Иво ДИМИТРОВ
Трогателно невнятната шефка на ЦИК Камелия Нейкова, ако въобще нещо ви говори това име, уважаеми, някак си мина между капките. Тази иначе безлична жена, станала известна с големите премии, които си пише след всеки вот, се оказа и самокомандировала се в Азербайджан. И то в най-напечените дни, когато пред ЦИК се блъскат агитки, мирише на барут и адекватната реакция е по-необходима от всеки друг път.
Погледната непредубедено отстрани, на Нейкова й отива повече да бърка лютеница някъде в населените места край родното Русе, отколкото да поема ангажимент за честни избори в бившата съветска република. Но темата за кадрите у нас и за тези, които ги тикат напред, е дълга и неизчерпаема. Нашите държавни чиновници или ги избива на схеми, или на екскурзии. Помните ли Ники, който обичал и искал още да пътува. За тези, които по-бързо забравят, става дума за академик Николай Денков, който на всичкото отгоре ни е бил и премиер. Ама така ни се пада…
На човек някои неща понякога му се струват лесни, но на практика са много по-трудни. Да изключиш Корнелия Нинова от БСП не било като да изключиш котлона, пералнята или бойлера вкъщи. Тази жена, майка и сродница се оказа жилава врачанка в разцвета на силите, ината и амбициите си. „Няма да оставя партията в случайни ръце“, зацикли Корнелия. Сякаш въпросната партия БСП е нейна нотариална собственост, която се предава в родата от прадядо на баба и от баща на дъщеря. Чух, че сега се гласяла да грабне МЕЧ-а заедно с Радостин Василев. Ако не се сещате за последния – това е онова момче, което първо беше при Слави, после при „Промяната“ и накрая реши само да става партиен лидер. Междувременно го направиха и спортен министър. Но в България да станеш министър е като в Сърбия да ядеш повлак или вешалица. А и лидери – колкото щете.
Тъкмо миналата седмица се загледах в реклама на предаването „Бригада „Нов дом“, и в този момент тръгна сагата с двата сарая. Един социално-битов сериал, с прякото участие на партийни активисти и Сокол зад кадър и без реплики. После прочетох журналистическото „На прощаване“, с което Валерия Велева се сбогува с мъжа на своята младост, когото повече от четвърт век следва и в добро, и в зло, и в радост, и в мъка. „Колкото е шумно пред тв камерите, които отразяват „протеста в защита на Доган“, толкова е пусто около самия Доган“, написа на пръв поглед сърцераздирателно опитната журналистка. Но нека не приемаме това като особен израз на състрадание. Велева просто плавно прави необходимия за новото време и новото начало завой. Както се казва – влиза в крак с модата.
Със сигурност у нас става модерно партиите да се роят като пчелни семейства през юни и юли. Любопитно е, че тон дадоха от „Величие“, а след тях като зараза модата плъзна в ДПС, БСП. Сега се говори, че и в ПП-ДБ текат подобни процеси. По този повод съвсем актуално ми прозвучаха няколко бракоразводни вица. Единият ми е особено любим:
Реклама на адвокатска кантора, която се занимава с бракоразводни дела: „Уважаеми дами, след правилен развод с нашата агенция на бившия ви мъж трябва да останат само рогата“.
Ако се стигне до разтрогване на отношенията в либералната коалиция, на Киро Петков може да му остане само Лена Бориславова. Но и това не било никак малко, казват някои.
