13.2 C
София
понеделник, 20 май 2024 г.

Иво Маев: Скоро ще се променим като човешки същества

Рени НЕШКОВА

С политолога Иво Маев може да говориш за всичко – от политиката у нас и по света до живота на морските бозайници, от новите поколения до начините, по които немного образовани граждани успяват да източат с лекота социалните фондове в страни от Европейския съюз.

Седим в ресторант на „Графа“ в София, някога кръчма с бохемски чар и евтини кебапчета, която после, през прехода, често сменяше имената си. Мина през „Старият воин“, „Попа“, за да се установи на странното за центъра на столицата име „Залива“, тъй като тук нищо не напомня море, заливи и лагуни. Освен ако не е някаква метафора за заседяване или заливане-оливане.

Иво умее да нарушава статуквото „бистрене на политика“ в разговорите с резки завои и някой неочакван въпрос – знаете ли, пита той насред разгорещен спор около текущ политически скандал, защо косатките и другите зъбати китове имат менопауза? Отговорът е също неочакван – защото така успешно могат да предават опита си, без да мислят за ухажване и размножаване. Това се оказало изключително успешно при оцеляването на вида и начините за търсене на храна. Така е било и при хората в предписмените времена. Но не и след това.

За себе си казва, че работи и учи едновременно. „Цял живот така съм съчетавал нещата, защото работата без обучение води до опасна рутина. В момента правя редовен докторат в Института за изследване на науките за човека към БАН.“ Извън това се занимава с регионални изследвания, с журналистика – пише за британски и американски издания и по-рядко снима документални филми за „Дискавъри“, „Нешънъл Джиографик“ и др.

Говорим си за бума на кръчми и малки частни ресторантчета в началото на промените след 1989 г. в София. Някои бяха в старите столични къщета с невидими за минувачите вътрешни дворове, които се превърнаха в нещо като летни градини. Те все още се срещат и пазят спомена за миналото по един особен начин – декадентски места за изпаднали от прехода индивиди, срещи на набори и потайни места. Една уютна София, която постепенно изчезва.

Разговорът неочаквано се насочва отвъд океана и Маев разпалено започва да говори за свои екстремни преживявания. „Оказах се в Ню Йорк по време на невижданото за източното крайбрежие земетресение. Представяш ли си, от създаването на Щатите преди няколко века такова нещо не е имало и аз да се озова точно там. Бях на 19-ия етаж, но честно казано, не го усетих, преди да получа предупреждение по телефона. Последващият шум в медиите беше повече заради уникалността на събитието, отколкото заради някаква масова паника. Не така стояха нещата в Япония, където бях по време на голямото земетресение през 2011 г.

Тогава бях на 70-ия етаж и наистина помислих, че всичко свършва.

Видях как местните реагират организирано и без паника, докато чужденците се щураха хаотично.“
Няма как да не стане дума за журналистиката и разликата между тази във Великобритания и родната, а Иво видимо се пали. „Всъщност има повече ограничения, отколкото може да се очаква. Твърде често журналистите съзнателно не оповестяват информация за текущи разследвания и скандали, особено ако са обект на съдебно производство и чакат официалното оповестяване на решението на съда, за да не пречат на разследването. Познавам западни журналисти, които попаднаха в затвора, защото са си позволили да нарушат правилата (случаят с кралското семейство във Великобритания), да подслушват известни личности в името на новината и скандала“, обяснява той. А темата, естествено, е свързана със западния либерализъм, който често с новите регулации и свръхкоректности достига до цензура. „Смятам, че в момента либерализмът – или поне това, което в последните десетилетия трябваше да е той – е в отстъпление, но това няма да е много дълготрайна тенденция. Реакцията на съвременния консерватизъм разгръща политическа платформа, която става много популярна. Но в крайна сметка борбата между двата идеологически блока ще завърши с някакъв вид конвергенция заради огромните технологични промени, атомизацията на обществата, възможността индивидът да влияе и съществува извън групата.

В геополитически план вероятно трайно отиваме към многополярен свят

с всички рискове и последствия от това. В крайна сметка по-голямата част от човешката история е била война и завоевания, а мирът не представлява повече от 10% от времето, или 300 години реална човешка история.“
Според Иво Маев и войната в Украйна не трябва да се разглежда извън тлеещите конфликти и напрежения в Близкия изток, Кавказкия регион, Югоизточна и Северна Азия, Субсахарска и Екваториална Африка. Всички те формират огромен географски район, в който центробежните сили разпръскват периодично вълни на неустойчивост до всяка останала точка на света – дори до двата полюса. А според него това е така, защото тук са концентрирани ключови ресурси, както и вековни граници на сблъсък между религиите, културите и цивилизациите. На тези места се доказват геополитическите амбиции на великите сили и претендентите да бъдат такива.
„Мирът ще е възможен само в малки анклави, острови и територии, отдалечени от тази зона. Но дори и там няма да се сбъдне идиличният копнеж на човеците за мир“, казва Маев и се аргументира, че хората като социални същества ще продължат да съществуват в условията на обмен и комуникация, а това

ги прави потенциални участници във всеки социален конфликт на бъдещето.

Събеседникът ми открай време се интересува от световни политически процеси, но и от криминалните проявления на хората. Наскоро нашумя поредният случай с група българи, които източвали социалните фондове на Великобритания в огромни мащаби, без опитната британска система да се усети.

Според Иво този случай става масово коментиран във Великобритания, защото доказва наличните възможности социалната им система да бъде пробита. За жалост, такива казуси често се случват в цяла Западна Европа.
Самият той работи в момента по подобен случай в Нидерландия и твърди, че в Западна Европа съществува недоверие към хората от източните или югоизточните страни. „Усещал съм го стотици пъти, докато живеех във Великобритания –

моите трудови и социални права бяха в пъти по-малко от тези на някой имигрант

от колониите. Бил съм свидетел как именно британците от колониите злоупотребяват с тази система, защото „им се полага“. Това кара нашите хора, в конкретния случай роми, да злоупотребяват с местната социална система при първата удала им се възможност. На практика вече са го правили, или поне така знаят, че се прави в България“, обяснява той.
Веднага след това уточнява, че на Запад има много успели българи, но за тях рядко се говори. И сам задава въпроса какво трябва да се направи, за да влезем в медийния обмен с нещо, което да не е от сферата на криминалните истории. Смеейки се, дава конкретен пример. „Вампирската тема и ангажирането на България с нея бе великолепен начин за популяризиране на страната ни. Интересът към скелетите и
историите, свързани с тях, които бяха заслуга на Божидар Димитров, а след това на Николай Овчаров, са пример как можеш да превърнеш рутинно археологическо откритие в медийна сензация от световен мащаб. Това, което обаче остава неизказано и западната аудитория отказва да разбере, е разликата между фолклорния образ и ролята на „вампира“ в балканската култура. Изобщо балканската мистика, митология, традиции и фолклор са много ефективен начин за промотиране на страната и за популяризиране на името й.“
Маев твърди, че това е само основата за развитие на национална имидж стратегия. Оказва се, че самият той е запален по миналото ни. „Когато посещавам археологически обекти, се опитвам да ги видя в цялост, да „чуя“ шума, който някога е съществувал по тези места, да си представя хората и техния ежедневен живот на конкретното място. След това се опитвам да визуализирам поколенията хора и епохите, когато са живели, как са се трупали културните пластове и са се палели цивилизационните конфликти върху едно парче земя от 10–15 000 квадратни метра.“ Самият той няма претенции за големи обобщения, но много се вълнува, когато посещава някоя тракийска гробница на знатен човек, върху която векове по-късно са натрупани безразборно 52 скелета на екзекутирани богомилски последователи.
Както си върви разговорът, правим скок във времето – от културните пластове на миналото към изкуствения интелект. Оказва се, че това също е сред любимите теми на събеседника ми. „Времето днес не е просто е гранично, то дори е следгранично.

Вече минахме оттатък съществуващата граница между човека и технологията“,

отсича Маев.
Вече има милиони хора, казва той, които съществуват и живеят благодарение на технологично създадени продукти. Те не са подарени от Бог или от природата, а създадени от техни себеподобни. „Сега изкуственият интелект сякаш се развива с темпове, непознати за естествения. Последната книга на покойния Кисинджър е посветена на тази тема. Там се разглежда случай, когато две форми на изкуствен интелект успешно общуват, конфликтуват или се учат една от друга без намесата на човешкия интелект. Това е нещо, което тепърва ще осмисляме и трябва да го направим много бързо, или поне доколкото природата ни на хора ще позволи. Последствията ще се огромни – според мен тепърва само се догаждаме за някои от тях. Мисля, че ще се променим като човешки същества завинаги.
Вече има поколенчески разлики между хора като нас и онези, които идват след нас. Тези които наричаме днес поколение Зет и онези след тях, които днес са известни като поколение Алфа, са хората, които ще живеят в свят, който ще е абсолютно непонятен за нас като стил, ритъм и ценности.“
Казвайки това, той уточнява, че ще бъдем просто наблюдатели на тази промяна, която ще мине без наше участие и съгласие. А изкуственият интелект ще взема все по-голямо участие в живота ни. Той вече е навлязъл в куп сфери – не само в медицината, но и в душите и разума ни.

„Едва ли има футуролог, който да може да обясни цялостно този процес,

защото той е толкова бърз, че дори и големите мислители днес не успяват да го обхванат от всички страни.
„Не се наемам да кажа дали това е добро или зло, дали е от Бога или от Сатаната. По-скоро нямам смелост да го кажа, защото съм само наблюдател, а не траен участник в тази промяна“, завършва философски събеседникът ми, преди да си тръгнем от ресторанта след прелюбопитната ни среща.
А аз си мисля какъв ли разговор ще проведем след пет години например. Дали тогава няма да ни сервират само роботи? Каква храна ще се сервира? И какви въобще ще бъдем като човешки същества.

МЕНЮ
Ресторант „Залива“
ул. „Граф Игнатиев“ 43

 

Ризото със сушени домати, рукола и пармезан 13,90 лв.
Свински котлет на скара 19,90 лв.
Мезе със свински дреболии с масло 16,90 лв.
Пилешки сърчица с масло 12,90 лв.
Тиквен крем карамел 8,40 лв.
Малиново вино, чаша 6,00 лв.

Общо: 78,00 лв.

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img