Италия възстанови граничните проверки за пътници, идващи от Испания по въздух и море, за период от един месец. Мярката не засяга испанските и останалите европейски граждани, но представлява временно прекъсване на режима за свободно движение между двете страни за лица от трети държави.
Италия и Дания адресираха до европейските институции писмо, подписано от общо 22 държави членки, в което поискаха спешни мерки на равнище Съюз. Рим и останалите подписали държави разглеждат случилото се като сигнал за недостатъци в способността на Испания да защитава една от най-критичните външни граници на ЕС. Те призовават за засилване на външните граници, разбиване на мрежите за нелегален превоз на хора, ускорено връщане на незаконно влезлите мигранти и отмяна на политики, които биха могли да се тълкуват като насърчение за нови незаконни влизания. „Защитата на външните граници на Съюза не е интерес на една отделна държава. Тя е обща отговорност на Европа“, заяви премиерът Джорджа Мелони.
Испанското правителство на Санчес квалифицира позицията на Италия и другите държави като егоистична и липсваща на европейска солидарност. Напрежението обаче вече надвишава двустранния конфликт между Рим и Мадрид. То поставя пред ЕС фундаментален въпрос — дали национална миграционна политика, слабо защитена външна граница и зависимостта от трета държава могат да застрашат безопасността на цялото пространство за свободно движение.
Приблизително 60 000 мигранти пресякоха границата от Мароко към испанския анклав само за два дни, а при преплуването и последвалото стълпотворение загинаха поне 57 от тях. Кризата възникна едва месец след завършването на специалната процедура на правителството на Педро Санчес за масово легализиране на нелегално пребиваващи мигранти. Администрацията първоначално прогнозираше около 500 000 души да получат разрешение за пребиваване и работа, но броят на подадените молби надвиши един милион и според последните сведения се приближава към 1,2 милиона. Испанското правителство твърди, че организирани групи за трафик преднамерено са представили решението като отваряне на границите.
Противници на Санчес предупреждаваха, че широкомащабната амнистия ще бъде тълкувана в чужбина като знак, че нелегалното пресичане на граница в крайна сметка може да бъде наградено с право на престой. Мадрид отрича пряка причинна връзка между амнистията и щурма на Сеута. Според свидетелства, събрани от международни издания, определена част от участниците са подготвяли преминаването в течение на няколко месеца. Някои са следвали уроци по плуване, обменяли са чрез социални мрежи данни за маршрутите, необходимото оборудване и благоприятните морски условия. Тихото море и ниските вълни са улеснили плуването около пограничните съоръжения.
Поведението на мароканските органи на реда предизвика сериозни опасения. Кореспондент на AssociatedPress е наблюдавал мароканските жандармеристи да остават неподвижни със скръстени ръце, докато хиляди лица преминават край тях към Сеута. Едва впоследствие силите на реда прибягват към сълзотворен газ, полицейски палки и водни оръдия, за да разпръснат други групи.
Рабат отрича да е позволил преднамерено кризата. Мароко не признава испанския суверенитет над Сеута и Мелиля и ги определя като окупирани земи. Сеута е испанска територия и част от ЕС, но не е напълно включена в шенгенския режим. Европейският съюз финансира контролната дейност на границите в Мароко. През периода 2021–2024 г. по регионалния миграционен пакет за страната са отпуснати около 193 милиона евро. Предходни програми са предвидили стотици милиони евро за охраната на границите, връщането на мигранти и противодействието на трафика на хора.
На този фон преминаването на десетки хиляди хора през границата поставя редица въпроси — не само относно охраната на границата, но и относно контрола, който ЕС упражнява върху резултатите от своите инвестиции. Кризата застига правителството на Педро Санчес в период на значително отслабване поради множество корупционни разследвания срещу членове на управляващата Социалистическа партия и лица от обкръжението на премиера.
На 25 юни долната камара на испанския парламент одобри със 177 срещу 171 гласа необвързваща резолюция, която призовава Санчес да напусне поста си. Премиерът не е предмет на тези разследвания и отказва да организира предсрочни избори.