Ива Митева е родена е в Разград, завършва СУ „Св. Климент Охридски“. Докторската й дисертация е на тема „Смесени изборни системи за Народно събрание в Република България“. От 2007 година активно участва в изработването на промените в изборните закони. На парламентарните избори през април 2021 г. е избрана за депутат от листата на ИТН. Била е председател на Народното събрание. Преди време напуска партията „Има такъв народ“. Има една дъщеря.
- Как се представяте пред хората?
Здравейте, аз съм Ива. При контактите си с хората никога не изтъквам каква съм или каква съм била.
- Важно ли е за вас първото впечатление?
Първото впечатление често създава грешна представа за истинската същност на хората. Може би затова ние българите имаме поговорки като – „По дрехите посрещат, по ума изпращат“ и „У краката лъснат, у главата блъснат“. Винаги съм естествена в поведението си и бързо скъсявам дистанцията с хората. Искам да ме преценяват на база това, което правя, и лични впечатления, а не заради нещо, което са чули или прочели от някой недобронамерено човек. Най-смешното е, че животът така се завърта, че тези, които са писали неверни неща за мен, много бързо след това ми се извиняват. Но такива сме хората. Лесно обиждаме и изговаряме думи, без да се замисляме.
- Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
Да вярваш само по себе си е нещо красиво и по детски наивно и чисто, а да вярваш в любовта от пръв поглед е съвършена форма на биохимична реакция, но аз не съм нито дете, нито биохимик. За да не разочаровам романтичните души, ще кажа – да, вярвам в привличането между хората. Вярвам, че хората са предопределени един за друг.
- Допускате ли лесно хора до себе си?
Общителна съм, но това не означава, че допускам лесно хората в моя свят. Даже напоследък станах много мнителна.
- Какво може да ви извади от равновесие?
Аз съм балансиран човек и трудно излизам от равновесие, но това, което наистина ме вбесява, е несправедливостта. Все повече ме вбесява посредствеността.
- Компромисът, който не бихте си позволили?
Никога не бих си позволила предателство и компромис със съвестта си. И никога не бих допуснала да обещая нещо и да не го изпълня.
- Какво може да ви разплаче?
Хубав филм, хубава музика, хубав стих, загуба на скъп за мен човек. Такива неща могат да ме разплачат.
- На какво най-често се смеете?
На човешката глупост.
- Последната книга, която ви впечатли?
„Пътища от огън“ на Мария Лалева. Тази книга затвърди в мен убеждението, че хората можем да живеем заедно независимо от религията, която изповядваме и вярата, която имаме. Вече гледам по друг начин на бежанците и борбата им за по-добър живот.
- Любим художник?
Микеланджело. Велик артист – гениален и като художник, и като скулптор.
- Любим писател?
Много са, но ще отбележа Николай Хайтов. Заради живота на българите напоследък е много актуален. Препоръчвам всеки да препрочете разказът му „Гола съвест“. Все по-често се сещам и за Алеко Константинов и неговия разказ „Пази, боже, сляпо да прогледа“. В този ред на мисли и Хорхе Букай и неговият разказ „Певчески конкурс“, в който чрез „прозрачни избори“, „празник на всеобщото тайно гласуване“ и „пример за вярност към демокрацията“ магарето било избрано за най-добър певец измежду всички животни. Нещо подобно, което наблюдаваме и в момента.
- Любим поет?
Димчо Дебелянов.
- Любим певец?
Миро, заради красивите песни, които прави, заради топлия му глас, заради нежната музика.
- Любим филм?
„Една добра жена“. Брилянтен пример за тънък английски хумор и чудесна история за отношенията между майка и дъщеря и за това как понякога това, което ни изглежда подло и нечестно, всъщност е помощ и грижа.
- Любимо тв предаване?
Не гледам телевизия.
- Каква музика предпочитате да слушате?
Хубава, без да слагам ограничения в жанрове и стилове. Слушам българска музика, така както слушам и турска, италианска и гръцка. Харесвам много Бенджамин Клементайн и миналата година бях на негов концерт в Мадрид. Прекрасен беше и концертът на Тони Димитрова в Летния театър във Варна. Възхищавам се и на класическата музика. Не мога да не спомена Плевенската филхармония и всичко прекрасно, което прави Любо Дяковски. Горда съм, че мой приятел е проф. Милена Моллова, и обожавам нейните соарета в дома й.
- За какво изхарчихте първите пари, които спечелихте?
Не помня, но сигурно за някаква вещ.
- Политик, на когото вярвате?
Има ли вече такъв????
- Историческа личност, която презирате?
Хитлер.
- Историческа личност, на която се възхищавате?
Петко Каравелов. Държавник, който е бил принципен и далновиден. В световен план Хенри Кисинджър.
- Любим парфюм?
Мon Guerlain.
- Любимо мъжко име?
Mитко.
- Любимо женско име?
Мила.
- Какво научихте от родителите си?
Да казвам истината. Да не бъда самолюбива. Да разчитам на себе си.
- Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
Строго, но справедливо. Мисля, че възпитах дъщеря ми на първо място да бъде човек и да не се самозабравя.
- Каква искахте да станете като малка?
Журналист. Може би заради журналистите, които имахме и нивото, което поддържаха. Но към днешна дата не съжалявам.
- Кое е любимото ви животно?
Коала.
- Мото, девиз или цитат, които следвате?
„Никога не се предавай, бъди верен на себе си и запази личното си достойнство!“
- Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?
Не харесвам вицове. Но въпреки това имам един любим. В гората се водела война между вълка и заека. Заекът постоянно обиждал вълка: „Ей, Вълчо колко си тъп! Ей, Вълчо колко си грозен! Ей, Вълчо колко си смотан…“.
Но тъй като заекът бил бърз, вълкът никога не успявал да го хване и да го накаже. При една от поредните им срещи заекът пак започнал да обижда вълка, той го подгонил и паднал в една дълбока дупка. Заекът се надвесил над вълка и започнал още повече да го обижда и да му се подиграва. „Видя ли колко си тъп и смотан, падна ли в дупката – падна. Можеш ли да излезеш? Не можеш. Тъпак.“
Но докато нареждал, заекът се подхлъзнал и паднал при вълка в дупката. В този момент вълкът се надигнал и се надвесил заплашително над него. Сърцето на заека започнало да бие лудо, той сложил лапичка на сърцето си, поклонил се на вълка и казал: „Кумчо Вълчо, дойдох лично да ти се извиня!“.
Огледайте се в живота. Да ви звучи познато този виц?
- Думата, която използвате най-често?
Трябва. Опитвам се да се отърва и от паразитното „така че“.
- Любимо ястие?
Миш-маш с топла домашна питка. С него и със зеления боб, затворен в бурканчета от мама и баба, изкарах следването си.
- Любим цвят?
Син. Моя много близка приятелка ме научи да се обличам в по-пъстри и свежи дрехи, за което съм й благодарна.
- Любимо питие?
Просеко.
- Пушите ли?
Не.
- Кое е първото ви разочарование в живота?
Политиката. Не вярвах, че лицемерието е толкова голямо, а подборът е без значение. Убедих се в думите, че „лидерът е търговец на надежда“.
- Кога сте били най-горда със себе си?
Гордостта е порок. Винаги съм се стремяла да бъда професионалист, здраво стъпила на земята и да бягам от „звездния синдром“.
- Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
Семейство. Но за съжаление, трябваше да работя и животът ми се стече по друг начин. Сега осъзнавам, че най-хубавото нещо за една майка е да бъде близо до детето си, докато то расте, а за кариерата винаги има време.
- Какви са хората от приятелския ви кръг?
Почтени и нормални. Открити хора. Хора, които ме критикуват, когато не съм права, но и които са до мен в дни на изпитание.
- От какво най-много се срамувате?
От всичко, описано в седемте смъртни гряха.
- Кой е най-големият ви страх?
Страхувам се от височини. Няма да забравя как наскоро се качих на виенско колело с дъщеря ми и тя ме буташе и ме караше да гледам надолу. Колелото се движеше съвсем бавно, но 40 метра височина бяха много за мен. Крещях от ужас и бях убедена, че ще падна.
- Мечтата, която преследвате?
Не преследвам мечти. Реалист съм.
- Откъде черпите информация?
От достоверни и доказали се източници. Но и това е все по-трудно в свят, в който фалшивите новини стават официална информация, а политиците, журналистите, анализаторите и коментаторите не изпитват свян да изричат откровени лъжи, маскирайки ги зад експертно мнение.
- Как отсявате истината от фалшивите новини?
С опит, интуиция и проверка на конкретните факти.
- Колко време прекарвате в социалните мрежи?
Много малко.
- Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
Не. Залагам на естествения интелект и на тези хора, които го притежават.
- Искате ли да летите в Космоса?
Не съм астронавт по призвание.
- Вярвате ли в извънземни?
И да. И не.
- Имате ли пророчески сънища?
Да. Имам сънища, които буквално са се сбъдвали. Вярвам в това, че няма случайни срещи, случайни събития и случайни хора в живота ни.
- Кое е любимото ви цвете?
Момина сълза.
- Отглеждате ли домашен любимец?
Не. Като малка съм имала хамстер. На село имахме много котки и едно любимо куче Вулкан, което по мистериозен начин усещаше, когато пристигахме, и ни чакаше в началото на селото, а когато си тръгвахме, тичаше след колата и ни изпращаше чак до табелата.
- Кое според вас е най-ценното човешко качество?
Честността.
- Кога предпочитате самотата?
Кой предпочита самотата? Според мен никой. Но ако въпросът е дали обичам да оставам сама – да, има моменти, когато съм си самодостатъчна. А и имам способността да се изключвам и да се откъсвам от всички около мен.
- Има ли порок, който ненавиждате?
Лъжата.
- Борили ли сте се със зависимости?
Не.
- Коя е най-тежката битка, която сте водили?
За справедливост.
- Имате ли хоби?
Спорта. От много години ходя на фитнес, обичам да играя скуош. Харесва ми да яздя кон, но съм далеч от добър ездач.
- Бихте ли се определили като бохем?
Не.
- Къде почивате – в България или в чужбина?
За съжаление, в чужбина. Обожавам малките градчета в Италия. Атмосферата на закътаните площадчета, цветята, кафенетата.
- Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
На Джордано Бруно, който изгоря на кладата.
- Вярвате ли в късмета?
Да. Но не и в хазартния смисъл. Вярвам, че късметът помага на подготвените хора.
- Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
Уважавам съдбата и не съжалявам за отминали събития.
- Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
Да. На 52.
- Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
На една театрална постановка, от която исках да изляза.
- В коя епоха бихте предпочели да живеете?
Ренесансът.
- Кое според вас е най-голямото научно постижение?
Откриването на лекарства срещу смъртоносни болести.
- Ще се справи ли човекът с климатичните промени?
Не. Прекалено е алчен.
- Вярвате ли в конспиративни теории?
Не. Като гледам какво се случва в България и по света, все повече се убеждавам, че това, което ни изглежда като конспирация, най-често е резултат от обикновена човешка глупост.
- Как бихте се определили – либерал или консерватор?
В политически смисъл съм по-скоро консерватор, а в чисто човешки план съм либерал.
- Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
Не.
- Толерантна ли сте към различията – полови, расови, интелектуални?
Да. Нима половата идентичност на Елтън Джон го прави по-малко гениален или цветът на кожата на Морган Фрийман го прави слаб актьор?
- Интересувате ли се от спорт?
Да. Обичам да гледам фигурно пързаляне.
- За или против пластичните операции?
Против. Освен ако не са медицински необходими.
- Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
Не.
- Твърдо или меко легло предпочитате?
Tвърдо.
- Доволна ли сте от парите, които получавате?
Парите са средство, а не цел, и в този смисъл не изпитвам емоции към парите.
- Страхувате ли се от новото начало?
От новото начало – не. От стария предизвестен край – да.
- Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
Италия.
- Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
Раждането на моята дъщеря Мила.
- Най-тежкият период, който сте преживели?
Смъртта на баща ми.
- Коя е надеждата, която ви крепи?
Че ние хората можем да бъдем по-добри.
- Как си представяте света след 100 години?
Като Джон Ленън в песента Imagine.
- С кого бихте живели на самотен остров?
Aкo островът е самотен – очевидно бих живяла там сама.
- Можете ли да простите изневяра?
Не.
- Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
Стремя се да бъда коректна и да уважавам хората, с които ме е срещнал животът.
- Привърженик ли сте на брака?
Да. Но да не бъркаме брака с чувството за собственост и поставянето на окови.
- Романтична ли сте?
Да.
- Кой е любимият ви момент от денонощието?
Нощта. Обичам я защото при нея са луната, звездите, сънищата, песента на щурците….
- На кой народ симпатизирате?
На този, който не свежда глава и се бори за правата си.
- Кой е въпросът, който си задавате най-често?
Защо?
- С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
С Атанас Буров. И днес, когато четем разговорите му с Памукчиев, разбираме, че след толкова години нищо не се е променило и политиците ни са все така алчни и безотговорни.
- Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
Че има честност в политиката и че „Лудогорец“ ще спечели шампионската лига по футбол.
- Кога свършва детството?
Детството не свършва.
- С какво никога не искате да се разделите?
Със себе си.
- Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
Да имам търпение.
- Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
Да. Категорично!
- Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
Да. И ми беше смешно, когато ми казаха преди много години, че ще бъда председател на Народното събрание.
- Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
Да. Дори в момента имам такъв на ръката си.
- Каква е представата ви за щастие?
Да съм заобиколена с хора, които обичам и които ме карат да се чувствам добре, дори когато си мълчим.
- Как бихте искали да си отидете от този свят?
С достойнство.
- С какво бихте искали да ви запомнят хората?
С това, че съм човек на действието, а не на думите.
