Тя носи името на акадската богиня на любовта, плодородието и войната. Завладяващият й глас и красиви песни й носят слава по цял свят. Вече 30 години Ищар не спира да владее сцената и да блести на музикалния небосклон. Тя е сред малкото световно известни изпълнители, които имат тясна връзка със страната ни. Посещава България за пръв път още през 2000 г. – в зората на своята солова кариера, и през годините многократно се е връщала у нас. Пяла е дори на български „Облаче ле бяло“. Казват, че толкова силно обича родината ни, че има специална стая в дома си, която е кръстена на България. Така че не е изненадващо, че Ищар отново е тук. С четири концерта у нас тя празнува творчески юбилей в Пловдив, Бургас, София и Варна. Специални гости са групите Alabina и The Gypsies (част от Gipsy Kings).
Но Ищар не е просто талантлива певица, която е имала късмета да стане звезда. Зад успеха й стоят дълги години
работа, а зад усмивката й – богата житейска история. Истинското й име е Ети Зак. Родена е в Израел през 1968 г. Баща й е от Мароко, а майка й – от Египет, но и двамата са евреи. Ищар никога не се е оплаквала от детските си години, но като всеки човек, израснал в Израел, носи в себе си белезите на войната. Първите й спомени за ужаса, който военните конфликти носят, са още от 4-годишна възраст. „Бях с майка си в магазина. Тя купуваше зеленчуци и плодове в градче, където живееше леля й. Беше по време на войната и баща ми беше мобилизиран в армията. Не го бях виждала от месец. Внезапно се включиха сирените. Силата на звука премина през ушите ми и през всяка клетка в тялото ми. Майка ми започна да тича, захвърли всички торби със зеленчуци. Всички на улицата тичаха, а аз тичах с майка ми, без да имам представа къде отиваме. Чувството за страх беше неописуемо. Това ме преследва и до днес. Всеки път, когато чуя сирените, чувството ме залива – страхът от неизвестното и безпомощността, което доминира едно детски сърце в подобна ситуация. И все пак вярвам, че невинността може да спаси детската душа“, разказва певицата.
Музиката успява да надделее над войните, оръжията и страха. Дарбата си проявява още в детските години и на 15 вече започва да работи. Става част от местен оркестър, с който се изявява по партита. Да съчетава работа и училище не е лесно – понякога едва издържа да не заспи в час. Още повече че по това време и родителите й се развеждат, което е сериозен удар за всяко дете. Грижите за трите момичета в семейството до голяма степен са поети от баба им Нона. Тя нарича бъдещата звезда Естер, което с египетския й акцент звучи като Ищар – акадската богиня на любовта, плодородието и войната. Така се появява и псевдонимът на известната изпълнителка.
Макар че не й лесно, Ищар успява да завърши училище, без да се откъсне от музиката. Но след това й се налага да отслужи военна служба, която в Израел е задължителна и за момичетата. Избира да е авиомеханик и е сред първите девет жени механички в израелската армия. Разбира се, се сблъсква със стереотипите – пилотите не приемат лесно нежния пол в редиците си, но с времето свикнали.
След като напуска армията, Ищар е още по-уверена с какво иска да се занимава – музика. Уж случайно животът я отвежда в Париж. Певицата се влюбва във френската столица, още повече че покрай баща си говори чудесен френски и решава да остане там. Явно има силно шесто чувство, защото именно оттам ще започне професионалната й кариера.
В началото пее в заведения по 5 часа на вечер. Всичко се променя, когато е забелязана от шеф на музикална компания. Той я представя на Los Niños de Sara, а впоследствие тя става вокалистка на групата „Алабина“, с която постига световен успех – песните им попадат в чартовете в Европа и САЩ. Ищар с лекота пее на няколко езика, а песните на „Алабина“ омагьосват със смесването на фламенко, арабски, поп и денс ритми.
Въпреки двата успешни албума с групата Ищар решава да направи свой собствен соло проект. През ноември 2000 г. излиза албумът й La Voix d’Alabina, който се превръща в сензация. Част от този дебютен албум са и песните Horchat hai caliptus и Last Kiss, които са тотални хитове и до днес. Макар че не напуска веднага „Алабина“, певицата продължава да развива соловата си кариера и през следващите години се налага като една от малкото певици, които с лекота смесват ориенталски и денс ритми. Пее на арабски, френски, английски, иврит, испански и успява да се задържи на небосклона не със скандали и провокация, а с глас.
След два неуспешни брака среща любовта на живота си
Ищар не е жена, която обича да разказва за личния си живот пред медиите, но е преминала през куп трудности в личен план. Още на 20 години се омъжва за популярен израелски футболист. Но той не може да свикне с работата й, ревнува я постоянно, а изходът е ясен – не може да бъде с мъж, който не я разбира и не я подкрепя. И на 22 години вече е разведена.
Ивет САВОВА