Иван Кулеков, един от най-известните познавачи и анализатори на българския модел от социализма и след него, който не спира да оре в безкрайната нива на родните абсурди, доставя удоволствие на четящата си публика с нова книга. Прави го с артистичен замах и със сериозна доза печал – „Имаме земя, имаме вода и си правим кал“ прелива от парадокси и тъги.
Стилното издание със знака на „Жанет-45“ поставя край на петгодишния антракт, през който сатирикът се въздържаше да тиражира размисли и страсти на хартия. Заглавието, което видимо разкрива визията на Кулеков за битието ни, обаче не е родено от псевдопостмодернизма, в който живеем. Въпросната фраза датира от студентската му младост и излиза, че още тогава, преди повече от 45 години, бъдещият писател е наясно кои сме, мислейки и коментирайки всекидневието. А сега разполага с милион пъти повече аргументи да я използва, тъй като промяна няма, въпреки че всичко ни се случва, и според него животът все така се опознава единствено чрез страданието. „Бог не каза на Адам и Ева да бъдат щастливи. Затова те и не са.“, твърди Кулеков.
Има и изненада – върху корицата виждаме фигурка от глина, изваяна от Иван Кулеков. А на страниците – между късите разкази с неочакван край, миниатюрите, притчите и афоризмите, са ситуирани още репродукции на негови малки пластики. Явно и този занаят му се отдава, въпреки думите му, че от всички, които са се опитвали да се прехранват с кал, само Господ не се е провалил. Кулеков отдавна има изяви на художник, навремето рисуваше карикатури. Видяхме ги в неговите „Ръкописи“, които излязоха през 1989 година и щеше скъпо да си плати за тях, ако не беше настъпил 10 ноември. На 4 ноември пък е премиерата на пиесата му „Това е абсурд“.
Текстовете в „Имаме земя, имаме вода и си правим кал“ са философия, поезия, житейски откровения в чист вид. Усещанията се родеят като да четеш Радичков и Уди Алън. „Когато бях млад, често мислех за смъртта. Сега съм оставил смъртта да мисли за мен“, „Пропуснах да попитам, а и вече не останаха хора, които да ми разкажат, какъв е бил животът преди да се родя. Няма кой да ми опише какъв ще бъде животът, след като умра. А и никой не знае какъв е животът сега“, „Любовта наистина е магия. Когато се разпада, всяко парче е по-голямо от това, което тя е била“, „Казват, че кучето причинява болка на човека, само когато умира. Има и такива хора. Те водят кучешки живот“.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg
Албена АТАНАСОВА