Иван Таков е роден на 24 април 1979 г. в София. Завършва столичното 133-то СОУ „А. С. Пушкин“. Висшето си образование получава в университета „Макгил“ в Монреал, Канада, със специалност „Финанси“. Има и магистърска степен по публична администрация. Председател е на Градския съвет на БСП – София. Заместник-председател е на Националния съвет на БСП. Основател и лидер е на Движение „Бузлуджа“ в БСП. Председател е на групата на Местна коалиция „БСП за България“ в СОС. Председател е на Постоянната комисия по транспорт и пътна безопасност и заместник-председател на Постоянната комисия по финанси и бюджет в СОС. Четвърти мандат е общински съветник.
– Господин Таков, София все по-често е определяна като мръсен град. Кой носи политическата отговорност за състоянието на града – кметът, заместник-кметът по екология или общинският съвет?
– Законът за местната власт съвсем ясно разпределя отговорностите. Кметът отговаря за поддръжката и организацията на чистотата на територията на общината. Разбира се, неговите заместници и Столичният общински съвет не са и не трябва да бъдат странични наблюдатели. Това е бързият и лесен отговор на вашия въпрос. Тук ключовата дума обаче е „отговорност“. И тя задължително и неминуемо води след себе си действия. Тоест отговорност се носи с действия. В София от години няма отговорни, има виновни. Напоследък виновна за всичко е „мафията“. Преди това виновни бяха почистващите фирми. Но никога кметът и администрацията, докато столицата продължава от 35 години да е мръсна и прашна. Гражданите очакват общинската власт да си свърши работата, за която е избрана. Ето това е големият проблем – властта и гражданите имат напълно различен дневен ред. Това са два свята… Единият от тях обаче има възможност на всеки 4 години да направи другия излишен и да го отстрани. И да, фактите са, че София продължава да има сериозни проблеми както с чистотата, така и с качеството на въздуха, който дишаме.
– Как оценявате досегашния мандат на Васил Терзиев – има ли вече негов почерк в управлението на София?
– Има почерк – няма управление. Прекалено много възможности бяха пропуснати…
Хората обаче очакват конкретни решения.
– Софиянци често се оплакват, че големите инфраструктурни проекти се бавят. Къде според вас се къса веригата – в администрацията, в политиката или в липсата на капацитет?
– Когато казвам, че няма управление, че липсва отговорност, имам предвид точно това – няма ясна визия, няма стратегия, няма план за работа. Оттам се късат всички вериги. И тук съвсем не става въпрос само за големите инфраструктурни проекти. Постоянно чуваме, че кметът има някакви идеи. Но явно те са най-строго пазената тайна в Столична община, тъй като никога не виждат бял свят, камо ли да се стигне до реализация. В политиката, в управлението, идеите не са нищо, ако не са облечени с план, концепция, хора…
– Кой е най-големият проблем на София, за който според вас се говори твърде малко?
– Има много проблеми, за които се говори малко и не се прави нищо. Например твърде малко се говори за проблема с липсата на общински жилища. Той е огромен, но постоянно остава встрани от основните теми. В София страшно много частни жилища стоят необитаеми. В същото време бурното строителство продължава, а наемите са все по-непосилни дори за високата средна класа в града. Собствеността все повече се концентрира в ръцете на големи фондове, които инвестират в имоти. Столична община можеше да бъде сериозен регулатор на тази така важна сфера от живота на града ни, като се има предвид, че беше най-големият собственик на жилищни имоти с близо 120 хиляди в началото на 90-те години. Сега са останали 6–7 хиляди, повечето от които в окаяно състояние. И по всичко личи, че общината напълно абдикира от тази си социална функция, след като хората се налага да чакат с години, за да получат общинско жилище.
– Има ли опасност Столичната община да се превърне в администрация, която по-скоро управлява кризи, отколкото да развива града?
– Голяма част от настоящия мандат е подчинена на кризисен мениджмънт и пиар акции. Всички помним стачката в градския транспорт, както и кризата с боклука. Управлението на кризи е задължителна, неминуема част от всяко едно управление. Но когато липсва визия и концепция за развитие, само това ти остава – да се мъчиш да се справяш с кризите, които сам си предизвикал.
– Какви са трите най-спешни задачи пред София до края на мандата?
– На първо място бих посочил развитието на градския транспорт и подобряването на пътната безопасност. Градският транспорт трябва да стане по-удобен, по-редовен и предпочитан пред личните автомобили. Затова още в началото на мандата гласувахме в общинския съвет доклад за закупуване на нови и модерни превозни средства за наземните линии на градския транспорт за над 1 милиард лева.
По отношение на пътната безопасност освен по-сериозни инвестиции в подобряване на пътната инфраструктура внесохме доклад за изграждането на общински многофункционален център за безопасно и спортно шофиране. В този център предвиждаме да има модерен полигон за повишаване на квалификацията на шофьорите, изграждане на образователен център по пътна безопасност за обучение на деца и така необходимата драг писта, с която драстично да намалим изключително опасните незаконни състезания по улиците на София. Мога да кажа, че и по двете теми с кмета Терзиев имаме много добро разбиране и работим в една и съща посока.
На второ място ще посоча стабилизиране на общинското здравеопазване, което се намира в незавидно състояние. Липса на средства, липса на достатъчно квалифициран персонал и на много места окаяно състояние на сградния фонд. Това са само част от проблемите на столичните болници и поликлиники, които на всеки от нас в даден момент му се налага да посети.
На трето място ще посоча, че е крайно време в спешен порядък да се реши проблемът с недостига на места в яслите и детските градини. Все още хиляди деца не могат да намерят място, а същевременно има немалко готови проекти в различни столични райони за разширяването и строителството на нови детски заведения. И да припомня, че едно от основните обещания на кмета и екипа му беше до края на мандата да няма дете извън ясла или детска градина. Също така трябва да се ускори процесът по преминаване на едносменно обучение в столичните училища, което предполага в тазгодишния и в бюджета за догодина да се осигури сериозен ресурс за разширяване на училищните сгради там, където е възможно.
– Какво конкретно предлага БСП за подобряване на чистотата на София например?
– Нещо много елементарно, което групата на БСП предлага вече повече от 15 години и което се практикува от всички успешни общини в Европа, а и по света – общинско предприятие, което да поеме изцяло дейностите по чистотата на столицата. В тази връзка преди около година възложихме на кмета изготвянето на правен и финансов анализ за такова предприятие. Този анализ трябва да ни даде ясна перспектива кога дейностите по почистване биха могли да станат изцяло общинска функция. Това ще реши и въпроса с отговорността и търсенето на вечните виновници за мръсните и непочистени, а през зимата затрупани със сняг столични улици.
– София има бюджет от милиарди, а гражданите все по-често казват, че живеят в занемарен град. Къде изчезва ефектът от тези пари?
– От милионите в бюджета има ефект, когато той е функция на идея за развитие на града. Бюджетът изразява политиките на управляващите. Когато бюджетът се възприема и се мисли като счетоводен баланс и инструмент за удовлетворяване на някакви частни интереси, се стига до усещането на хората за занемарен град и липса на ефект от средствата. То е като да имаш много пари, но да решиш да ги „инвестираш“ в игри в казино вместо в нещо полезно, което ще подобри качеството ти на живот.
– Достатъчни ли са средствата за градския транспорт в столицата и какви са вашите предложения?
– Крайно недостатъчни са! Градският транспорт е кръвоносната система на града, а е хронично недофинансиран. В това отношение и общината, и държавата са длъжници на жителите и гостите на София. За да имаме достъпен, удобен и редовен градски транспорт, е необходимо да продължи разширяването на метрото, модернизирането на превозните средства и разбира се, подобряването на условията на труд и повишаването на доходите на заетите в системата, все неща, за които в комисията по транспорт работим от началото на мандата.
– Защо София продължава да губи битката с мръсния въздух и задръстванията?
– Защото за града се мисли като за пространство, от което някой ще изкарва пари, а не за място, в което хората трябва да живеят добре. Това са две тотално различни концепции. Тук става въпрос за идеологическо разбиране, за ценностна система. Градът не може да бъде едновременно и двете – и пазар, и място за живеене. Доколкото проблемът със задръстванията изисква по-комплексен подход, то битката с мръсния въздух има далеч по лесно решение. Вместо да въвеждат неефективни мерки като нискоемисионни зони, с които наказват хората, нямащи възможност да си позволят нови и скъпи автомобили, има много по-елементарна и ефективна мярка за справяне с проблема с фините прахови частици – редовно и качествено миене на улици и тротоари.
– След избирането на Крум Зарков начело на БСП виждате ли шанс партията да си върне доверието?
– БСП ще си върне доверието, ако действа като политическа сила. Ако поставя проблеми на социалните групи, които представлява, и защитава техните интереси. БСП никога не е зависела от един човек. Въпреки че имаше опити това да се случи… А колкото до бъдещето на партията – полето за леви политики и защита на интересите на избирателите от този политически сектор е огромно. В този смисъл бъдещето на БСП зависи от самата БСП и то няма да ни се даде даром. Истина е също, че БСП трябва да участва в създаването на реална политическа алтернатива и платформа, в която да работи заедно с различни граждански структури, синдикати и т.н. Бъдещето на нашата партия е в консолидирането, но зависи и от реалната ни политическа работа. И то най-вече в ситуацията, в която се намираме – не сме в Народното събрание, не можем да участваме в процеса на вземане на решения, но можем да поставяме въпроси, да участваме в търсенето на пътища и алтернативи. Можем да поставим разговора за другата България, която е възможна. Такъв разговор много липсва в момента. В този смисъл аз имам една мечта – изборите в България да не се печелят с обещания за борба с корупцията, както е през последните 30 години, а да се печелят на терена на идеологическата и ценностна битка. В това отношение лявото е огромен длъжник на българската политика. Ако някой може да върне ценностите, идеологията и въображението в политиката, това е лява платформа с основното участие на БСП.
– След демонтажа на паметника на съветската армия какво трябва да се случи с пространството около него?
– Тази година вдигнаха виенско колело, догодина може да има влакче на ужасите – знам ли?! Някои хора гледат на това място като на територия от картата на София. За нас то е идея и смисъл. Едни безродници го превърнаха в инструмент за политическа борба. Общност, която разбира важността на уроците от историята, не се гаври с паметници. Истината е, че посичането на монументи не решава нито един проблем на София. Но сме стигнали до абсурдното твърдение на някои: „Може да е мръсно, може да е гадно, ама поне го бутнахме!“. Този път е без изход.
Петя БАХАРОВА