Микрофоните са насочени, камерите работят, във фоайето се чуват бързи стъпки. Министър се опитва да се измъкне през странична врата, но пътят му е пресечен от жена с гарваново черна коса, остър поглед и диктофон в ръка. „Господин министър, отговорете, защо не казвате истината?“, пита строго тя. Политикът ускорява крачка, но дамата подтичва до него и без да спира изстрелва въпрос след въпрос. Останалите репортери я следват и чакат тя да пробие мълчанието.
Ако още не сте се сетили коя е напористата журналистка, сигурно е, защото от няколко години тя не буни духовете в парламента и Министерски съвет. Преди това обаче Ива Николова беше вечната драка, която смущаваше комфорта на депутати и министри.
В българската журналистика тя остава една от най-колоритните фигури, чиито въпроси превръщат всяко интервю в малък дуел. Преди броени дни Ива напомни за себе си, появявайки се в реклама на капсулите за очи „Визиозон“. Видеото е забавно, а Николова не е избягала от амплоато си на жена с хаплив, но точен език.
С Ива се познаваме от много години. Работили сме заедно във вестници, дори вече съм правила неин портрет. Беше много отдавна, в списание „Тема“ и си спомням заглавието „Говорителката на четвъртата власт“. По това време тя беше направила своя телевизионен дебют и водеше предаване за медиите, което се радваше на завиден зрителски интерес. Николова осветляваше родния медиен пейзаж и политика, не пестеше критики, провокираше събеседниците си и изобщо „Когато гръм удари“ по вече несъществуващата тв „Европа“ беше едно много добро предаване.
Ива, която сега е преводач и редактор в издателство „Престиж буукс“, предложи да обядваме в ресторант Mi Casa. Заведението се намира в историческия център на София, до руините на стария град и до чучурите с минерална вода. Не се бяхме виждали от години и срещата ни беше емоционална. Така се бяхме улисали да обясняваме коя какво прави, че сервитьорът се наложи да идва два пъти, докато направим поръчката. „Не сме готови, пак ще дойдете“, скастри го в типичния си стил Ива. В крайна сметка и по нейна препоръка на масата ни бяха сервирани салата, зеленчукови кюфтенца, пуешко бутче и чийзкейк. Решихме, че не ни се пие вино, а газирана вода.
Тъй като се срещнахме точно след изборите, които интересуват и двете ни, някак от само себе си заговорихме за новата политическа обстановка в страната. Ива обобщи ситуацията с крилатата фраза на Виктор Черномирдин, произнесена след разпада на СССР: „Хотели как лучше, а получилось как всегда“ (Искахме най-доброто, а се получи както винаги – бел.ред.)
„Не вярвам в спасители, защото съм християнка, и то наследствена, дядо ми беше свещеник. Съжалявам, но Спасителят е един и той се е възнесъл преди хилядолетия“, отсича Николова.
Въпреки рязката й категоричност, тя отчита и добър момент от тези избори и той е намалелият брой на партиите в парламента.
„За България ще е най-добре, когато се възстанови това, което царят разруши с идването си – двуполюсният модел. Нормалните държави функционират по този начин. Едните вляво, които са склонни да трошат пари, и другите вдясно, които събират тези пари“, казва Ива.
Тя вижда новия играч на политическата сцена Румен Радев като всеки военен, който не иска да каже какъв е
и ще трябва да го гадаем. „Има един лаф – не се радвайте на това сладко прасенце, защото не знаете каква свиня ще излезе“, казва с типичния си сарказъм тя. После, размахвайки цигарата си, започна да обяснява, че Румен Радев опитва да се впише в парадигмата Тръмп и изповядва принципа на Борис Трети „Винаги с Германия, никога срещу Русия“.
Ива Николова е сред журналистите, които винаги се предизвиквали полюсни реакции. За едни тя е журналист, който не се страхува от конфликт, а за други пример за твърде агресивен стил. Почти всички обаче й свалят шапка за изключителната й настойчивост като репортер. Журналистите, които работят дълго в парламента, често развиват специфичен стил с кратки въпроси, бързи реакции и способност да реагират на място. Николова владее тази дарба до съвършенство.
В последните години от репортерската си кариера тя се превръща в едно от най-разпознаваемите лица на парламентарната журналистика, известна с директния си и често конфронтационен стил. Депутатите я разпознават отдалеч и знаят, че когато тя се приближи с диктофона, обикновено следват неудобни въпроси. „Работата на журналиста е да пита, когато на политиците не им се отговаря“, категорична е тя.
Колеги си спомнят
редовни сцени в кулоарите на парламента как Ива е по петите на някой политик, а той се мъчи да избяга от въпросите й.
„Няма да ви пусна, докато не кажете истината“, притиска „жертвата“ тя.
През 2020 г., по време на антиправителствените протести в София, Ива Николова попада в центъра на напрегната ситуация. Около нея се събират протестиращи, атмосферата се нажежава, а словесният сблъсък бързо прераства в шумна сцена. Тогава тя се обръща към политик от опозицията с думите: „Господин Христо Иванов, призовавам те да дойдеш тук. Ако не дойдеш, ще те обявя публично за страхливец.“
Случаят предизвиква бурна реакция в медиите и социалните мрежи.
В друга ситуация журналистката цъфва пред дома на Слави Трифонов, когато лидерът на „Има такъв народ“ дълго време не се появява публично. С камера и микрофон тя настоява за отговор дали ще говори с медиите. Историята бързо обикаля интернет и се превръща в един от запомнящите се моменти от политическото напрежение след изборите тогава.
Любопитен детайл от журналистическата биография на Ива е, че тя отказва да отразява събития с хора, с които е свързана по един или друг начин. Такъв е случаят с прословутите милионери Николай и Евгения Баневи. „Познавах ги отблизо и отказах да отразявам делата срещу тях, защото това веднага ликвидира всякаква обективност и опит да бъдеш адекватен на ситуацията“, признава тя.
Преди три години и половина Ива Николова неочаквано заявява, че напуска журналистиката. Питам я защо решава да направи този рязък завой, а тя лаконично обяснява, че е стигнала до сериозни разминавания със собственика на агенцията, в която работи.
Днес тя се занимава само с преводи, но както отбелязва, политиката не я оставя на мира. Причината е, че по улиците често я спират хора и я разпитват по всевъзможни злободневни въпроси.
Ива Николова е родена на 21 април 1958 г. в Нова Загора. Детството ѝ минава в среда, в която изкуството не е чуждо – баща ѝ е именитият художник Никола Николов, дългогодишен секретар на групата на художниците в Габрово и създател на художествената галерия в града.
„В нашето семейство не се говореше за политика заради дядо ми по майчина линия.
Той беше свещеник, носеше името Даниил, като на сегашния патриарх.
По бащина линия сме тракийски бежанци, а по майчина от Поморие“, разказва Ива.
Пътят ѝ обаче не започва с литература, а с математика, тъй като учи в Националната математическа гимназия „Иван Гюзелев“ в Габрово. Този рационален свят обаче скоро отстъпва място на думите. Николова заминава за Москва и постъпва в престижния Литературен институт „Максим Горки“. „В дипломата ми пише, че съм литературен работник, със специалност „Поезия“, казва със смях тя.
Преди да стане неотстъпчив парламентарен репортер, Ива Николова е известна като талантлив преводач. След дипломирането си става редактор в отдел „Поезия“ на издателство „Народна младеж“, което е под шапката на тогавашния Димитровски комсомолски младежки съюз. „По това време негов председател беше сегашният шеф на Комисията за защита на конкуренцията Росен Карадимов“, уточнява поетесата-преводачка.
В тогавашния вестник „Народна младеж“ излизат и първите стихосбирки на Ива. „Писала съм само поезия, не съм се упражнявала в прозата като Георги Господинов. Той е прекрасен поет и аз като такъв го харесвам. Чудя се защо спря да пише стихове“, пита риторично тя.
Обучението ѝ в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва не е просто университет, а една от най-престижните школи за писатели в бившия соцлагер. Там усвоява и характерния си изказ – често ироничен, понякога саркастичен и винаги директен.
Когато след 10 ноември закриват издателство „Народна младеж“, Ива започва да си търси работа във вестниците, които започват да се роят като гъби след дъжд. Носи със себе си биографията на поетеса и преводач, но изданията имат нужда от политически репортери. След година лутане, което буквално я води до отчаяние, тя започва работа във в. „Свободен народ“. Макар да има образование и културна биография, които водят към академична или литературна кариера, тя избира журналистиката и то най-конфликтната ѝ част – политическата. Кариерата й се развива в много специфичен период след 10 ноември 1989 година, когато българската журналистика рязко се променя. Старите литературни и културни издания залязват, раждат се новите политически вестници на прехода, телевизията привлича много от вестникарите, скоро се появяват и онлайн медиите.
Ива работи в различни медии през годините – вестниците „Новинар“, „Политика“, „Монитор“, „Сега“, както и в литературни издания като „Пламък“ и „Литературен фронт“. Журналистиката постепенно измества поезията. Тя започва да пише публицистика, която е остра, провокативна, саркастична.
Днес малко хора я свързват с поезията, но тя всъщност е преди всичко литературен човек.
„Изключително ме дразнят хората, които не правят разлика между Пушкин и Путин“, казва тя и запалва поредната си цигара. Говори толкова разпалено и увлекателно, че забравя за обяда си. „Правя категорична разлика между двамата и не мога да бъркам тези понятия. Ако някой е имал титанични проблеми с властта, това е Пушкин. В половината му събрани съчинения има многоточия, защото цензурата е драскала и думите му са завинаги загубени“, продължава да разказва тя.
Много журналисти критикуват политиците, но малцина се опитват сами да влязат в политиката. Ива Николова прави точно това, когато се кандидатира за кмет на Габрово през 2010 г. Този епизод е интересен, защото показва, че за нея политиката не е само тема за коментар, а и личен опит. Когато стигаме до тази част от житието й, става дума и за ролята на бившия премиер Иван Костов. „Той много ми помогна, когато обезумях и тръгнах да ставам кмет на Габрово. Зад мен тогава застанаха всички десни партии до една.“ Кампанията й е шумна и темпераментна. Иван Костов пристига на два пъти в Габрово, за да я подкрепи. В крайна сметка на изборите Николова остава четвърта.
„Помня, че бяхме в църква да осветим кампанията. От едната ми страна застанал Иван Костов, от другата – Мартин Димитров. Точно преди да започне службата Костов се обръща към Мартин с думите „Ти какво правиш тук?“. Попита го, защото той е протестант, а пък е в православен храм. Хвана ме срам, скастрих ги да спрат да се разправят“, чистосърдечно признава Ива Николова.
По времето на Богомил Бонев като вътрешен министър пък тя решава да направи серия от материали за затворници. Бонев й издава разрешително и Ива влиза в местата за лишаване от свобода. Първият затворник, с когото се среща, е убиец рецидивист, млад и красив ром. Говорят дълго време. Когато сяда да пише материала, усеща, че е на негова страна. „Той ме беше изманипулирал перфектно. Тогава си казах – не. Отказах се от цялата серия, която бях замислила – признава устатата журналистка. – С политиците е по-различно, улавям ги много бързо, когато решат да манипулират.“
Има обаче един политик, когото Ива Николова вини за всички злини, споходили България след неговото идване на власт, и това е Симеон Сакскобургготски. „Доведе юпитата, разруши всичко“, пали се тя.
Отношенията си с Бойко Борисов пък определя като сложни.
На една пресконференция Ива десет пъти се опитва да зададе въпроса си, но Борисов все я прекъсва и отклонява отговорите. Тя изчаква известно време и в един момент казва рязко на лидера на ГЕРБ, че каквото и да прави, тя ще го попита каквото е решила. „Накрая вдигна ръце и ме остави да питам“, смее се преводачката.
Толкова категорична и в същото време непопулярна е позицията й, стане ли дума за коронакризата. Ива Николова е сред тези, които смятат, че България не трябва да се затваря заради заразата. Мнозина сигурно си спомнят как по време на всекидневните пресконференции тя засипва с въпроси щаба на проф. Венцислав Мутафчийски и вбесява присъстващите.
„Това с Ковид 19 беше един сценарий, в който беше включено цялото човечество
и той беше на неолибералите“, отсича тя и никой не може да я убеди в обратното.
След това пали поредната цигара, разперва с онзи типичен жест пръстите си и ми казва, че в живота си може да прави добре три неща – да пише, да готви и да плете. Сега е в стихията си с преводите. Последната книга, върху която е работила, е „Мъртви души“ на Гогол. Романът е превеждан в България преди 100 години, като след това е преиздаван, което я е натоварило с огромна отговорност като преводач. „Такъв зор не бях виждала. Гогол е много особен, създал е два речника с редки думи, които са изчезнали. Колкото и намахана да изглеждам, аз съм адски притеснителен човек, който на първо място се съмнява в себе си“, споделя искрено тя, докато довършваме обяда си.
Разделяме се, а аз продължавам да си мисля с колко перипетии е изпълнена биографията на Ива Николова. Математическа гимназия, литературен институт в Москва, поезия, преводи, а после из дългите коридори на властта. От поетеса тя се превръща в един от най-острите журналисти на българската политическа сцена. Всъщност това е нейният истински портрет на човек, който вярва, че думите трябва да режат. Както казва самата тя: „Журналистиката не е учтив разговор, а битка за истината.“ В момента битките на Ива са на литературния фронт и те я правят щастлива.
МЕНЮ
Ресторант Mi Casa, ул. „Искър“ 1, София
Салата „Бурата от Андрия“ – 8,94 евор
Зеленчукови кюфтенца със свежа салата и билков йорурт – 6,20 евро
Пуешко бутче със задушени броколи и паста орзо – 9,40 евро
Баски чийзкейк със сладко от горски плодове – 6,50 евро
Газирана вода – 3,83 евро
ОБЩО – 34,87 евро
Петя БАХАРОВА