Наричат Ивана певицата на народа и душата на попфолка. Всички в рода й са музиканти, а самата тя започва да пее от 4-годишна. Музикалната й кариера стартира през 1999 г., а богатият й репертоар включва куп хитове. През годините издава множество албуми, изнася безброй концерти, носител е на десетки награди.
След повече от 25 години на сцената продължава да създава музика, а както признава сама, целта й е да не спира да се усъвършенства.
– Ивана, през януари празнувате имен и рожден ден. Променя ли се начинът, по който ги отбелязвате?
– Нямам традиции, защото всяка година е различен начинът, по който искам да празнувам. Затова и не правя планове отрано. Допреди няколко години и двата празника отбелязвах с много гости, с музиканти, хубава храна, музика, много приятели. Но понякога ми се иска да е много тихо и спокойно, да съм само с най-близките хора. Случва се някоя година да поемам ангажименти точно на тези дати. Въпрос на усещане е.
– А доволна ли сте от изминалата година?
– С времето осъзнавам, колкото и клиширано да звучи, че наистина най-важното е близките ти да са здрави. И след като всички сме тук и никой не си е отишъл от нас, приемам 2025 за добра. Разбира се, годината имаше различни нюанси, не може всеки ден да изпитваш пълно щастие. Случваха се различни ситуации, моменти, в които трябваше да взимам бързи решения, както и такива, които изискваха повече време и обмисляне. Така че 2025 г. беше цветна, но и добра година, защото никой не липсва. Слава на Бога.
– Какви са плановете и очакванията ви за новата?
– Не го обичам този въпрос – имам усещането, че когато разкриваш плановете си, те не се сбъдват. Сякаш винаги нещо се обърква. Затова не искам да казвам категорично какво ще направя. Нека, когато го сторя, тогава да го коментираме. Разбира се, че каквото и да правя, то е свързано с музиката. Любопитство ми е голямо, искам да науча и да усвоя още повече неща. Имам желание да се усъвършенствам в различни посоки. Не знам дали е от зодията ми, или от характера, но съм жадна за учене, за можене, за усъвършенстване, за нови знания.
– Интересно е, че човек, постигнал върха в сферата, в която се изявява, иска да продължава да се развива. Това ли е тайната на истинския успех?
– Мисля, че да си кажеш, че вече всичко знаеш и всичко си постигнал, е преждевременна смърт. Винаги има какво ново да се научи. Това динамично време изисква да си много гъвкав, прагматичен и адаптивен, да взимаш решения съобразно времената, в които живееш. 2026 ще бъде доста различна година, която ще изисква бърза адаптация. И не бива да се изпада в носталгия по миналото – не мисля, че това е успешен модел. Фокусът трябва да е насочен върху настоящето и близкото бъдеще.
– Какво ново искате да усвоите?
– Една от посоките, в които искам да се усъвършенствам, е работата с изкуствения интелект. Виждам, че ми е много полезен, макар че понякога лъже и поднася измами. Аз съм много прецизна към информацията, която чета. Смятам, че в това отношение е нужен лек скептицизъм, особено за социалните мрежи. Когато прочета дадено нещо, винаги се питам „Защо?“. Започвам да обмислям информацията, докато не разбера дали е вярна, или не. Ето, в социалните мрежи се появиха фалшиви реклами, че съм отслабнала с някакви препарати. Чрез изкуствен интелект се злоупотребява с гласа и визията ми и е толкова добре направено, че хората го приемат за истина. Не мога да преброя колко съобщения имам за въпросния препарат, който уж рекламирам, а аз нямам представа за какво става въпрос. Единствената истинска информация е само в моите профили в социалните мрежи. Виждам, че подобни измами се правят с гласа и облика и на други артисти и журналисти. Така че не съм отслабнала с препарати или медикаменти.
– А как успяхте да постигнете промяната?
– Повечето хора, както и аз през годините, търсят някакво вълшебно хапче, което ще даде резултати на секундата. Но истината, която няма да се хареса на мнозина, е, че е нужен калориен дефицит, тренировки, дисциплина, търпение. Да постигна настоящата си визия изискваше не ден или месец, а няколко години търпение и постоянство. И сега на моменти се случва да си върна 2–3 килограма, но вече знам как да ги сваля.
– Изглежда, че успехът се крие в постоянството.
– В постоянството и в надграждането. Ако говорим за музиката, когато над 25 години правиш едно и също, в един момент нещата започват да ти омръзват и искаш нещо ново – търсиш нови начини да поднасяш музиката си, търсиш промяна в програмата си. Истината е, че съм отлагала някои неща, защото ми е липсвала увереност, понеже съм изключително самокритична. Смятала съм, че имам още да уча и да усвоявам, за да направя някаква стъпка, като концерт в голяма зала например. А се оказва, че човек се учи най-добре в движение – тогава усвояваш всички тънкости.
– Много ваши колеги организираха концерти в зала „Арена 8888“. Вие замисляте ли такъв?
– Естествено, че съм се замисляла. Но нека всички се изредят и тогава ще направя и аз.
– А с коя песен бихте го открили?
– Не знам. По време на пандемията направих концерти в летните театри в страната и тогава основното затруднение беше свързано с подбора на песните. Има такива, които наистина са за голяма сцена, които трябва да се чуят и осмислят. Имам песни на социална тема, като „Ало, мамо“ и „Благодаря ти, Господи“. Освен това моята аудитория е много различна – включва и много млади хора, които тепърва се запознават с песните ми, както и такива, които непременно искат да чуят златните хитове като „Шампанско и сълзи“, „Празник всеки ден“, „Нещо нетипично“. Така че трябва да премина много фино през всичко, без нещо да натежи. Но независимо че има конкретен сценарий за всеки концерт, понякога правя промени в движение спрямо настроението, публиката и нейните реакции. За мен е много важно да виждам лицата на хората.
– Какво най-често виждате в тях?
– Различни чувства. В една и съща вечер хората и плачат, и се смеят. Виждаш как се разтоварват, сякаш оставят цялата си мъка в залата и излизат изпълнени с надежда. Винаги завършвам с позитивизъм. Не искам да оставям хората да си тръгнат тъжни. Моята цел не е просто да си изпея песните, искам публиката да чувства и да разпознава емоциите си. Това е тази емоционална интелигентност, за която толкова се говори. Тя е важна, защото, когато назовеш чувството, то вече не те притеснява и няма това влияние над теб.
– Вие успяхте ли лесно да се научите да разпознавате емоциите си?
– Уча се. Не мисля, че има човек, който да е постигнал пълно осъзнаване. Освен това то не се постига с годините, а със събитията, които ти се случват, и тяхната динамика. Виждам, че съм станала по-търпелива и толерантна, вече не съм толкова експанзивна. Но това, което не искам да променям, е да забелязвам и назовавам красивото. Ако видя, че нещо е направено добре и като хората, го оценявам. Поздравявам колеги, когато някоя песен ми хареса. Ако видя някоя дама, че е добре облечена, й го казвам. И виждам как хората веднага се усмихват. Не е нужно да си артист, за да правиш такива малки добринки.
– Това ли са приликите и разликите между Ивана днес и в началото на кариерата й?
– Да правя добро, понякога даже непоискано, е черта още от ранните ми години. Не знам защо, но винаги съм искала да помагам – не само материално, защото помощта и добрината се изразяват и в това просто да усмихнеш някого. Мисля, че тази черта идва от майка ми и баща ми. Стремя се да търся добрите качества в човека, независимо дали той е упрекван за нещо. Не знам колко е правилно, защото може и да се излъжеш. Но въпреки всичко, това не бих го променила.
– На песните ви хората се радват и плачат, сгодяват се и се женят. Това ли е най-голямата награда за вас?
– Да – милата дума, одобрението, което виждам в очите им, са най-голямата награда. Тогава се чувствам по някакъв начин цяла, това е смисълът. Възнаграждението за труда ти е едно и е съвсем нормално да получаваш такова за работата си, но другото ми е много специално. Няма да ме удовлетвори да си взема хонорара, но да оставя недобро впечатление в хората. Слава богу, досега не ми се е случвало.
– Всички виждат блясъка, купона, сцената. Какъв обаче е животът на артиста?
– Особено за попфолка съществува погрешно схващане, че излизаш за един час на сцената, взимаш лесни пари и си тръгваш. Но зад този един час строи страшно много работа, безсънни нощи, а също и пари – да създадеш песен, да й направиш качествен аранжимент, да откупиш права. Изключително много пътуваме – не обичам да оставам на местата, където имам ангажимент, а се прибирам веднага. Отиваш до другия край на страната, пееш и след това минаваш отново целия път и се прибираш в 7–8 ч. сутринта. Изминаваш над 1000 км. Никой не знае, че понякога излизаш с температура на сцената или че детето ти е болно и си го оставил вкъщи. Хората са дошли, за да се забавляват, и това е моя отговорност. Не се сърдя на хейтърите, вероятно като пишат негативни неща, се разтоварват от собствените си неуспехи. Дано Бог да ги вразуми и благослови.
– През 2025 г. професионалните ви пътища със Стояна се разделиха. Защо се стигна до тази раздяла?
– Когато се случват някакви събития, е трудно на момента да назовеш причината. Нужно е време. Но мисля, че е естествен ход, когато си такъв артист и музикант като Стояна, да направиш следваща крачка и да създадеш свой проект. Така направиха и други колеги инструменталисти. Толерирам такива промени. Винаги ще съм зад Стояна, стига да иска помощта ми. На всеки артист с такава музикалност и душа пожелавам успех. Тя ми е и приятел, и сестра, и дъщеря. Отношенията ни са далеч над професионалното.
– Говорихме си за динамиката на настоящето. Как времето промени попфолка през годините и защо днес сякаш е по-трудно да се направи хит?
– Музиката и различните жанрове минават през етапи и неизменно се променят. Дали ще са бийтове, саунд, звучене, текстове – това е процес, който не може да бъде спрян. Имаше период, в който правехме еднотипни парчета. Залагаше се основно на бийт и песните трябваше да са дискотечни. Докато днес вече се търси съдържание. Струва ми се, че сега има по-голямо разнообразие. Самият факт, че баладата влезе в нощните клубове, е голям напредък – и то истинската балада, не ремиксирана. В последните години вече има мелодия в музиката. Но когато си изпял много песни на различни теми, е все по-трудно да намериш други думи, с които да изразиш чувствата и да въздействаш. Поне за мен в днешно време най-трудно се оказва да попаднеш на текстове, с които да надградиш.
– Може ли изкуственият интелект да създаде такива текстове?
– Опитвала съм, но ми дава клиширани фрази, няма нищо оригинално. Нужна е човешка душа да го напише. Така че там, където са необходими чувства и емоции, изкуственият интелект не може да измести човека.
– А какъв съвет бихте дали на младите изпълнители?
– Преди давах много съвети, но днес не бих. Всеки трябва да мине по пътя си, да направи грешките си и ако е достатъчно благоразумен, да си извлече изводите. Грешката не е лошо нещо, тя отваря други врати. Нека да правим грешки, защото в щастието си не научаваме уроците на живота. Това се случва в трудните ситуации.
– Кои за вас са трудните ситуации, които са ви учили?
– Когато почина баща ми, се бях сринала. Казват, че с времето минава – не знам дали е така, или по-скоро приемаш обстоятелствата. Приемаш го, но не го забравяш. Остават спомените и особено на празници е много тъжно. В такива трудни моменти се опитвам да работя страшно много. Когато баща ми почина, ме изправиха на крака концертите в летните театри. Гласът ми спираше от ридание, докато изпълнявах „От извора“. Но така е устроен животът.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg
Ивет САВОВА