Ивайло Диманов е журналист, писател и бард. Автор на 15 книги с поезия, белетристика и театрална критика. Лауреат на национални и международни литературни отличия. Имал е стотици концерти с авторски песни и поезия в градове на България, Чехия, Румъния, Сърбия, Италия, Австрия, Словакия, Украйна, Франция, Русия, Англия, Унгария, Южна Корея, Гърция, Швеция, Белгия, Канада и САЩ. Има издаден самостоятелен албум с авторски песни „Наздраве, Самота!“, с който през 2018 г. представи България в Международния фестивал на поезията в легендарната академия „Санта Чечилия“ в Рим. Превеждан е на 12 езика, член на СБЖ и СБП, доктор по журналистика. Неотдавна излезе от печат неговата най-нова стихосбирка „Изтанцувай го тоя живот!“.
1. Как се представяте пред хората?
Имам следния юношески стих: „Понякога ми иде да си тръгна / направо през прозореца отворен. / Дали ще мога маската да смъкна, / когато падна – да ме видят хората…“.
2. Важно ли е за вас първото впечатление?
Да. Въпреки че съм твърде интуитивен и понякога греша.
3. Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
Да. Веднъж заведох моя приятел Мишо Белчев на купон, където се запознаха с Криси, бъдещата му съпруга. Любов от пръв поглед. Оженихме ги, те ми го „върнаха“ като мои кумове.
4. Допускате ли лесно хора до себе си?
Все по-трудно.
5. Какво може да ви извади от равновесие?
Предателството от близък човек.
6. Компромисът, който не бихте си позволили?
Да се захвана с политика.
7. Какво може да ви разплаче?
Смъртта на дете.
8. На какво най-често се смеете?
На глупостта на хора с високо самочувствие. Човек може да е глуповат, ограничен, но хрисим. Това не дразни и не е смешно.
9. Последната книга, която ви впечатли?
Сега я дописвам… (Смее се.) Както казва приятел сатирик: „Като ми се прииска да прочета нещо хубаво, сядам да го напиша“.
10. Любим художник?
Караваджо, Рой Лихтенщайн.
11. Любим писател?
Чехов, Анри Троая, Стайнбек.
12. Любим поет?
Смирненски, Бърнс. Поезията е антибиотик срещу простащината.
13. Любим певец?
Друпи, Заз, Джани Моранди, Ленард Коен… Сред любимите ми евъргрийни е и „Конче мое“ на незабравимата Ваня Костова по стихове на Борис Христов.
14. Любим филм?
Почти всички филми с Жерар Филип, „Забриски пойнт“ на Антониони, „Семеен портрет“ на Висконти, в който звучи любимата ми песен Testardo io на Роберто Карлос.
15. Любимо тв предаване?
„Двама мъже и половина“, „Като две капки вода“, сериалът „Под наблюдение“, „Алф“.
16. Каква музика предпочитате да слушате?
Италианската, преди да се американизира. Пея Челентано, Нада, Джани Моранди, Друпи, Никола ди Бари, Тото Кутуньо.
17. За какво изхарчихте първите пари, които спечелихте?
Като дете ме поканиха за водещ в телевизионната поредица „В света на книгите“. С хонорара си купих портативен касетофон.
18. Политик, на когото вярвате?
Седя тук, на югоизток от Рая, и го чакам, както героите на Бекет очакват Годо.
19. Историческа личност, която презирате?
Василий Българоубиец, Хитлер.
20. Историческа личност, на която се възхищавате?
Спартак, Райна Княгиня, Гарибалди.
21. Любим парфюм?
JAZZ на Ив Сен Лоран.
22. Любимо мъжко име?
Нямам.
23. Любимо женско име?
Ива, така се казва дъщеря ми.
24. Какво научихте от родителите си?
Дано съм прихванал от честността и трудолюбието им.
25. Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
Така, както моите родители са ме възпитали.
26. Какъв искахте да станете като малък?
Артист. Два пъти кандидатствах актьорско майсторство, но по онова време артистите имаха здрави семейства и много деца, които също трябваше да станат актьори. Затова си останах артист в живота.
27. Кое е любимото ви животно?
Обичам птиците и най-красивата сред тях – гулдовата амадина. Няма нищо по-миловидно от беззащитната сърничка. Но се пръкват злодеи, които стрелят, без да им мигне окото.
28. Мото, девиз или цитат, които следвате?
Прекрасната мисъл на Хемингуей: „Всяко кътче далеч от морето е скучна провинция“.
29. Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?
Новата книга, която подготвям, е пълна с прекрасен хумор: „На какво се смее българинът?“
30. Думата, която използвате най-често?
Бард. Не всеки знае значението на тая чуждица без еквивалент в българския. Поет, който шие криле на своите стихове.
31. Любимо ястие?
Обичам да готвя, да посрещам гости в Клуба на журналистите. Храня не само стомасите, а и душите с китарата и авторските ми песни. Харесвам френската лучена супа, шарен боб в гърне с див джоджен и самардала, свински джолан в соев сос и липов мед, имамбаялдъ, кестеново пюре с бита сметана.
32. Любим цвят?
Виолетовият.
33. Любимо питие?
Калвадос.
34. Пушите ли?
Петнайсет години по две кутии „Житан“ без филтър на ден. Отказах ги. Щом аз успях, всеки може.
35. Кое е първото ви разочарование в живота?
Около дебютната ми стихосбирка „Площад Гарибалди“, ако не броим несподелената любов във втори клас. 12 години ръкописът отлежаваше като мелнишко вино в Младежкото издателство. Пуснаха го за печат три дни след падането на Живковия режим.
36. Кога сте били най-горд със себе си?
Представих България на Европейския фестивал на поезията в „Санта Чечилия“ в Рим, една от най-старите консерватории в света. Там е учил Енио Мориконе и още куп знаменитости. Публиката стана на крака да аплодира моите стихове, изкараха ме на бис. В залата бяха носителката на Хердерова награда Ана Бландиани, нобелисти, известни европейски писатели.
37. Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
Трябва да има хармония, а не дилема. Плюс любов. Любов в семейството, любов към онова, което умееш да правиш.
38. Какви са хората от приятелския ви кръг?
Бедни интелектуалци, повечето от тях мечтатели като мен.
39. От какво най-много се срамувате?
От профанацията на нацията. Огромната лавина от простащина, арогантност и примитивизъм ни залива отвсякъде – в магазина, на улицата, офиса, от жълтите вестници и екрана. Няма как да се изправя срещу лавина, тя ще ме повлече.
40. Кой е най-големият ви страх?
Тъкмо от простащината, която скоро ще ни издави до крак. Поетът Кенет Уайт бе казал по друг повод „Страхувам се за утре – кретените напредват!“.
41. Мечтата, която преследвате?
Аз съм пацифист и мечтая да няма оръжия, войни и военни. Непоправим мечтател.
42. Откъде черпите информация?
От проверени източници: агенция ЕЖЕР (Eдна жена рече), Ню йок таймс, Прас-прес. Хуморът в случая е заради пословичния читателски и зрителски наивитет.
43. Как отсявате истината от фалшивите новини?
Трудно е. За международни събития обикновено сравнявам противоположни източници. Истината най-често е по средата.
44. Колко време прекарвате в социалните мрежи?
Повече, отколкото е необходимо.
45. Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
От това се страхувам. Особено в областта на изкуството.
46. Искате ли да летите в Космоса?
Аз оттам се връщам. (Смее се.)
47. Вярвате ли в извънземни?
Естествено. Те вече са тук. Влезте в заседателната зала на парламента и сами ще се убедите.
48. Имате ли пророчески сънища?
Сънищата ни имат подсъзнателна рефлексия, затова в тях се явяват хора и случки както от миналото, така и от бъдещето. Призори е най-хубавата част от съня. И тъкмо когато ме прегърне знойна холивудска красавица, комшията започва ремонт с флекс.
49. Кое е любимото ви цвете?
Спатифилиумът. Уникално създание с красиви бели цветове, което е по-невинно дори от момина сълза.
50. Отглеждате ли домашен любимец?
Имам аквариум с рибки. Стои на бюрото до лаптопа и когато го съзерцавам, лекувам душата си.
51. Кое според вас е най-ценното човешко качество?
Умението да се надсмееш над себе си.
52. Кога предпочитате самотата?
Самотата е съдружник на вдъхновението. Всеки творец има потребност от нея, стига да не се пристрасти до степен, в която и сянката ще му пречи.
53. Има ли порок, който ненавиждате?
Интелектуалното джебчийство. В България все още няма ефикасен механизъм за защита на авторското право.
54. Борили ли сте се със зависимости?
Чак когато отказах цигарите, разбрах от какво зло съм се отървал.
55. Коя е най-тежката битка, която сте водили?
Съдебната одисея около убийството на баща ми на пешеходна пътека. Преди 30 години написах писмо до главния прокурор и още чакам отговор. В тая така наречена държава няма правосъдие, а съдене на правия.
56. Имате ли хоби?
Колекционирам чашки за аперитив, грамофонни плочи.
57. Бихте ли се определили като бохем?
В Клуба на журналистите имам четири китари, едно гиталеле, акордеон, цигулка, две пиана. Почти всеки ден се случват концерти, спектакли, премиери на книги, караоке. Всеки петък има Литературен салон. Бохемска рапсодия.
58. Къде почивате – в България или в чужбина?
Край морето, независимо дали е черно, червено или мраморно.
59. Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
Бях случаен свидетел на най-тъжната гледка – служебно погребение. Зад катафалката вървеше само чиновничката от гробищния парк с портрет на покойника. Нито един приятел, нито един роднина… Тъга!
60. Вярвате ли в късмета?
Веднъж познах и шестте числа от тотото. Но забравих да пусна фиша.
61. Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
Трябваше преди Тръмп да обявя Гренландия за българска територия, но не се сетих.
62. Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
Скоро ще навърша 35 евро. На толкова години се чувствам.
63. Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
Няколко пъти си забравям текста на сцената.
64. В коя епоха бихте предпочели да живеете?
Рицарската.
65. Кое според вас е най-голямото научно постижение?
Създаването на микроскопа и телескопа, дали възможност на науката да види необятния свят на незримото.
66. Ще се справи ли човекът с климатичните промени?
Дано, но надали.
67. Вярвате ли в конспиративни теории?
Между конспиративните и фентъзи сценариите има пренебрежима граница, по-незабележима от границата между еротика и порнография.
68. Как бихте се определили – либерал или консерватор?
Утопист – мечтател.
69. Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
Когато почнем да се месим в Божиите дела, ме напушва смях.
70. Толерантен ли сте към различията – полови, расови, интелектуални?
Да, стига да не ми натрапват своите различия.
71. Интересувате ли се от спорт?
Ако бях Ботев, щях да напиша: „Подир Отечеството и футбола най-много теб обичам, мила ми Венето!“.
72. За или против пластичните операции?
Когато са по здравословни причини. Но не всяка Баба Яга може да се превърне в Скарлет Йохансон, нали? Когато бях зам. главен редактор на вестник, собственичката му, известна публична личност, плащаше на личния си пластичен хирург с нашите осигуровки. Оттогава мразя тоя род операции.
73. Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
Не, но е хубаво човек да се грижи за добрия си външен вид.
74. Твърдо или меко легло предпочитате?
По-важно е да е широко, здраво и удобно.
75. Доволен ли сте от заплатата, която получавате?
Не, разбира се. Кой българин е доволен?
76. Страхувате ли се от новото начало?
Ако в личен житейски план е като това в политиката, опазил ни Господ.
77. Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
Италия.
78. Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
Раждането ми, макар че не всичко помня. Но майка ми го помни цял живот – появил съм се 5 кила и нещо. Единственият документ от този исторически момент е черно-бяла снимка във „Вечерни новини“. На първа страница под „главата“ на вестника с текст: „Ето какви едри бебета ражда социалистическа България!“.
79. Най-тежкият период, който сте преживели?
Когато автомобил на „Райфайзенбанк“ прегази баща ми на пешеходна пътека. Дори не успях да се сбогувам с татко.
80. Коя е надеждата, която ви крепи?
Стихотворението ми „Надежда“ стана хубава песен. Кеворкян я пусна в последното издание на легендарната „Всяка неделя“. Бях последният му събеседник по желание. То завършва така: „Разправят, че добрите хора ще изчезнат, разпънати от свойта доброта, но аз живея с искрена надежда – Доброто надживява и Смъртта!“.
81. Как си представяте света след 100 години?
Земята сякаш е малка квартална лаборатория във Вселената, а ние – бели мишлета за медицински изследвания. Експериментът продължава. След 100 години няма да има ни Европейски съюз, нито НАТО, в училище вероятно ще учат китайски, Лили Иванова ще представи новия си албум „Малка съм аз“, възмутени американци масово ще търсят политическо убежище в България, понеже Тръмп превалутира долара в рубли.
82. С кого бихте живели на самотен остров?
С Анджелина Джоли, но без децата.
83. Можете ли да простите изневяра?
Не знам, не ми се е случвало. От книгите знам, че когато човек обича силно, трудно прощава предателството.
84. Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
Аз съм щастливо разведен мъж.
85. Привърженик ли сте на брака?
В един свой стих отговарям на Петьофи така:
Ако между Любов и Свобода избирам,
избирам си Любов… към Свободата!
86. Романтичен ли сте?
Да, но не виждам сериозна причина да се гордея с това.
87. Кой е любимият ви момент от денонощието?
Призори, когато слънцето пробие хоризонта отвъд морската шир.
88. На кой народ симпатизирате?
11 000 нации търсят място на планетата. Държавите са едва 200, я има, я няма. На всяка се падат по 500 нации. Горе-долу колкото в „Лудогорец“. Абсурдно е да скандираш „Българи, юнаци!“, а на терена да няма ни един сънародник. Макар че са ги изтребили, симпатизирам на индианците, както и на българите, които са на изчезване.
89. Кой е въпросът, който си задавате най-често?
Какъв е смисълът?
90. С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
С Ботьов и Дякона бих пил за мечтаната чиста и свята република. Бих питал националния герой Списаревски би ли бранил българското небе с ония, от които го е бранил.
91. Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
Много са. Като двете стотинки от 1981 г., които днес струват 15 000 лв. На гърба им пише „Народна република България“. Има ли по-голяма илюзия от това? От доста време България е собственост на шепа охранени тикви, а народът е само публика.
92. Кога свършва детството?
Когато спреш да летиш насън.
93. С какво никога не искате да се разделите?
С морето.
94. Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
Когато бях юноша, баща ми обичаше да напомня: „Ходѝ изправен, синко!“. Но не ми каза колко ниски понякога са държавните и обществени порти. Оттогава имам белези по челото.
95. Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
Зависи кой пише сценария. Ако е постен модернист, нищо добро не те чака.
96. Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
Не, някои от тях се допитват с мен. Предсказах свалянето на петолъчката от Партийния дом и ракетата в Горна баня с точния ден и час, след което „Сега“ ме обяви за българския Нострадамус.
97. Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
Срещу зли сили имам пет пръста, свити в юмрук. Както е казал поетът, Доброто също трябва да има юмруци.
98. Каква е представата ви за щастие?
То е като Синята птица на Метерлинк. Каца на рамото ти в най-неочакван миг, намества с човка щръкналото перце на крилото си, с любопитство накланя глава ту наляво, ту надясно, за да огледа околния свят, и отлита, преди да се опомниш.
99. Как бихте искали да си отидете от този свят?
Изобщо не искам да си ходя. Но в някой прекрасен ден и това ще ми дойде до главата. Дано приятелите ме изпратят с добро настроение и да пеят моите авторски песни. Напоследък радиата рядко пускат хубава българска музика.
100. С какво бихте искали да ви запомнят хората?
С моя стих:
Нищо на тоя свят не е вечно.
Дори Любовта е горчива на вкус.
Изтанцувай го тоя живот, човече!
И бездруго е колкото един блус…