федерация, което би било най-икономически изгодно, както и да бъде довършен АЕЦ „Белене“ като държавен проект. Но подчертавам – комплексът „Марица-изток“ е единствен на Балканите по мащаб и свързаност и може да гарантира сигурността на България и целия регион. Там се добиват въглища и се произвежда ток абсолютно независимо от чужди намеси – единствено българско производство.
– Има ли как да се справим с високите сметки на тока и какви са хоризонтите на фона на искането на КЕВР цените на парното да скочат с 30 процента?
– Председателят на КЕВР сам призна, че комисията е залята от жалби – над 4600 сигнала, като 98% са от домакинства, които се отопляват на ток. Сега виждаме и нов натиск при парното – КЕВР вече публикува ценовите заявления за периода от 1 юли 2026 г., а в София е поискано увеличение от близо 29–30%. За мен това е недопустимо. Българските домакинства не могат да бъдат буфер между липсващата ни енергийна политика, зависим регулатор и лошото управление на дружества. Ние от „Възраждане“ сме категорични, че евтината и предвидима енергия трябва да се гарантира чрез защита на базовите мощности, промяна на политиката по емисиите и ясна, актуална Стратегия за устойчиво енергийно развитие.
Колкото и високи да се струват цените на тока на хората днес, то е добре да се знае, че в момента, за да са такива тези цени, се изплащат компенсации на ЕРП-тата от Фонд СЕС, за да не са още по-високи. Изчисленията сочат, че за период от 1 година изплатените компенсации, за да се държи такава цената на тока на домакинствата, ще се изразходят 350 млн. евро от Фонда. Ако се прекрати това субсидиране, което според мен поетапно ще започне да става, цените на тока ще скочат. Предвид военните конфликти и затрудненията и на бизнеса, за колко време ще стигнат парите във Фонда, е трудно да се каже.
– Членували сте и в Комисията по регионална политика, обществените работи и местното самоуправление. Каква е ситуацията и в тези области, включително и във вашия избирателен район Стара Загора?
– България е напът да загуби огромна сума по програма „Развитие на регионите“ заради бавно изпълнение. 575 млн. евро могат да изгорят, ако не бъдат използвани до края на годината, но в публичното пространство това не се чува, а се говори само за парите по ПВУ.
Регионалната политика в България е на парче. Не се работи с цялостна визия за децентрализирани икономика, поминък и население. Хората, а и развитието на бизнес в различните по вид населени места имат нужда от инфраструктура, ВиК и нормално здравеопазване и образование. За мен истинската регионална политика започва с това държавата да спре да източва регионите от хора и ресурси и да започне да инвестира така, че младите да имат причина да останат.
От „Възраждане“ положихме неимоверни усилия за това да започне изграждането на високотехнологичен център за лечение на инсулти точно в Стара Загора. Почти невъзможна победа, която постигнахме за нашата област. Не е нормално депутатите да се избиваме помежду си, за да осигурим субсидиране за здравеопазване за областите ни. Това трябва да е пръв приоритет на Министерския съвет, но уви, не сме го видели по този начин от досегашните безброй служебни и редовни правителства.
– Какви са проблемите на хората в страната, определяни като най-важни и нетърпящи повече отлагане?
– Хората имат три големи тревоги – цените, доходите и сигурността за утрешния ден. Усещането е, че държавата е далеч от ежедневните проблеми. Когато сметките растат по-бързо от доходите, когато работни места са под риск, когато млади семейства се чудят дали ще могат да си позволят дом, отопление и лечение и съответно дали да останат в България, всички абстрактни приказки за „реформи“ звучат кухо. Най-нетърпящото отлагане днес е връщането на нормалната функция на държавата – да пази дохода, да пази производството, да пази семейството и да пази българския национален интерес. Данните на НСИ и Евростат продължават да показват, че България остава на дъното в ЕС по жизнен стандарт, което означава, че досегашната посока просто не работи.
– Какви са вашите наблюдения след приемането на еврото?
– Еврото вече е факт и всичко, за което от „Възраждане“ предупреждавахме, е налице. Официалните институции твърдят, че преходът е минал спокойно, но това не е общото схващане на хората. Ежедневните разходи се повишиха и ценовият натиск върху потреблението е налице. Моето наблюдение е, че българите не вярват на статистиките, които им четат в новините, а гледат касовите си бележки. И когато доходите ни остават едни от най-ниските в ЕС, всеки ръст се усеща болезнено в семейния бюджет. Всичко това ще се задълбочи и от военните конфликти. Изобщо не трябваше да се прави тази крачка за смяна на валутата. Сега ще търпим големи щети.
– Какви конкретни политики предлага „Възраждане“ за справяне с високите цени и намаляващата покупателна способност на българите?
– Първо – евтина енергия чрез защита на стратегическите енергийни обекти, запазване на базовите мощности и промяна на политиката, която товари цената с въглеродни квоти и скъпи посредници. Второ – силна държава в ключовите сектори, а не отстъпление пред частни и външни интереси. Трето – подкрепа за българското производство, защото без собствена индустрия и земеделие няма как да овладеем цените. И четвърто – данъчна и регулаторна политика, която пази дохода на домакинствата, вместо да наказва труда и потреблението. Накратко: по-малко спекула и зависимости, повече производство, енергийна самостоятелност. Санкциите спрямо Руската федерация ни носят само икономически щети, и то вече с години. От „Възраждане“ бяхме против налагането им и сме за свалянето им от първия ден. Виждаме, че в момента диаметрално противоположни идеологически партии започнаха да признават, че сме били прави. Всяка държава първо трябва да се грижи за интересите на населението си преди каквито и да е външни ангажименти. Това мислим от „Възраждане“, но то не е споделено от повечето политици. Виждаме, че редица правителства раздават пари и блага на чужди държави, докато икономическото положение в България е лошо.
– Имате ли сигнали за купуване на гласове по местата, откъдето се кандидатирате за депутат? Колко струва един глас за изборите, знаете ли тарифата?
– Сигнали има и това вече е публично. Само в последните дни имаше полицейски акции в Стара Загора. Доста тихо премина всичко и изявления по темата бяха лаконични, но това, което се чува от странични източници, е, че купувачът на гласове е украинка, с дълги списъци, а това, че от Министерството бяха толкова тихи по случая, буди в мен съмнения дали точно управляващата в момента коалиция от партии не е в основата на това. Отделно стандартната практика, в която кметовете са натоварени да осигурят гласове по списък, също е в ход. Едва ли тази информация е известна на мен, а на МВР не. Какво и как ще направят разследващите органи, е друг въпрос. Нямам особени надежди. Цените за купуване на гласове варират.
Петя БАХАРОВА