Пол Крейг Робъртс
Paulcraigroberts.org
Според мен нито Путин, нито Тръмп водят „мирни преговори“ за прекратяване на военния конфликт в Украйна. Целта на Путин е да използва преговорите, за да постигне споразумение между великите сили, нова Ялта. Путин казва, че трябва да се реши „първопричината за конфликта“, която е липсата на Споразумение между великите сили. За Тръмп целта е да оттегли вниманието, парите и оръжията на САЩ и да ги съсредоточи върху Китай, който е смятан за по-опасния и могъщ враг на Вашингтон.
Удивително е колко трудно е за западната външнополитическа общност и медиите да разпознаят и признаят фактите. Анализаторите, които ви казват разликата между истината и наратива, биват отхвърляни. Към нас малцината се прилагат всякакви пренебрежителни епитети, а преобладават фалшивите, обслужващи дневния ред разкази. Самите политици в крайна сметка им вярват, а това повишава рисковете от опасни погрешни преценки.
Например, един от най-опасните наративи е, че бавното военно настъпление на Русия срещу Украйна е следствие от руската военна слабост, големия брой жертви на бойното поле, уязвимостта на руската икономика от санкциите на САЩ и нереалистичните очаквания на Путин да бъде възприет от украинците като освободител.
Истината е съвсем различна. Всеки път, когато Путин одобрява преговорите, той подчертава, че те трябва да се отнасят до „първопричината“ за конфликта. Основната причина е липсата на споразумение между великите сили. Путин използва една продължителна и уморяваща Запада война, за да започне „мирни преговори“, които се надява да превърне в Споразумение, подобно на онова, което той и външният му министър не успяха да постигнат през зимата на 2021-2022 г.
Вашингтонските политици стигнаха до заключение, че слабостта на Русия позволява на САЩ да предадат войната в Украйна на европейците, докато се подготвят да се справят с по-опасния враг – Китай. Провалени мирни преговори са предвиденото оправдание на Тръмп да си измие ръцете и да се отдръпне. Това означава пренасочване вниманието на Вашингтон към Китай.
По мое мнение Китай не е противник повече отколкото са Русия и Иран, но разказът го изисква. Американският военен комплекс не може да съществува без противници. Това е причината Америка да има такива. Какво биха правили без противници ЦРУ, Агенцията за национална сигурност, Агенцията за отбранително разузнаване, мозъчни тръстове като Центъра за стратегически и международни изследвания, организации като Съвета за международни отношения, университетски катедри по международни изследвания и издания като Foreign Affairs? Съединените щати имат огромен интерес да имат противници и колкото по-опасни, толкова по-добре.
Възниква въпросът: как САЩ се справят с толкова много противници. Преди бяхме уверени, че можем да победим всички едновременно. Днес се признава, че не можем. Уес Мичъл в скорошна статия във Foreign Affairs пише, че политиката на администрацията на Тръмп е да подрежда конфликтите си. Тъй като Вашингтон смята Русия за по-слабия от двата си главни „противника“, предава конфликта в Украйна на своите европейски марионетки, докато се заема с Китай.
Уес Мичъл, бивш старши служител в министерството на отбраната при Тръмп, изтрива наративите и ни разкрива политиката. И никой освен Джон Хелмър и мен не коментира.
Държавният секретар Марко Рубио каза пред Сената това, което ви казах аз, което ви каза Джон Хелмър и което ви каза Уес Мичъл: Целта на „мирните преговори“ за Украйна е САЩ да излязат от конфликта и да се съсредоточат върху Китай.
Войната срещу Китай – заяви Рубио при изслушване в сенатска комисия на 20 май – сега е стратегическият приоритет на САЩ. Осъществяването изисква определяне на последователност. „Всяка минута, която отделяме, всеки долар, който харчим за този конфликт в Европа, отвлича вниманието и ресурсите ни от потенциала за много по-сериозен катаклизъм в Индо-Тихоокеанския регион… те са свързани двупосочно – от една страна като прецедент, който може да се създаде, но и с факта, че всяка минута, която изразходваме за конфликта в Украйна, който не може да бъде спечелен с военни средства, всеки изразходван ресурс, са пари и време, които не се използват за предотвратяване на много по-сериозна конфронтация от глобална гледна точка в Индопасифика.“ Рубио ясно заявява, че основната цел е Китай.
По моя преценка Путин и руските външнополитически коментатори не разбират какво се случва. Путин е изгубил надежда, че мирните преговори могат да се превърнат в споразумение между великите сили, нова Ялта. Това би било по-голямо постижение от спечелването на военен конфликт с Украйна и следователно си струва жертвите на руските войски в конфликт, в който Путин избягва победата, тъй като тя би попречила на преговорите, които той си представя, че могат да се превърнат в Споразумение.
Ако Путин веднага беше разбил Украйна, Русия щеше да бъде смятана за Велика сила и щеше да получи своето Споразумение. Вместо това Путин създаде образа на слаба Русия, която може да бъде оставена на Европа, докато Вашингтон се заема с Китай.
Пол Крейг Робъртс е изтъкнат икономист, зам.- министър на финансите при президента Рейгън, съветник в Конгреса, консултант по отбрана и търговия. Университетски преподавател, автор на дузина книги и журналист в редица авторитетни издания. Ръководи The Institute for Political Economy.