Обичам ексцентричното кино на италианката Аличе Рорвахер (1981). В него дори мизерията е приказна. 80-те години на ХХ век. Артур (Джош О’Конър) е висок и симпатичен англичанин в Италия. Със светъл и захабен костюм. Пътува с влак. Излязъл е от затвора за иманярство. Сънува изгубената си любима Бениамина (Иле Яра Вианело). Тънка червена нишка е изобретателната рамка на филма и връзката между тукашния и задгробния живот.
Той е археолог. Говори италиански с малки грешки. В началото отказва да се присъедини към аверите си томбароли – крадци на вещи от древни гробници и археологически ценности и с неприязън реагира на името Спартако. Отива в копторчето си, после – при своенравната и обаятелна старица Флора в инвалидна количка (Изабела Роселини) в разнебитена, но очарователна къща. Тя има големи дъщери и ученичка по пеене, изпълняваща ролята на слугиня – зъбестата и кокалеста Италиа (Карол Дуарте) с две деца, които крие. Харесва Артур, но той си мисли за Бениамина. И тъй като има дарбата да открива гробници, а и не му се шляе безцелно, се присъединява отново към томбаролите с раздрънкана кола. С тях е кресливо и весело. Артур преминава през тъмни галерии. Измъква артефакти. А веднъж, след шумно парти се натъкват на изключителна находка. И вече се намесва дилърът Спартако (Алба Рорвахер)… Но и Артур не й остава длъжен. Междувременно Италиа и други жени с деца се настаняват в изоставена гара, показана й от Флора. А иначе всеки си има своята химера.
Филмът е градска приказка за наивността и вярата, за стремежа към лесна печалба и експлоатацията, за силата на оцеляването и светостта на живота. Намесен е митът за Орфей и Евридика. Приказка необичайна и красива, жестока и копнежна. Заснет в доста тъмна гама, „Химера” е и призрачен филм с чудна атмосфера и костюми. На моменти, подобно на „Щастливият Лазаро“ (2018), отпраща към неореализма, ала, въпреки суровостта на живеенето, е доста по-изящен. И е смешен.
Не знам къде Аличе Рорвахер успява да намира за всеки от своите филми невероятни физиономии – царица е на идиотите. Представям си как прелестната Изабела Роселини е харесала сценария и ролята, за да загърби суетата и да се превъплъти в обедняла старица. Решително добра е Карол Дуарте като мъжкото момиче Италиа. Но магнитът на „Химера“ е 34-годишният британец Джош О’Конър – неговият Артур е отвеян и сърдечен, безстрашен и решителен, уязвим и засмян. Харесах го още като принц Чарлз в страхотния сериал „Корона“ на Netflix. Прекрасен е и като безпаричния аутсайдер Патрик в „Претендентите“ (2024) на Лука Гуаданино. Тук е просто извънземен. Добър филм е „Химера“, но не е вълшебен като „Щастливият Лазаро“.
„Химера“, 2023, Италия/Франция/Швейцария, режисьор Аличе Рорвахер, продуценти: Карло Кресто Дина, Паоло Дел Броко; сценарий: Аличе Рорвахер, Кармела Ковино, Марко Петенело; оператор Елен Лувар, художник Емита Фригато, костюми Лоредана БушемвиLoredan, в ролите: Джош О’Конър, Изабела Роселини, Алба Рорвахер, Карол Дуарте, Винченцо Немолато. Награди: най-добър филм от Сао Пауло, най-добър филм от Валядолид, EFA за художник, „Сребърен Хюго“ за операторско майсторство и за актьорски ансамбъл от Чикаго. Разпространява „Арт фест“.
Геновева ДИМИТРОВА
