Темата за глобалния физически и духовен апокалипсис е стара като цивилизацията, но през последните години навлезе в по-висока фаза на радикалност и бруталност заради обещанията на футуристите, че ни чака тотална екологична гибел. И ако преди три десетилетия в „Краят на историята и последният човек“ Франсис Фукуяма, един от водещите философи и политолози на Америка, дебатира има ли посока в социокултурната еволюция на човечеството и възможно ли е свободата и равенството да родят стабилни общества – или ще се върнем назад към хаоса, двама от най-рейтингови европейски автори съсичат всякакви надежди. Затова и два от премиерните спектакли в София, които са по техни творби, въздействат мрачно със своята категоричност за неизбежния трагичен финал.
Постановката на Крис Шарков на камерната сцена в Народния театър е по романа „Елементарните частици“ на скандалния апологет на нравствената нищета и безсърдечието Мишел Уелбек. Писателят по традиция прави дисекция на всекидневната пошлост, затриваща чувствата, оцветявайки социалната антиутопия със сексуални провокации. „Човечеството трябва да изчезне и да отстъпи мястото си на нов човешки род, безполов и безсмъртен, преодолял индивидуалността, разделението и понятието за бъдеще“, предлага Уелбек. Препратките в спектакъла на Крис Шарков са много, като базисната между тях е към романа „Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хъкскли, отвеждащ към идилията на XXVI век без войни, бедност и болести. Но така се казва и барът в „Елементарните частици“, в който порнографията на телата и душите се лее на талази.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg
