Навършват се 80 години от смъртта и 160 години от рождението на Учителя
Маргарита ДИМИТРОВА
Петя БАХАРОВА
„Помни, целта е съвършенство, Любовта е блаженство, а добрата мисъл – небесна Красота.“ „Три неща изисква Духът Божий: да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре. Първата храна е неговото слово, добрият живот е Божията Воля и доброто мислене е Неговата Любов.“
Това са само някои от цитатите на един от най-вдъхновяващите и неразгадаем за мнозина хора човек – Учителя Петър Дънов. Въпреки че си отива от този свят през 1944 година, продължава да има стотици хиляди последователи не само у нас, но и по цял свят. Всички те са привлечени от философията му –за Божествената любов, Божествената Мъдрост и Божествената истина.
„Мнозина ме питат кой съм аз, защо съм дошъл на Земята. Това не е тяхна работа! Дошъл съм да изпълня Божията воля, да свърша една важна работа. Ще я свърша, както разбирам – като музикант, който свири хубаво. Дали ще бъде публиката доволна, не е важно. Който е доволен, ще ме слуша; който не е доволен, ще напусне салона и ще се върне у дома си. Аз съм дошъл на Земята да изпълня не моята воля, а волята на Онзи, Който ме е изпратил. Така е казал и Христос.“
Думите са на Петър Дънов и с тях започва официалният сайт на Бялото Братство в България. Тази година се навършват 80 години от смъртта и 160 години от раждането на Учителя или както той желае да бъде наричан Беинса Дуно, което означава „този, който носи доброто чрез слово“.
Едва ли има друга фигура в българския духовен живот с по-противоречива съдба от тази на Учителя. Обожествяван още приживе от едни, той е злостно хулен от други. Безспорно обаче Петър Дънов оставя оригинално философско учение, практична наука за разумен и духовно осмислен живот.
Извън пределите на страната съществуват десетки духовни центрове на Бялото братство, като най-големият е френският център в Бонфен.
През 90-те години на XX век и в началото на XXI век се разпространява мистификация, според която Алберт Айнщайн се изказва положително за Петър Дънов. Учението му ще бъде основа за духовната култура на 21-вото столетие, твърди модният гуру Пако Рабан. В днешната епоха най-големият философ, който живее на Земята, е Петър Дънов, обявява Йоан XXIII, наричан Българският папа. Италианецът Анджело Ронкали е бил папски нунций в София.
Каквато и да е истината, едно е безспорно – той е философът, основател на религиозно-философско учение, наричано Всемирно бяло братство, което се самоопределя като езотерично християнство и окултизъм. Затова и отношението на Българската православна църква към учението на Дънов още отначало е изцяло отрицателно. На заседанията на Светия Синод в периода 1921–1922 г. дейността на дъновистите се определя за „по-голямо зло“ от протестантската и католическа пропаганда. Днес българската държава признава учението за религиозно и е регистрирано от Дирекцията по вероизповеданията като отделно вероизповедание.
Духовното начало е заложено в Петър Дънов от самото му раждане. Той идва на този свят на 11 юли 1864 г. в село Николаевка, Варненско, в семейството на православен свещеник. Завършва гимназия във Варна и първоначално започва работа като учител. По-късно учи богословие и медицина в САЩ, където получава докторска степен по теология. През 1897 г. се завръща в България, казвайки, че „съзнава нуждите на своя народ от просвета и образование“. Никак не е случайно, че скоро след това Петър Дънов издава първата си книга със заглавие „Науката и възпитанието“. Започва да проповядва своята духовна доктрина, която подчертава любовта, мъдростта и истината като основни принципи в живота. Събира група от последователи или Бялото братство, което се стреми да разпространява посланията му за мир, любов и хармония сред хората. През същата година Дънов има мистично изживяване – слизането на Божествения Дух върху него, което е третият ключов момент в живота му (след болестта и обръщането му към Бога). Счита се, че тогава „той приема „задължението“ на духовен учител, който се е въплътил в това негово тяло“. Учението на Дънов обхваща различни теми, включително метафизика, психология, медицина, музика и образование. Той ревностно вярва в силата на положителното мислене и медитацията. Също така преподава упражнения за дишане, хранене и начин на живот. Тези физически упражнения нарича паневритмия.
В началото на 20 век често пътува из страната и изнася лекции, като едновременно прави проучвания върху умствените възможности на българите чрез методите на френологията. Дънов е убеден, че ние сме достатъчно интелигентни и възприемчиви към по-ново, реформаторско мислене. С тези идеи през 1914 г. започва публични неделни беседи в София, по-късно издадени в шест тома под наслов „Сила и живот“. Важна част от биографията му започва през 1900 г., когато свиква ежегодни събори, наричани първоначално „срещи на Веригата“. Оттогава до 1942 г. през август се провеждат на различни места – във Варна, Бургас, Велико Търново, София, на Рила и Витоша. Те се превръщат във важни форуми, на които той изнася беседи, дава духовни задачи.
През военните години Дънов продължава с лекциите и публичните си беседи. Те прекъсват само през 1917 г., когато заради неортодоксалното му тълкуване на Христовите слова е интерниран за една година във Варна. След завръщането си в София през 1918 г. подновява своята просветителска дейност. Скоро след това негови ентусиазирани последователи основават селище извън София, наречено символично „Изгрев“ (сега квартал „Изгрев“ в София). Там живеят в комуна, чиято цел е постигането на общ духовен растеж. С общи усилия последователите му построяват модерна сграда с обширен салон, в който Петър Дънов изнася наричаните от него „окултни“ лекции. През 1927 г. „Изгрев“ се превръща в духовен център за универсални знания, а популярността на Дънов расте. Често го посещават известни личности и търсят съветите му. Дори се носи легенди за близките му отношения с Георги Димитров, който запазва живота му след 9 септември 1944 г.
Но да се върнем на лятото през 1929 г., когато Учителя за първи път извежда своите последователи и ученици на лагер край Седемте рилски езера. Той винаги е с изрядно чист бял костюм, с вратовръзка и бомбе.
Дънов проповядва любов, но членове на Демократическия сговор го пребиват на 4 май 1936 г. Учителя получава мозъчен кръвоизлив и парализа. Въпреки заболяването на 14 юли той излиза със свои ученици на лагер край Седемте рилски езера и до 12 август напълно възстановява здравето си. В началото на 1944 г., по време на въздушните бомбардировки над София, казва на свои ученици: „Тук вече няма условия да поддържа човек връзката си с Бога. Да излезем от тук“ и заедно с малка група от тях отива в село Мърчаево. Установява се в дома, сега музей, на своя ученик Темелко Гьорев. Много негови последователи също се установяват в селото, а други периодично идват там от София. В Мърчаево продължават беседите, провежда се и последният събор на Братството. На 19 октомври 1944 г. учителя се завръща в „Изгрев“. Може би усещал края си, защото преди да си замине от този свят на 27 декември 1944 казва скромно: „Една малка работа за Господа напълно се завърши… добре“.
Погребан е в „Изгрев“, а мястото е обявено за паметно през 1976 г. от Людмила Живкова. От 1998 г. е паметник на културата с национално значение като „Историческо място и гроб на Петър Дънов – Учителя“.
ЦИТАТИ
- „Любовта е сила, която се движи от сърцето към всички същества. Тя не прави разлика между хората.“
- „Най-голямата радост, която животът може да даде, е да бъдеш полезен на другите.“
- „Доброто е храна за душата; злобата е отрова за нея.“
- „Здравето е хармония – хармония в тялото, в чувствата и в мислите.“
- „Бъдете добри, защото доброто е красиво и е в хармония с божествения закон.“
- „Радостта е мярка за жизненост. Колкото повече радост изживявате, толкова повече сте живи.“
- „Не търсете нещата само от материална гледна точка, но се стремете да развиете своите добродетели.“
- „Спокойствието е резултат от хармонията между ума, сърцето и волята.“
- „Търпението е велико качество и едно от най-големите съкровища на човека.“
- „Ние сме тук не за да бъдем щастливи, а за да учим.“
Тайните на Житния режим
Прави се всяка година през февруари, веднага след фаза пълнолуние
Житният режим е уникална хранителна система, създадена от Учителя, като през последните години популярността й става огромна. Фейсбук групи насочват желаещите кога и как да изпълняват режима. Той се прави всяка година през февруари, веднага след фаза пълнолуние, когато започва разсипът на Луната. Целта му е пречистване на организма преди пролетната енергия да е пробудила силите на природата за нов живот.
Петър Дънов е правил февруарския житен режим с неговата икономка Йорданка Жекова, която едва след 1953 година я споделя. Житният режим продължава десет дни. На първия ден сутринта се казва един път: „Господи, приеми ме в лечебницата на Природата за десет дни“.
Всеки ден трябва да се употребяват:
– 100 грама жито (то съдържа всички елементи, необходими за поддържане на живота);
– три ябълки (за сърцето);
– девет ореха (за мозъка);
– мед (за кръвта) и лимон;
– минимум 1,5 литра преварена вода.
Необходимо е плодовете да бъдат най-хубавите и здравите, водата да бъде от чист извор. Не се препоръчва минерална вода.
Сто грама се сипват в съд, който запазва топлината. Залива се с вряла вода почти догоре и съдът се затваря добре, за да няма житото достъп до въздуха. На сутринта внимателно се излива само житената вода и се изпива на гладно, половин-един час преди закуска, като се добавя по желание мед и лимон на вкус. Необходимо е тази житена вода да се задържи малко в устата, като се „дъвче“, а не да се изпива на едри глътки, защото представлява изключително силна и концентрирана храна. Житената вода е и много силно лекарство, което Учителя дава и за нерви, като в този случай е необходимо да се пие 40 дни.
Съветва да не кръщаваме децата си Лили или Мими
Когато съкращаваме името на човека, променяме съдбата му
Петър Дънов казва, че името на човека до голяма степен определя съдбата му. Когато давате име на дете и искате цял живот то да се радва на щастие и изобилие, е препоръчително да се доверите на нумерологията. Дънов обяснява, че всяка буква от азбуката има единична, двойна или тройна вибрация. Единичните вибрации са невероятно силни и определят принципите и действията ни през целия живот. В тази група попадат буквите А, Б, Ц, Д, Е, Ф, Г, Х, И.
Двойните вибрации поддържат силата на човека и му помагат да гради духовния си свят. Такива букви са Ж, Й, К, Л, М, Н, О, П, Щ, Р.
За физическото ни поле пък отговарят буквите С, Т, Ю, В, У, Ш, Я, З, Ч. Те определят до голяма степен действията на човека в бъдеще.
Петър Дънов дава и интересен съвет, който гласи, че не е хубаво на дете да се дава еднотипно име като Мими или Лили например. Учителя е категоричен, че когато съкращаваме името на човека, ние променяме изцяло съдбата му, тъй като енергията се променя и това винаги действа отрицателно.
Всеки един от нас живее по 9 години във всяка буква на своето име, като след последната година на последната буква този цикъл започва отначало, казва Дънов. Според него съвършеното име има нечетен брой букви. Ако името е с четен брой букви, няма център и човек трудно се съсредоточава върху каквото и да било. Той постига резултати, но винаги по трудния начин.
Какво представлява паневритмията
Системата от двигателни упражнения се практикува сред природата от 22 март до 22 септември
Ако рано сутрин минете през Борисовата градина до Телевизионната кула, ще се натъкнете на група от хора, които правят странни движения. Това са членове на Бялото братство и играят паневритмия, създадена от Петър Дънов.
Система от двигателни упражнения за здраве, изпълнявани на музика групово (по двойки, подредени в кръг) сред природата, е уникална. Целта на паневритмията е да подобрява здравето, да стимулира духовното развитие и да доведе до хармония на човека с природата. Всяко упражнение има основна философска идея.
Паневритмията е създавана продължително и прецизно в продължение на 22 години – от 1922 до 1944 г. Хора от цял свят я избират за своя практика за духовно и физическо здраве като я изучават на курсове и практикуват в държави на петте континента.
Упражненията се изпълняват рано сутрин сред природата от 22 март до 22 септември. При изпълнението участниците се придвижват главно в кръг, в чийто център се намират музиканти. Движенията са плавни, изпълняват се ритмично в бавно до умерено темпо. Паневритмията се състои се от три дяла. Първият съдържа 28 упражнения, вторият се нарича “Слънчеви лъчи”, а третият – “Пентаграм”. Трите дяла имат различни упражнения, продължителност, особености и начин на подреждане на участниците.
Надежда Белева от издателския съвет на „Бялото братство“:
Учителя казва, че България пак ще бъде на три морета
Душите, които не са готови ще бъдат преселени, за да довършат своята личностна еволюция
Надежда Белева е член на Експертния издателски съвет на Общество Бяло братство. Съставител е на поредица от малки книжки, а най-важната от тях е „Словото на Учителя – моралният кодекс на Вселената“. Представя се така: „60 години работя за словото“. Кариерата й е свързана с много вестници и списания, с издателство „Народна култура“ и Министерство на културата. Има обнародвани три поетични сборника: „Окото на надеждата“, „Недоверено небе“, „Едновременни настроения“.
-Госпожо Белева, какво ви накара да се включите в Бялото братство?
-Всъщност никой не ме е накарал. Просто обстоятелства и ситуации около мен, които може би бяха първият малък импулс да се замисля за това. След промените в България излезе доста окултна литература и много хора, сред които и аз, се втурнахме да я четем. Много неща вече бяха твърде интересни за мен и знаех, че от тук натам друго знание ме чака. И така един ден срещнах моя позната, която отиваше на паневритмия и тръгнах с нея. Започнах да посещавам паневритмията, но дълго време не смеех да вляза в кръга да играя. Без да съм знаела, това е един от законите – човек първо трябва да е отстрани, да гледа, да се учи. Повечето от хората, които идват в братството, минават през паневритмията, която не е физическо занимание и не бива да бъде възприемана по този външен начин. Паневритмията е вътрешен духовен процес на осъзнаване чрез общуване с природата и нейните енергии.
-Кой е Петър Дънов във вашите представи кои са най-основните принципи на учението му?
След паневритмията започнах да посещавам беседите на Учителя в група Западен парк. Отначало не можех да приемам нещата в тяхната пълнота, но имах увереност в едно – че вече съм стъпила на нов път. В целия този процес на възприемане на духовното знание има интуитивност, медитативна атмосфера, в която човек навлиза. И така с времето започнах все по-дълбоко да осмислям нещата. До ден днешен смятам, че съм направила една малка крачка по духовния път, защото знанието, което Учителя ни е дал, е всеобхватно, космическо. Казано най-просто, това е учение за живота, в него няма религия, постулати, наложени неща. Всеки човек трябва да знае, че ние, които сме на земята, сме облагодетелствани от Бога с едно невероятно предимство – единствени във Вселената ние имаме право на свободна воля и на свободен избор. Това изглежда прекрасно, но в същото време е много сериозен тест, защото можеш да правиш каквото искаш, но последствията са на твоя гръб, ако не направиш правилния избор. Учението проповядва законите на природата и законите на душата, морални и етични.
Учителя казва, че ако в едно прераждане може да усвоите пълноценно и докрай дори само една добродетел, може да се каже, че това е ваше постижение.
-Кои са добродетелите според Учителя?
Има основни пет добродетели: любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелта. Най-важното нещо е любовта. Но когато говорим за любов, имаме предвид божествената любов, която не е само любов към бога, а означава да вършиш всичко към всички по най-добрия начин или по начин, по който Бог би искал да го свършиш. Човек е излязъл от Бог и няма друг път освен да се върне при Бога. Този процес се нарича прераждане. То се отхвърля механично от църквата, в която нещата вървят според формата, а не според съдържанието. Всяко човешко същество е една божествена частица, т.е. част от Бога. Аз имам правото да общувам с Бога, защото живея в Бога и Бог живее в мен. Нямам нужда от посредничеството на църквата. Моята душа може да общува с Бога винаги, когато има нужда. За период най-много от 45 години имаш право да се задържиш горе в отвъдния свят. След това идваш отново на земята, за да продължиш учението, защото то е почти безкрайно. За да има правото душата да остане горе, трябва да премине през много, много дълъг процес на прераждане. От най-извисените български духове само Васил Левски няма да се преражда повече на земята.
-Вие, последователите на Дънов християни ли сте?
Това е учението на Христос, което Учителя обогатява, разпознава, осмисля и разширява. Всяка беседа започва с цитат от Евангелието или от Библията. Нищо не е отделено от Бога и нищо не е отделено от Христос.
-Какви се предсказанията на Петър Дънов?
Те са твърде много. Той първо говори, че ние сме стъпили в епохата на Водолея, т.е. на водата, на чистотата. Това е следващото стъпало от човешката еволюция. И когато в света се случват генерални промени, тогава той преминава през едно голямо пресяване. След него човечеството ще остана една трета. Всички души, които не са готови няма да преминат нататък и в бъдеще ще останат на друго място, ще бъдат преселени, където ще довършат своята личностна еволюция. Бог говори за ново небе и за нова земя и Учителя на няколко пъти споменава, че новият континент ще бъде на мястото на Атлантическия океан. Той казва, че ще има големи физиологически сътресения в хората и геофизически – в света. Северните и южните държави на Европа ще останат под вода. Учителя казва, че България е била на три морета и пак ще бъде. Колкото по-високо е морското равнище, толкова е по-защитена една страна от пораженията, които ни очакват. Дънов предсказва, че Европа ще мине през ужасни страдания, но предсказва и обединението й. Той говори, че Европа изкупува своята стара карма заради колонизираните държави. Всяка цивилизация е загинала по морални причини. Учителя предрича и смъртта си, казал, че като дойдат руснаците, ще си замине. В братството не се употребява думата умиране, а думата заминаване. Защото ние заминаваме, а след това се връщаме. Това е принципът на прераждането. Учителя казва, че смърт няма, умира само изхабеното и износено човешко тяло, но се запазва духът. Истинският ад е, когато душата отиде горе и пред нея започва да се прожектирана лентата на живота на човека. И той вижда какво е насътворил за годините на земята. И тогава започва човешкият самосъд, за да се преживее духовният катарзис. Горе в невидимия свят има опашка от души, които бързат и искат да се върнат на земята, защото тя е наречена Училището. Всъщност през това училище, което е едно разумно страдание, преминава човекът. Всеки е на своето стъпало и влиза в духовните неща, когато му дойде времето. Някои от по-висшите душите сами избират в какво семейство да се преродят. За по-нисшите – определя небето.