Иван Лечев – работохолик от златната рок генерация със стабилно музикално образование, продължава да влиза от проект в проект. Няма как да уточни коя от двете групи, с които твори, обича повече – „Фондацията“ или „Обичайните заподозрени“. „Все едно да ме питат коя ръка предпочитам, не мога и без двете. Сега ще се намеси и ФСБ, защото очакваме страхотна премиера“, коментира цигуларят, китарист, аранжор и продуцент, син на двама от най-тачените класици – професорите по цигулка и пиано Боян Лечев и Снежина Гълъбова.
– Каква музика написахте напоследък, господин Лечев?
– За спектакъла на Йоско Сърчаджиев „Капан за самотен мъж“ в Малък градски театър „Зад канала“, съпругата ми също има роля в него. И за „Опасна комедия“ с Аня Пенчева и Георги Ангелов в Плевен – пиеса, в която двама души ни убеждават, че за истинската любов няма възраст. Темата ме вдъхнови, защото аз съм живото доказателство, че на колкото и да си години, винаги можеш да срещнеш любовта. Стига да намериш точния човек, разбира се, и да няма привидност. Защото ние, мъжете, лесно падаме в плен на привидностите. Човек трябва да слуша главата си, а не само сърцето си. А когато разумът и душата се срещнат, идва щастието – така, както стана при мен в най-златното ми време.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg