13.2 C
София
понеделник, 20 май 2024 г.

Иво Беров: Видях се с Георги Коритаров часове преди да издъхне

Рени НЕШКОВА

С Иво Беров се срещаме в кръчма в идеалния център на София, която приютява всякаква публика. Сервира се домашна храна, цените са поносими, а обстановката непретенциозна. Сградата е от 30-те години на миналия век в карето между „Граф Игнатиев“ и „Любен Каравелов“.
Познаваме се отдавна, работили сме заедно във вестниците „Демокрация“ и „Седем“, висели сме покрай разни водоеми в очакване да хванем риба, бродили сме из горите и поляните на Плана и Витоша за гъби и сме сядали в малките селски кръчми по пътя. В една такава веднъж пийвахме по нещо и зяпахме отсрещния баир с тъмнозелени дървета и бели облаци. Миришеше на липи, беше късна пролет, а Иво ме питаше дали виждам изсъхналите борове отсреща. Не се оставяше да го мами нито природата, нито пък някой друг.

Макар да сме близки, той решава да се представи сам още щом сядаме в заведението. „Имам висше образование и въпреки това съм образован. В „Бесове“ на Достоевски има такъв израз: „Той беше образован човек и дори с известни познания“, започва разказа си той.

След кратка пауза уточнява, че не обича биографията си, тоест живота си. Просто не го определя като особено смислен за другите. Разказва, че през годините е работил доста причудливи и странни неща. Бил е нощен товаро-разтоварач на мляко, което раздавал на ватманки, разтворчик в Киноцентъра, когато снимали филма „Аспарух“, плочкаджия. Бил е и екскурзовод и показвал на французи къде точно в търновската крепост Балдуин е обладавал жената на Калоян и къде точно Калоян му е пробол главата с нажежен шиш в пристъп на ревност. Французите ахкали и се смеели. Беров изкарвал прехраната си и като пощальон, като никога

не хвърлял в кошчето телеграми от рода на „Утре в осем те чакам на гарата“.

Известно време се подвизава и в колцентър, където възрастна французойка нанася една от най-тежките обиди в живота му. След разговора им тя казва: „Благодаря за опита ви да бъдете полезен“. „По-добре да ме беше напсувала“, коментира Иво Беров. И допълва: „Въобще опитът ми да бъда полезен, не само там, а въобще, се провали. Оправданието ми е, че поне се опитах. А се провали, защото не бях такъв, какъвто съм, защото не следвах мечтите си, не дадох всичко от себе си и не съумях да работя в екип, за разлика от бюлюците успешни младежи и девойки, които вилнеят по телевизорите.

Питам го дали се чувства писател, и той отговаря светкавично: „Чувствам се писател, преди всичко писател и най-вече писател. Но това са само чувства, нали се сещате“.
Разказва, че напоследък, като си взема кафе, взема един стол от багажника на колата и отива под дърветата пред блока, където е посадил круша. Точно под нея си пие кафето. „Много ми се ще да се съблека до кръста и да се пека, но ме предупредиха да не го правя, защото щели да ме одумват из махалата. Той обаче не се вслушвал в съветите и вече се събличал до кръста, за да се пече. Кварталът е „Борово“, а той се шегува, че ще е бъдещото „Берово“.

Няма как в разговора ни да не стане дума за журналистиката и журналистите – някога, сега и в бъдещето. И той започва да ми разказва за деня, когато Георги Коритаров си отива от този свят. „В същия ден бях при него в студиото в неговото предаване по Телевизия Европа „Свободна зона“. Попитах го: „Какво ти става, добре ли си?“, защото много кашляше и беше пребледнял. Помня, че Георги Харизанов също беше там и му каза: „Ако не си добре, иди си, ще изкараме някак предаването“. Коритаров обаче отговори, че му няма нищо, само през нощта не могъл да спи. После се прибрах и ми звъннаха да ми кажат, че е починал.

Коритаров много ме ядосваше, даже ме вбесяваше понякога, но сега ми липсва.

По-добре е да се ядосваш с умен човек, отколкото да си спокоен с глупав.

Той беше около три равнища над сегашните водещи, които са доста посредствени и предвидими. И със знанията, и с ума си беше над тях. Даже може би четири равнища над тях.“

След като стигаме до извода, че има девалвация в професията, питам дали Иво съжалява, че не е избрал да се занимава с нещо друго. Оказва се, че има цял набор от пропуснати възможности, някои подозрително свързани с математиката. Искал е например да стане геолог, квантов механик, лесовъд, композитор, археолог и рок звезда, соло китарист. „Но като не станах квантов механик, реших да напиша още една последна книга, роман, след което да спра да пиша завинаги. И този роман ще го напиша по началата на квантовата механика. Но не за квантовата механика, а по нейните закони и неопределености. Така че никой нищо да не разбере, но всички да си кажат: „Леле, колко умно“.

Очевидно интересите му са разнородни. В блога си I-vremena (Интересни времена) и профила си във Фейсбук той дълго време пуска стари къщи, ама много стари и порутени. Нарича ги „живелища“, къщи, в които е имало живот. Интересно ми е какво го привлича в тях, а отговорът, както обикновено, е неочакван: „Обичам старите изоставени къщи, защото виждам как природата взема връх над човешката суета и глупост. Глупостта се изразява и в пошловатата необоснована тъга по времената, когато тези къщи са били обитаеми. Човек би трябвало да съобрази, че ония нивя, които някога са били обработвани от сто души за един или два месеца, сега се обработват от един човек и една машина за по-малко от седмица. Затова селата са пусти. Те пак могат да живнат с възможността да работиш от дома си, а не в някаква служебна сграда и сигурно ще се случи. Но това ще го направят други, които обичат природата, а не селяните. Селяните не я обичат.

Обиколил съм почти всички софийски села и мога да свидетелствам за едно общо явление.

Там, където природата е най-хубава, закътана и тайнствена, което предразполага към вглъбение и благодатно съзерцание, точно там селяните си изхвърлят боклука. Така е във всяко село, без изключения. Включително в Бояна и Владая, които са квартали на София“.

По този повод обяснява, че две неща винаги са го учудвали. Първото е, защо всички се юрват да ходят по разни прочути направления – Айфелови кули и подобни, изтъркани и осквернени от милиарди крака, дихания и снимки, след като около всяко българско поселище има чудни, тайнствени, омайни, приказни, девствени и непознати красоти. „А как българите – като цяло доста мижав народ, са съумели да удържат такава чудна земя от другите мераклии да я обживеят. Отговорът ми на втория въпрос е, че те са били и сме нагаждачи, използвачи и послушковци. Разбира се, отговорът на историците и уж патриотите е съвсем друг.“

Беров се пали от темата и обяснява още, че местностите в България са наименувани с изключително съдържателни и показателни имена. Изключва по-новите от рода на Бонсови поляни. В родното село на майка ми (Мало Пещене, Врачанско) има например местност Разкраките – заради дол, който се разделя на две, все едно се е разкрачил някой. Има и местност, наречена Смръдещец. Тя е долу в ниското, където се събира вода и мирише на мента, коприва и тиня – любимите му ухания.

„Нашите северозападни хора няма да нарекат местността Уханното например, а ще я нарекат тъкмо Смръдещец. В последния роман, който ще напише с квантов словоред, ще се окаже, че Смръдещецът е черна дупка, в която пропада, ако не светът, то поне България. „Още не знам дали ще излязат обновени в другия край на вселената. Иначе имам издадени три публицистични книги, една с разкази, три романа и една стихосбирка. Разказите са събрани в „Бетонната фея“, романите са „Израстък“, „Революция Пеларгониум Зонале“ и „Омразата“, а стихосбирката е „Сирените на небесната полиция“, пояснява Беров.

Освен тях е написал и сатирична пиеса, в която се разказва как отракан и

напорист бабанка излиза от затвора, става министър-председател на България

и успява чрез пари, хвалби и заплахи да спечели за себе си цялата българска интелигенция – поети, писатели, кинаджии и всякакви подобни. Предложил пиесата на Сатиричния театър, но там решително я отхвърлили.

Решавам да върна лентата на спомените му и да го попитам за времето на първите любовни трепети като тийнейджър, когато Иво живее с родителите си в Алжир. „Тамошните девойки ходеха покрити и им се виждаха само очите. Много желание, пориви, похот и сласт имаше в тези очи. Направо те обладаваха с очи младите, покрити зад чаршафите си арабки. Хората могат да се любят, да блудстват и да прелюбодействат само с очи. Много изтънчено и вълнуващо е. Араби приятели обясняваха: затова трябва да се покриват нашите жени, защото са похотливи, виж ги само как гледат. Аз им отвръщах: „Ама те така гледат, защото ги покривате“. А те: „Не, бе, покриваме ги, защото така гледат“.

И така спорът траел от хилядолетие, че даже и повече. От Средиземноморието и хилядолетния спор за жените отскачаме до бъдещето, където ще се вихри изкуственият интелект. За него Иво е лаконичен: „Изкуственият интелект е като естествения, само че посредствен. Всъщност това въобще не е интелект, а алгоритъм – правило, формула, която на всеки въпрос отговаря с възможно най-посредствените отговори, обхождайки цялата световна основа от данни. Затова изкуственият интелект ще замести цялата посредственост, която е, да кажем, най-малко 80% от човешкото познание. Тази посредственост чувства, че е заплашена от изкуствения интелект, затова се настройва срещу него.

Едва поел си дъх, Беров започва да обяснява какво ще се случи. „Скоро изкуственият интелект ще създава например песни – хитове. Даваш му някаква първична мелодийка, някакви думички, например „еврибади мув йор бади“, или „мув йор ес, йес, йес, йес“, и на основата им той създава хит. По-нататък изкуственият интелект може да замести и певиците с подобен репертоар. Те ще бъдат нещо средно между Бионсе и Тейлър Суифт,

важното е да си мърдат сластно бедрата, гласовете лесно ще се натаманят.

Изкуственият интелект ще замести и филмовото творчество. Накарах го например да напише кратък сценарий на филм за Ботев и той написа много приличен сценарий. При всички случаи много по-добър от този, дето го даваха по телевизора. Само едно сбърка изкуственият интелект – писа, че Ботев е умрял в Ботевград. Скоро той ще започне да пише и увлекателни романи – лесно се прави алгоритъм за преплитане на сюжетни линии – канави. Впрочем някои от най-прочутите съвременни български романи са направени така, както се попълва екселска таблица – увод, изложение, развитие на действието, клаймъкс (връх, или изпразване), неочакван край, заключение.“

Беров очевидно често мисли за технологичния напредък, защото е убеден, че изкуственият интелект ще бъде в състояние изцяло да замени както телевизионните водещи, така и гостите им. И ми разказва, че го помолил да направи интервю с Иво Беров.

„Ето какво сътвори ChatGPT. Това е само началото, нататък е още по-тъпоумно:
Журналист: Здравейте, господин Беров. Благодарим ви, че сте се съгласили на интервю с нас. Нека започнем с някои въпроси за вашата кариера като писател. Как започнахте да пишете и какво ви вдъхнови да се превърнете в автор?
Иво Беров: Здравейте и благодаря за поканата. Писането за мен винаги е било нещо, което ме увлеква (sic). От малък съм обичал да си измислям истории и да ги запазвам на хартия. Въпреки това решението ми да стана писател дойде по-късно, след като прочетох много книги и разбрах, че това е нещо, което искам да правя цял живот.
Журналист: Каква е вашата писателска методика? Имате ли определен ритуал или място, където пишете?

Иво Беров: Обикновено пиша вкъщи, в тиха стая, където няма прекъсвания. Важно е за мен да съм обкръжен с вдъхновяваща музика и да се концентрирам върху текста си. Защото писането изисква много време и усилия, в началните стадии на създаването на книгата ми е важно да намеря своя извор на вдъхновение.
Изглежда страшно тъпо и изтъркано, защото си е точно такова. Но то е извлечение от стотици и хиляди интервюта на така наречени писатели, взети от така наречени журналисти“, отсича събеседникът ми.

Все пак той решава да даде пример и добра надежда за онези даровити хора, които не могат да бъдат напъхани в алгоритмите на изкуствения интелект. „През 60-те години на миналия век в САЩ е разработено много печелившо производство на музикални хитове, нещо като конвейер, където всички – певци, текстописци, продуценти и музиканти са взаимнозаменяеми, важен е тертипът, схемата, калъпът. Само че към края на десетилетието там отиват четирима души и цялата тая добре устроена машинария се чупи и рухва. Така че „Удри, интелекте, убий посредствеността!“, би била моята поръчка към изкуствения интелект.“

Продължаваме да коментираме, че със или без изкуствения интелект, прогнозите за света стават все по-трудни. Има и зловещи, че ще гледаме от първия ред „От края на историята до края на света“, но само премиерата, други представления няма да има.
Според Иво Беров прогнозите стават трудни, защото събитията се определят от все повече обстоятелства. А повечето обстоятелства изискват и

повече мислене, което вече е нещо изключително неприятно за мнозина.

И за да се отърве простолюдието, пък и не само то, от неприятности, предлага му се нещо съвсем простичко. Светът се управлява от световно тайно правителство, което е причина за всичко, няма защо да се мисли. Дано само да не ни изтровят кемтрейлсите и да си опазим децата от скандинавците. Е, има и по-изтънчени заместители на мисленето. Като например „всички са маскари, политиците не мислят за народа, трябва да дойде някой истински водач и ще ни оправи“. Който ще обере гласовете на негласувалите например. Показателно е също и това, че всички така наречени анализатори предвидиха, че сглобката няма да се разглоби, и сбъркаха. А беше ясно, че тя ще се разглоби.

След като разговорът, който продължава с часове, засегна житието-битието на Иво Беров, миналото, настоящето и бъдещето, той настоява да съобщи на финала особено важно за него събитие. На 20 април, в събота, в бара на Васко Кръпката ще представи своята единствена стихосбирка „Сирените на небесната полиция“, както сам я описва – песни за секс, любов, смърт и всичко останало. Надява се да се съберат всичките му приятели, а и не само те.

Разделяме се, а аз се чувствам особено развълнувана от срещата с човек, който мисли извън клишето и като че ли е постигнал своята вътрешна свобода така, както я разбира.

МЕНЮ
Ресторант „Малкият стадион“
ул. „Проф. Никола Михайлов“ 12 (бивша „Ален мак“)

Шопска салата 8,00
Паниран мозък 15,00
Панирана кладница 11,00
Каша от коприва с яйце 7,00
Пресни картофи с чесън 7,00
Бира 4,00

ОБЩО 52.00

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img