Иван Гешов е единственият министър-председател, работил за България в годините от 1911 до 1913 г., без да вземе една стотинка заплата, разказва Даниела Стоичкова от научния архив на Българската академия на науките.
Именно по инициатива на Гешов Българското книжовно дружество, чийто председател е от 1898 г. до смъртта си, се превръща в Академия на науките. За да се случи това, родолюбецът плаща със собствени средства 120 000 златни лева дългове на дружеството към банките. През 1923 г. той дарява на БАН триетажна къща на улица „Сердика“ 4, оценена на 3 млн. лева.
Известен с щедростта и дарителската си дейност, той финансира издигането на Мавзолея в Плевен в памет на загиналите в Освободителната война руски и румънски войници. Помага на млади хора да учат, на бедни – да се изхранят, на болни – да си платят лекарствата. На помощ на Гешов се радват болници, училища, читалища.
Негово дело е и първото студентско общежитие в София, в което се настаняват деца на загиналите офицери, а Гешов им плаща храната, дрехите, университетските такси и им купува учебниците. Единственото му условие е да имат добър успех – над 4. Сградата се намира на столичната ул. „Граф Игнатиев“ в близост до Паметника на Патриарх Евтимий.
Финансовият просперитет на Гешов, който е най-богатият българин, управлявал страната, се дължи на различни обстоятелства. Освен качествата и усилената му работа, принос за богатството му безспорно има наследството от богатия предприемач и меценат Евлоги Георгиев, който е първи братовчед на жена му. През 1897 г. Гешов става негов универсален наследник и изпълнител на завещанието му. След всички определени в завещанието или доброволни дарения, които прави, Иван наследява около една четвърт от ликвидния капитал на благодетеля си, което е достатъчно да го превърне в най-богатия българин по онова време. Според заръките на Евлоги Георгиев, Гешов до смъртта си остава главната движеща фигура в построяването Софийското висше училище – днес СУ „Климент Охридски“.
Освен като премиер на България, Иван Гешов ще бъде запомнен и с други свои дела. Той е два пъти председател на Народното събрание, избиран е 13 пъти за народен представител, лидер на Народната партия, два пъти е министър на финансите и управител на БНБ. Като министър-председател изпълнява функцията и на министър на външните работи и вероизповеданията. Той е и един от най-изтъкнатите ни финансисти, в основата е на редица закони, които карат европейските медии да говорят за „българското чудо“ в началото на XX в.
„В завещанието, което оставя на своите деца, в първия му лист, оставя препоръки как да работят за благото на държавата, как трябва да работят за добруването и сдружаването на славянските синове. Той е радетел за балканското сътрудничество и славянското единение“, разказва Семерджиева. Другото, което съветва синовете си, докато са студенти в чужбина, е никой от тях „да не дава пример за разкош, тъй като България е бедна и разпъната на кръст“.
Майката и бащата на Гешов – Харитина и Евстрати, имат 11 деца, но от тях живи остават само две – Иван и едната му сестра. Роден на 20 февруари 1849 г. в Пловдив, той заминава за Лондон едва 16-годишен. Там помага на баща си, който е открил търговска кантора. Същевременно завършва финансови и политически науки в Оуенс колидж и в университета „Виктория“. Той така добре овладява езика, че печели важен британски конкурс по английски правопис.
Заради тази победа е удостоен с честта да пие чай с кралица Виктория. Иван става активен член на градското литературно дружество на Манчестърския дискусионен клуб. Гешов е споделял, че животът му в Англия го е убедил, че „най-добрата гаранция за доброто управление е просветен народ“ и че общественото мнение е от голяма важност при определянето на политиката на една страна.
Получил качествено европейско образование и опит в банкерските дела, той се завръща в Пловдив през 1872 г. Там започва да сътрудничи на сп. „Читалище“, избран е за председател на читалището и става член на училищното настоятелство на гимназията. Основава и дискусионен клуб по модел на манчестърския. През 1875 г. се жени за Мария Пулиева, с която имат 5 деца: Харитина, Анна, Евстратий, Евлогий и Никола. По повод на женитбата си, младоженецът споделя със свой приятел: “С нейното влизане в моя дом влезе и щастието”.
По време на Априлското въстание Иван Гешов започва акции за набиране на помощи за населението на пострадалите райони. Участва активно и в инициативите за защита на българските интереси пред Европа.
Той дава сведения за зверствата след въстанието на чуждите анкетьори у нас. Освен това пише доклад за търговията в Южна България по молба на американския генерален консул в Цариград Юджийн Скайлър. Докладът е високо оценен в САЩ.
Предлагат му да стане американски почетен вицеконсул
в Пловдив, но заради публикациите си във връзка с Априлското въстание в английския вестник „Таймс“, той е арестуван и осъден на смърт. Присъдата му обаче е заменена със заточение в Халеб, град в днешна Сирия, благодарение на намесата на британското и американското консулство. След завръщането си оттам през 1978 г. е сред водачите на Народната партия в Източна Румелия. Иван Гешов основава и е главен редактор на в. „Марица“ от 1878 до 1885 г. Той е и сред участниците в българската петиция, посетила големи европейски столици през 1879 г., за да връчи възраженията на народа ни срещу решенията на Берлинския конгрес, откъснал „живо месо“ от Санстефанска България.
От 1883 г. се мести в София, където става директор на БНБ.
Подписът му е на първата емисия български левове. От следващата година до смъртта си е председател на Българския червен кръст.
Гешов застава начело на коалиционно правителство на Народната и Прогресивно-либералната партия през 1911 г. По време на Първата световна война Народната партия е в опозиция, а през 1920 г. Гешов оглавява новосъздадената Обединена народно-прогресивна партия. През 1922 г. заминава за Париж, където лекува проблеми със сърцето, но и избягва преследванията срещу опозицията от правителството на Стамболийски, което му издава смъртна присъда.
След Деветоюнския преврат се завръща в България и се присъединява към Демократическия сговор, който управлява страната. Умира на 11 март 1924 година в София, в дома си на бул. „Цар Освободител“ 16, за който се твърди, че с обзавеждането си съперничи на двореца. Само три месеца след него умира и съпругата му Мария Гешова, с която цял живот са изключително близки.
По повод годишнината от рождението му том 1 от поредицата на научния архив на БАН „Дигитални колекции“ е посветена на Гешов.
