21.7 C
София
четвъртък, 25 юли 2024 г.
Категории:

Иван Лечев: Живеем в царството на тарикатите


Албена АТАНАСОВА

Когато Иван Лечев влезе в ресторант, първо гледа винената листа – като сомелиер с устойчиви претенции, подплатени с тематична диплома. А като сериозен познавач на протокола в кулинарията, предпочита краткото меню – наясно е, че разточителното предполага заготовки и храна, която не е приготвена в момента. Прочутият музикант обаче държи на още едно качество – на обноските. „Много хора смятат, че е въпрос на чест да се държат не особено любезно със сомелиерите. Грешка. Сомелиерите умеят да разпознават не само виното, но и персонажите, на които го препоръчват. Винаги е полезно да се осланяме на експерти. Не съм от майсторите, които сами поправят автомобила си“, коментира още в началото той.

На върха в личната класация на Лечев се оказват три много различни столични кръчми – „Густоза“ на Йоргос, който всяка седмица носи прясна риба от Солун, а сред почитателите му са познавачи като пулмолога професор Коста Костов и Графа, „При троянците“ и скара-барът под „Сфумато“, където обаче напоследък са закъсали с виното. Със събеседник като Лечев никак не е сложно да се премине от обсъждането на бохемските навици към историите от кариерата му – особено в сезона на наградите. Първият „Аскеер“, който получава, е за композициите му в хитовия спектакъл „Синята стая“ в Народния театър с Аня Пенчева и Андрей Баташов.

„Бяхме много близки с Андрей, който положи тотални усилия да се самоунищожи. Той е от хората, които съм обичал най-много в живота си – имаше невероятни качества, но алкохолът му направи лоша услуга. Не само на него, разбира се. Другият приятел, който изпратих по този път, е Ивайло Крайчовски. Та тогава, в края на предишното столетие, с Баташов бяхме в страхотен подем. Направихме „Нощно шоу“, базирано на култовата му монодрама „Секс, наркотици и рокендрол“, плюс няколко къвъри на ZZ топ.

Бяхме само двамата – пеехме, свирехме, а той редеше скандалните монолози

от пиесата на Ерик Богосян. Беше страшно успешно това наше представление. И един ден Андрей ми даде да чета „Синята стая“ с репликата „Само ти можеш да напишеш музиката“. Страшно ме нахъса. Постановката на също вече покойната Снежина Танковска стана прекрасна. А с Аня Пенчева в годините си останахме другарчета – много сме работили и все хубави неща. Тя ме покани в „Крадецът на праскови“ – много си харесвам творението за спектакъла по Емилиян Станев. Но не измервам постиженията, мои или чужди, с номинации“, категоричен е Лечев.

Пак Аня Пенчева му предлага да се заеме с партитурата на „Актрисата“ – последното земно представление на Стефан Данаилов. „С Ламбо често си говорехме за времето, в което обикаляхме абитуриентските балове – аз бях с ФСБ, той – в различни конфигурации с Павката Попандов, с Жорката Мамалев… Скечовете им бяха страхотни. Изяли сме десетки агънца, изпили сме стотици литри вино заедно. Това сближава и сродява мъжете. Ламбо липсва на всички – беше с голяма душа, с отворено сърце.“ Сега Лечев отново работи с Аня Пенчева – тя и Георги Ангелов са героите в „Старомодна комедия“, предстоящата премиера в театъра на Плевен с режисьор Кабаков. Мелодиите на Лечев обаче никак няма да са ретро – рок и туист в средиземноморско звучене.

И тъй като на моменти от разговора за нещата от живота се връщаме към трапезно-коктейлната култура, питам Лечев как се е спасил от алкохола, който поголовно мори арт гилдията. „Държа го под контрол – ако пия, то е защото ми е вкусно, а не защото искам да бъда пиян. Два пъти в годината спирам за по месец – никакъв алкохол, нито дори боза. Като в детството, когато имаше лимонада от автомати срещу две стотинки.“ Той обаче е активен консуматор на кафе – от сутринта, когато съпругата му често го глези с чаша в леглото, до късния след обед, когато бачка на пълни обороти и има нужда от ободряване.

Всъщност Иван Лечев здраво държи юздите на бизнеса и на бохемските страсти, благодарение на стабилния си характер и пословичния си работохолизъм – още от зората на легендарната ФСБ. „Работехме като луди в „Балкантон“. Бяхме първият студиен формат, докато един чудесен ден Пепи Славов, светла му памет, не каза: „Ако не изнасяме концерти, не сме никаква група“ – и се зае с цялата организация. Мен не трябваше много да ме убеждава – дай ми да се пенявя пред публика. Виж, Румен Бояджиев винаги предпочита спокойствието и премереността на студийната обстановка. В онези времена нямахме самочувствие, че сме безкрайно популярни. Давахме си сметка, че не създаваме масов продукт. Затова решихме да се пробваме в малка зала – в Студентския дом зад опашката на коня.“ Да, но целият площад срещу Парламента гъмжи от меломани, които напират да слушат ФСБ. Успяват да влязат само половината. И тогава разбират, че са направили нещо, което дори не са очаквали.

Приключенията им нямат край – в родината и в Европа. „За гастрол в Швеция бяхме взели под наем бус като на Васко Кръпката. През нощта, в която тъкмо влизахме в Норвегия, се чу ужасен звук. Бях задрямал, но бързо се разбудих от страховитите псувни на момчетата. Отворих очи и какво да видя – двигателят на буса два метра зад него. Паднал на пътя. Стар. Тогава толкова можехме да си позволим. На сутринта „Пътна помощ“ ни спаси.“

С дебюта на „Фондацията“ се повтаря случката с тест драйва. Събират приятели в „Максим“ да видят как ще им се получи. Пред клуба на „Раковски“ има два пъти повече хора, отколкото могат да се поберат вътре.

В Летния театър до Хасково се чувстват като „Бийтълс“ – меломаните викат и пищят в еуфория

Няма съмнение, че са обречени на успех. Идеологът е Дони, той измисля цялата концепция. „На някой може да му стои много шантаво, но Дони е железен. Ужасно интелигентен и много мислещ човек – генератор на идеи. Другият Телец във „Фондацията“ – Славчо от БТР, е същата работлива пчеличка“, образен е Лечев.
И с „Фондацията“ се впускат в автомобилна авантюра. „От Валенсия тръгнахме за някъде – след цяла вечер паеля в диаметър от два метра и много вино. На сутринта ми се падна аз да карам. Абе, усещам, че нещо не върви. А бусът беше много хубав, мерцедес, но всеки миг ще спре. И се оказа, че вместо дизел, сме сипали бензин. Започнах да доливам на всяка следваща бензиностанция, докато в крайна сметка тръгна нормално.“

„Обичайните заподозрени“ са друга бира. Всичко започва на едни Аскери във Военния театър – както си му е редът, Лечев седи рамо до рамо с другите двама номинирани: Стефан Вълдобрев и Петър Радевски. „Петьо взе наградата. Но със Стефан така се заговорихме, че не спираме и досега. Първо бяхме той, аз, Стунджи и Еко. Миро се появи по-късно, Милен Кукушаров идваше за пианото.“ Сред най-незабравимите събития в началото е гостуването им в плаващия театър на Милош Форман в Прага. „Стефчо Вълдобрев го организира. Корабчето се пусна по Вълтава, направи едно кръгче и се върна. Не съм по статистиката и не мога да кажа колко албума имаме. Сега трескаво мислим на следващия, който се пече на пълни обороти.“

И двамата му синове са музикални, но по различни начини. Иван Лечев-младши, чиято майка и досега е позната на широката публика като „Оля от „Трамвай №5“, е в 11-и клас, когато моли: „Баща ми, я да ме научиш да свиря на китара, че много върви пред момичетата“. „Помъчи се ден-два със „След десет години“ и отсече: „Не е за мен“. Господ дава, но в кошара не вкарва“, припомня старши. А тогава Оля хич не е навита младежът да се пробва в шоуто. Той, за късмет, избира бизнеса – учи в Германия, после се установява в Лондон. „Сега е много щастлив с прекрасната си английска съпруга – Тери е изключително готино момиче с много хубав характер, много засмяна. За съжаление, все по-рядко и все за по-кратко си идват в България. На Коледа успяха да откраднат само няколко дни. Явно така ще бъде. За да видя бъдещите внуци, ще трябва да летя до Лондон.“

Константин, момчето на Иван Лечев и актрисата от Малък градски театър „Зад канала“ Жени Александрова, която пее прекрасно и пише много успешни книги за деца, е роден да бъде музикант – за разлика от батко си. „Като всички родители, бях против Косьо да се увлича по моя път, предпочитах да тръгне по пътя на брат си. Но в един момент започна да интерпретира музиката много вярно – чуваше я само веднъж и я изпяваше. Направихме консултация със съответния педагог и се оказа, че е много музикален. Има неща, които се случват, въпреки нашето желание. Но Жени му стои неотклонно над главата, за да напредва – той е с барабани в Музикалното училище. В тази възраст нещата не са съвсем доброволни, а се иска много сериозна работа.

Косьо малко по малко включва, макар че с единия крак все още е в детството

На 12 е, но онзи ден си изгори едната вежда с някаква клечка кибрит. Но какво да му обясняваш – сто процента Лъв, винаги е прав, никога не греши, само другите грешат.“ Тийнейджърът си имал самочувствие и заради наградите, които завоюва с барабаните си, хвали го таткото.

Сега с „Фондацията“ се готвят за поредно турне в Щатите – за четвърти път. Дони отговаря за стратегията и логистиката. „Ние сме нещо като българските „Ролинг Стоунс“. Кирчо Маричков през есента, живот и здраве, става на 80. Всички концерти ще преминат под това мото. Но той твърди, че е суеверен и не дава да се говори. Суперсилен дух е, много му се възхищавам. Не неглижира възрастта, в съвсем прав текст говори за нея. В редките моменти, в които се отпуска да я спомене, споделя, че „Фондацията“ го кара да се чувства млад. Няма съмнение, че докато правиш това, което ти харесва, си върху гребена на вълната. Ако спреш и се загледаш в една точка, най-вероятно ще се състариш.“

Сънародниците отвъд океана имат специално отношение към тях – „Фондацията“ е част от идеализираната и носталгична картина на България. „Колкото и да следят медиите, нямат много реална представа за това, което се случва у нас. Тъжната истина е, че нито тук, нито там обществото е в цветущо състояние. Винаги съм бил оптимист, но напоследък все повече с тревога си мисля какъв свят ще оставим на децата си. Не говоря само за глобалното затопляне. Доскоро вярвахме, че война около нас няма как да има, а тя е на 1000 километра.“

Лечев не желае да се впуска в бистрене на политиката, но все пак споделя своята трактовка. „Всичко тръгва от средата на 40-те години, когато е унищожен елитът на нацията – точно, когато България преживява най-значимия си икономически бум. Избити са стотици интелектуалци. Оттам нататък започва царството на тарикатите. Не че ги няма по света – но при нас е трудно да видиш други хора. Особено във властта. Тази държава винаги е страдала от тарикатлъка.“
Иван Лечев е силно ангажиран с още един респектиращ проект. „На прага сме да реализираме може би най-голямата мечта на ФСБ – пълнометражен документален филм.

Най-добрият паметник, който можем да оставим.

Музиката ни представена по най-добрия начин в най-добрата визуална среда. Нещо, което да се превърне в история.“ Във фокуса е шоуто им в Античния театър през 2016 Румен Бояджиев младши прави симфоничните оркестрации, които изпълняват с Пловдивската филхармония. Не взимат нито лев, защото всички приходи отиват за заснемането – наемат екипи с десет камери и два крана, за да увековечат изкуството си. Вероятно скоро ще приключат с продукцията, тъй като към ентусиазма са прибавили и подкрепата на минералните води Михалково.

Лечев – китарист, цигулар, композитор и аранжор, периодично се дразни от непрекъснатия юруш, в който работи. Вярно е, че темпото го държи млад, макар че от време на време стига до класически бърнаут. Да не говорим за отговорността постоянно да е усмихнат с феновете. „Знам, че нямам право да се държа нелюбезно с хората, защото всичко, което правя, е насочено към тях – с интереса и любопитството си те доказват, че ме разбират. Но на човек понякога му изгарят бушоните. Рядко се случва да реагирам по-категорично. Не помня в кой град беше – закъснявах, бързах да извадя нещата за свирене от багажника, като едновременно говорех с Жени по телефона, когато две момчета поискаха да се снимаме. Малко се дръпнах с извинението, че трябва да довърша разговора с жена си. Винаги съжалявам, когато не се държа правилно. Който се е хванал, трябва да издържи. Това е част от играта.“ А Лечев я разбира тази игра – с популярността и постоянните й предизвикателства. Дори получава роля с текст в комедията „Чичо Коледа“ на стария му приятел Ивайло Пенчев.

„Странно ми се видя, случи ми се за първи път и засега за последен. Никога не съм се броял за силен в превъплъщенията, винаги играя себе си. В началото на „Гласът на България“ имаше един продуцент, който много дълго ни обясняваше какво и как трябва да правим, как да се държим. Обясних му, че не мога да бъда никой друг, освен това, което съм. И се прие.“

Като всеки чувствителен артист, Лечев понякога проронва някоя и друга сълза. „Непрекъснато ме разплакват в „Гласът на България“. Не съм ревлив, но музиката е измислена да изразява емоции, не е само ноти. Преди време изпълнението на момче, беше турче, ме хвана за гърлото. Не се обърнах, не съм експерт в този стил и не мога да преценя, но долових болката. Нещо ме докосна – и наруших правилата. Отидох и го върнах. После се оказа, че майка му е била на смъртно легло и той й обещал да участва в „Гласът на България“. Шоуто изостря възприятията. Но не е лесно. Някои от участниците, които по-късно станаха известни артисти, не сме ги избрали, защото не са се справили с това да ни убедят само с гласовете си.“

Лечев има още един талант: той е в чудесни отношения с хората от арт съсловието – от най-тежките симфоници до Никеца, с когото вече започват второ парче. Ужасно са се харесали с Любо Киров, докато са били заедно в „Гласът на България“. Тогава Лечев се убеждава, че колегата му е не само изключително талантлив, но и много свестен – както и Графа, с когото също се сближават покрай формата на Би Ти Ви.
„Не съм от света на завистниците. Не ги понасям. Радвам се, когато някой прави нещо добро. Никога не съм бил егоцентрик. Жени ме навива: „Вземи, напиши си един албум и си го запиши“. Не ме влече.

По-добре се чувствам като част от група, не като лидер

Всеки камък си тежи на мястото. Но работохолизмът може и да ме напусне скоро. Самата мисъл да седна пред компютъра и да работя с часове, ме държи далеч от студиото. Виж, на сцената е друго. Но да се затворя за месец би било чиста лудост.“ Лечев предпочита да дава мнението си като продуцент. И скоро ще го направи заради съпругата си. Категоричен е, че Жени пее като ангел и най-после ще поработи и за нея, така че изненадите предстоят.

МЕНЮ

Гръцки ресторант „Густоза“
Ул. „Александър Момчев“ срещу блок 30, квартал „Слатина“

Морски микс за двама, 650 г – 89 лв.
Френска салата – 14,90 лв.
Овчарска салата – 12,90 лв.
Бутилка бяло вино от Санторини – 70 лв.
Общо – 186,80 лв.

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини