4.9 C
София
сряда, 21 февруари 2024 г.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Иван Гарелов: Слави ми предложи в джипа си да водя предаване

 

Иван Гарелов ще стане на 81 на 6 февруари. За журналиста обаче този рожден ден ще е много по-различен, тъй като ще е първият, който ще отбележи без съпругата си Донка Стамболийска, която почина през април миналата година. Все пак Мистър Панорама е решил да почерпи приятели, но как точно ще празнува – ще разберете от интервюто ни. В този разговор за първи път ще прочетете и за няколко интересни срещи на Иван Гарелов с Тодор Живков, Ясер Арафат и Слави Трифонов.

 

–      Господин Гарелов, на юбилея ви през 2023 г. представихте книга, на имения си ден – също, сега на 81-вия ви рожден ден с какво ще ни изненадате?

С книга. (Смее се.) Имам две, но те ще излязат от печат след рождения ми ден. Така че на самия празник няма да ги представя. С едната се връщам в политическия жанр. В нея съм изследвал някои движещи сили в нашето развитие в последните десетилетия. Те винаги са замесени във всичко и никога не са виновни за нищо. Голямо проучване направих, изследвах архиви и излязоха доста любопитни неща. Замесени са известни имена, но засега няма да издавам кои са.

Другата ми книга е за Близкия изток. Тя е озаглавена „Има такъв народ“ и в нея разказвам за историята на конфликта там, перспективите за сегашната ситуация и какъв е възможният изход.

–      От партията „Има такъв народ“ да не предявят претенции към вашето заглавие?

Заглавието ми съществува много по-отдавна от тази партия. Снимал съм филм за Палестина, който се казваше „Има такъв народ“, а и в предишна моя книга, издадена през 2013 година, една от частите е озаглавена по същия начин.

–      Известен сте, че правите партита за всички ваши празници. Този рожден ден обаче ще е по-различен, защото ще е първият, който ще отбележите без съпругата ви Донка Стамболийска. Ще има ли тържество на 6 февруари?

Ще има, но това събиране по някакъв начин ще е посветено и на Донка. Няма да танцуваме, но не ми се иска и да го превръщам в тъжно събитие. Ще ми се да е по-тихо, по-смислено…

–      Гледах ви в предаването „Търси се“, където признахте, че без Донка трудно се оправяте в дома ви, защото не знаете кое къде се намира. Научихте ли се вече да живеете сам?

Не, не съм се научил. Много е трудно. А и в дома ми нищо не е мръднало от мястото, на което е било, докато Донка беше жива. Преди да пипна всяко нещо, мислено я питам дали мога да го преместя.

–      Усещате ли присъствието й?

Тя е във въздуха до мен. Сутрин като се събуждам, първото нещо, което правя, е да си обърна главата и да погледна към нея.

–      Сънувате ли я?

Сънувам я, но не си помня сънищата. Стряскам се и бързам да запаля лампата. Даже наскоро се спънах и паднах на пода.

–      Дъщеря ви Калина много ви помага. Тя не иска ли да се премести да живее с вас в къщата ви?

Тя ми помага много в интелектуален план за моите книги. Много умно дете е. По-умна е от мен. Обажда ми се по няколко пъти на ден, но не й се идва да живеем заедно. Свикнала е да си е в центъра на София. А и аз не искам да им се натрапвам. Няма смисъл да се притесняваме взаимно.

–      В последната ви книга „Тук Хемингуей никога не е бил“ събрахте истории, които сте разказвали пред ваши приятели. В нея има впечатляващи преживявания. Едно от тях е как сте оцелели 30 дни по време на война. Трудно ли ви беше?

Имам силна воля и нищо не може да ме спре. Влече ме да бъда там, където съм решил да отида. Дори за първия ми военен филм в Ливан от БНТ не ме пуснаха да замина. Но аз много исках да го направя и си измислих командировка до Кипър, за да взема интервю от президента Макариос. Знаех, че след това ще ми е лесно да отида до Ливан, тъй като е съвсем близо до Кипър. Стигнахме и 30 дни бях там. Оцелях по време на войната, защото се намираха хора, които да ни дават храна, а след това от БНТ започнаха по-лесно да ме пускат да снимам филмите ми по света.

–      Имали сте няколко срещи с бившия палестински лидер Ясер Арафат. Какви спомени пазите от тях?

Помня две срещи много добре. Ясер Арафат беше известен, че даваше интервютата си към 3–4 часа през нощта. Аз си го знаех и съм се съобразявал с това. Явно съм го спечелил с нещо, защото се държеше изключително добронамерено с мен и беше много откровен.

На първата среща той ме черпи с кафе, варено по специален начин на пясък и се сипваше по много малко в чашата, тъй като е силно. Аз си го изпих и веднага ми сипаха още едно. И него изпих, но тръгнаха да ми дават трето…Тогава Ясер Арафат ме предупреди да не пия повече, защото може да ми стане лошо.

Другата среща с него беше доста конспиративна. Ходихме по едни баири, за да се видим в планината. Направих си интервюто, но проведохме и неофициален разговор, който за мен беше много интересен.

–      Връщам ви на родна земя. Разкажете ми за личната ви среща с Тодор Живков, за която не сте говорили. Има ли нещо тайно във вашия разговор?

Историята е любопитна, тъй като много-много не разбрах защо Тодор Живков ме покани на тази среща. Разбрах, че негов съветник по международните въпроси е бил журналистът Петър Кожухаров. Но той заминава за чужбина и явно някой е казал на Живков, че аз ставам за негов заместник. Отидох на срещата, разменихме няколко общи фрази, зададе ми въпроси за Гърция и това беше. Изглеждаше кисел малко, каза ми благодаря и на тръгване се обърна към мен с думите: „И оправете работите в телевизията!“. Отговорих му, че от мен нищо не зависи. След срещата при мен дойде тогавашният директор на телевизията Любомир Павлов, за да ме разпитва дали ще ставам съветник по международните въпроси на Тодор Живков. Обясних, че никой такова нещо не ми е предлагал и не е ставало дума за това. Но веднага тръгна слух, че вече съм му съветник. Такова нещо обаче няма. А и аз не съм ходил да се подмазвам на големите началници. Имаше си хора в телевизията, на които това им беше манталитет и все гледаха да се въртят край Живков.

–      А с Иван Славков-Батето имали ли сте бохемски вечери?

И с Батето не съм бил чак толкова близък. Бохемствал съм много, но не и в неговата компания. Разбира се, винаги съм му свалял шапка. Той е човекът, който ме покани да водя „Панорама“. В началото дори се колебаех дали да приема, но жена ми Донка ме нави. Каза ми, че щом ме кани, значи има нужда от мен. И аз се съгласих. Години по-късно Иван го уволниха от БНТ, защото спря излъчването на руската телевизия. Като написах това в медиите преди време, не ми повярваха, но то си е така и аз го знам. По-интересното е друго – когато вече не беше в телевизията и го махнаха от Олимпийския комитет, много пъти, като са ме канили на светски събития, ни слагаха да седим на маса един до друг. Всъщност аз тогава му станах довереник и тогава сме си говорили много повече за нещата от живота и за неговата съдба, отколкото когато работех в телевизията.

–      Склонен сте да правите изненадващи крачки в професионалния ви път. Един такъв ход е, че приехте да водите играта „Вот на доверие“ по Би Ти Ви, продуцирана от Слави Трифонов. Смятате ли това за грешка?

Не мога да стоя без работа. Дори ще ви кажа, че една година работих безплатно в радио „Инфо“, където водех своя рубрика и не получавах нито стотинка. Правех го, само и само за да не бездействам. Тогава ми се обади Слави и ми определи среща в джипа си на един паркинг. С много малко думи ме покани да водя „Вот на доверие“ и каза, ако съм съгласен, да му се обадя. А на мен въобще не ми беше ясно какво ще правя. Но приех, защото това щеше да е нещо различно за мен и щях да имам какво да правя. Дадоха ми за редактор Тошко Йорданов, а Евтим Милошев ми беше продуцент. Направихме няколко репетиции, но нищо не ставаше. Чудеха се какво да правят. Дойде Росен Петров да помага. За първото предаване поканихме само забавни гости, големи скици. И така тръгнахме.

–      Как се държеше с вас Слави, крещеше ли?

Слави имаше голям респект към мен. Той идваше в моя кабинет, а не ходех аз в неговия. Той ми говореше на „Вие“, а аз на него – на „ти“. Винаги се е отнасял с уважение. И трябва да му се признае, че е страхотен организатор. За всяко нещо в предаването отговаряха различни хора – едни за гостите, други – за сценария, трети – за въпросите… На мен в началото ми беше много трудно да свикна. Предаването се радваше на голям рейтинг, а и на мен ми беше интересно. Запознах се с нови хора – фолк изпълнители, манекенки. Интелигенцията също идваше. Във „Вот на доверие“ са участвали Стефан Цанев, Гого Лозанов…

–      Защо Би Ти Ви спря „Вот на доверие“, като имаше такъв голям успех?

Появиха се търкания между Би Ти Ви и Слави. Той тогава продуцираше много предавания – освен „Шоуто на Слави“ правеше първия „Сървайвър“, „Денсинг Старс“, „Мюзик Айдъл“.Много се беше разпрострял. А на Би Ти Ви това им дойде в повече. А и те по принцип не го обичаха. Както и той не ги обичаше. И така спряха „Вот на доверие“ без видима причина и когато беше в апогея си.

–      Значи да разбирам, че не смятате воденето на тази игра за ваша професионална грешка?

Не. Там научих много, забавлявах хората, а и това не попречи по никакъв начин на по нататъшното ми развитие. Така че няма как да съм недоволен. А и младите хора ме знаят от „Вот на доверие“.

–      Винаги сте подчертавали, че смятате за един от най-големите ваши успехи идването на папа Йоан Павел Втори в България. Така ли смятате и днес?

Имам няколко неща, които смятам за големи успехи в моята обществена работа. Направих църквата в Пампорово, за която пет години събирах пари, поканих най-големите интелектуалци на България за посрещането на ХХ век, сред които Йордан Радичков, Тончо Жечев, Вера Мутафчиева, Светлин Русев. А идването на папата за нашата държава беше нещо велико. За тази визита работихме заедно със Соломон Паси. Режисьорът Крикор Азарян, светла му памет, направи уникален концерт в Зала 1 на НДК, на който Йоан Павел Втори присъства. И до ден днешен никой от държавата не ми е казал едно мерси за идването на папата. Никой!

–      Кой е големият ви грях?

Това, че малко време отделях на децата си. Много се бях увлякъл в работата. Но то е така – винаги едното е за сметка на другото. Те се гордееха с мен. Не са ме упреквали, макар че дъщеря ми по-късно ми е казвала, че се е отчуждила, когато съм се развел с майка им.

–      С бившата ви съпруга – журналистката Василка Гарелова, запазихте много добри отношения след развода.

Идеални отношения запазихме, но контактите с децата наистина ми липсваха, защото все пътувах.

–      В професионален план имате ли грях?

Когато отидох на границата по време на изселването на българските турци, разговарях с една жена. Даже нямах микрофон, но камерата работеше и записваше. Питах я защо изоставят България, има ли връзка с това да не се прибере реколтата. И другите задаваха въпроси, но в моите имаше някакъв упрек към заминаващите за Турция. Веднага след 10 ноември доста хора използваха този репортаж, за да ме обвиняват, и аз много тежко го изживях. Тогава се извиних публично. Кажете ми кой друг го направи! Никой! Но като стане дума за Възродителния процес – все моето име се спряга. Дори питах лидерите на опозицията, ако смятат това за повод да се махна като водещ на „Панорама“, ще го направя. Но те казаха: „Не. В никакъв случай!“.

–      Как се чувствате чисто физически на прага ва вашите 81 години?

До 80 всичко е окей. (Смее се.). Но дойде смъртта на жена ми, появиха се някакви болки в краката и изведнъж започнах да се чувствам стар. А в същото време – умът ми е бистър. Дори това, което преди е минавало като някаква каша през главата ми, сега успявам да го подредя и да отсявам ненужното. А и гледам напред. Станах като някаква врачка.

–      Виждате в бъдещето?

Виждам – да. През лятото се хванах на бас пред няколко човека, че до рождения ми ден войната в Украйна ще спре. И нещата вървят натам.

–      А какво ще стане в България?

Не виждам тази власт да се задържи дълго, защото тя е власт в името на властта. Няма идеи, няма отстояване на позиции, няма яснота кой какво точно иска. Не е стабилно това управление.

–      Страх ли ви е от смъртта?

Никога не съм имал страх от самата смърт като акт. Винаги съм бил като алпинист, който изпитва възбуда, като покори връх. Ходил съм на много опасни места, но не съм се страхувал. Напротив, когато е ставало страшно, аз съм се радвал, че съм имал шанса да бъда на това място точно в този момент.

Антон СТЕФАНОВ

Последни новини

- Реклама -