14.2 C
София
събота, 13 април 2024 г.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Изкуственият интелект стана българин!


Маргарита ДИМИТРОВА

Няма шега, няма измама – Изкуственият интелект (AI) стана българче и проговори на български. Това се случи, след като Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии INSAIT към СУ „Св. Климент Охридски“ стартира BgGPT, първия отворен голям езиков модел за български език. GPT-технологията е връх в развитието на изкуствения интелект и подобрява начина, по който обществото взаимодейства с информацията.

Големите езикови модели (A large language model (LLM) предизвикаха сензация в края на 2022 г., когато бе пуснат ChatGPT. Чатботът може да разговаря, да събира информация по определена тема, да пише есе, дори и рими да реди.
Но за разлика от други подобни платформи (ChatGPT, Bard, Bing), BgGPT не е корпоративна собственост и може да се използва свободно от публични и частни организации. Езиковият модел е съобразен със спецификата на българския език и ще позволява да се създават приложения, от които ще имат полза образованието, бизнесът, здравеопазването, публичната администрация. Така от института обясняват предимствата на новата технология.

Едва 3,6% от предприятията в България са използвали някаква форма на изкуствен интелект през 2023 година, показват официалните данни на Националния статистически институт. Обяснимо е, че повече – 13,8% – от компаниите с над 250 души персонал внедряват новостите.

С обявяването на BgGPT се поставя началото на серия от отворени езикови модели за AI на български език, които ще бъдат разработени от INSAIT. В първата си версия BgGPT е обучен на над 3 милиарда български изречения и се състои от 7 милиарда параметъра. Езиковият модел вече може да се ползва от всеки безплатно на адрес https://chat.bggpt.ai.

Интересът е огромен – само за броени дни хиляди граждани и стотици български държавни и частни организации заявиха достъп до технологията и чата. Само за няколко часа и с минимален изчислителен и финансов ресурс технологията може да се настрои от компаниите така, че да ползва техните данни и да изпълнява определени задачи. След такава стъпка (т.нар. fine-tuning) BgGPT работи на сходно ниво с най-мощните модели като GPT-4 за специфичната задача, въпреки че е стотици пъти по-икономичен като хардуерни изисквания. Тази функционалност позволява на българските компании и институции да внедряват изкуствен интелект почти безплатно в сравнение с огромните разходи за настройка и използване на затворени модели, какъвто е например OpenAI. Това е само първа стъпка от развитието на революционната технология.

Друго предимство е, че BgGPT може да се използва изцяло в рамките на дадена организация, като по този начин поверителните данни не се споделят с трети страни. Например внедрява го една счетоводна къща, която обслужва десетки фирми. След настройка AI ще ползва цялата налична база данни, ще изпълнява зададените поръчки, но информацията, твърде чувствителна за клиентите, ще си остава затворена в счетоводната къща.

Публичният достъп до чата на BgGPT и моделите зад него са част от мащабната стратегия на INSAIT за развитието и внедряването на изкуствения интелект в България. Институтът ползва публични данни от НАП, АПИС, „Просвета“, Lex.BG, но няма опасност да изтекат лични данни, уверяват специалистите.

INSAIT е създаден през 2022 година в партньорство с два от водещите технологични университети в света – Федералния технологичен институт в Цюрих (ETH Zurich) и Политехническия университет в Лозана (EPFL,) чрез международно споразумение, ратифицирано от Народното събрание. Институтът е първият по рода си подобен център в Източна Европа.

проф. Мартин Вечев

Идеолог за основаването му е българският изследовател проф. Мартин Вечев, който е начело на Лабораторията за сигурни, надеждни и интелигентни системи на ETH Zurich. През 2003 г., когато започва аспирантурата си в Кеймбридж, в документите има въпрос какво иска да постигне за 20–30 години. Тогава Вечев пише, че иска да създаде в България световен център като Кеймбридж.

INSAIT е финансиран от българското правителство с близо 170 милиона лева за период от 10 години. Световните технологични компании Google, DeepMind и Amazon Web Services за първи път подпомагат такъв проект в региона с общо над 12 милиона лева. За кратко време институтът успява да привлече авторитетни международни изследователи, както и силни докторанти от цял свят. Към екипа се присъединява и проф. Люк ван Гуул, който е един от най-цитираните учени в сферата на изкуствения интелект. Българската IT компания SiteGround осигурява четири милиона лева за пет години за възнаграждение на професора.

Институтът на Софийския университет e eднa oт 50-тe opгaнизaции в cвeтa и единственият представител от Източна Европа, ĸoйтo бе поканен да yчacтва в пъpвия глoбaлeн Aлиaнc зa изĸycтвeн интeлeĸт. Сред включените в организацията са също HACA, ЦEPH, yнивepcитeтитe „Xapвapд“, „Йeйл“, „Бъpĸли“, ЕТН Цюpиx, ĸaĸтo и тexнoлoгични ĸoмпaнии ĸaтo Ѕоnу, Lіnuх, Іntеl, АМD и Dеll.
Междувременно телевизия Bulgaria ON AIR изненада зрителите, пускайки в ефир АI Иван като ководещ на Мария Константинова и Виктор Дремсизов в сутрешния си блок. Изкуственият интелект е холограма с човешки вид, образът му е от библиотеката на AI видеогенератор на аватари, а говори с генерирания глас на продуцента на блока Веселин Гарабитов.

Плюсове и минуси на революционната технология

Дигиталният разум борави с богата информация, но няма грам фантазия

През последните месеци интернет буквално е подпален с въвеждането на езиковия модел ChatGPT. Хората от цял свят екзалтирано споделят какви са невероятните улеснения, идващи с новата технология, която бързо отговаря на всякакви въпроси, пише есета и дори поеми. Бизнеси, свързани с електронна търговия, възлагат доста надежди, защото описанието на продуктите и създаването на съдържание е по-бързо и разбира се, много по-евтино, защото се спестява работна ръка.

Но оказва се, че новата технология, има и доста дефекти. Някои IT специалисти говорят за вреди, които може да нанесе дигиталният разум. Да вземем историческите събития – често учените влизат в дебати около фактите и съществуват доста тълкувания на миналото. Почти не е възможно да се намери едно-единствено вярно описание. Обаче изкуственият интелект борави с огромни бази информация и посочва интерпретация, която е най-вероятна от статистическа гледна точка. Но понякога това не е верният отговор.

Идиомът е фраза или поговорка с фигуративно значение, прикрепено към нея. Но езиковият модел не е способен да използва подобни форми и текстът, който извлича, понякога звучи неестествено. Дигиталният разум може да имитира това, което е изкуство, но му липсват действителните качества на художественото изразяване, което е предаване на мисли или чувства. Изкуственият интелект не може да произведе съдържание, което докосва хората емоционално.

Есето, сътворено от машината, може да е богато и граматически издържано, но му липсва прозрение. А проницателността е отличителният белег на този жанр, в който изкуственият интелект не е особено добър. Той обхваща дадена тема от различни ъгли, което го прави неподходящ, когато най-добрият отговор е директен. Черпейки богатия си набор от данни, дигиталният разум често дава дълги отговори на медицински въпроси, докато лекарите отговарят директно или правят полезни предположения.

Когато отговаря на въпрос, който изисква професионални познания от определена област, например при правни въпроси, електронният ум може да изфабрикува факти, за да даде отговор. Понякога пише правдоподобно звучащи, но неправилни или безсмислени отговори. В тях липсват ирония, метафори и хумор, което може да направи съчинението прекалено формално.
Затова препоръката е цялото генерирано съдържание да бъде прегледано от човек. Подобно на много инструменти за автоматизация, и тази революционна технология няма да замени напълно хората в обозримо бъдеще, но при всички случаи ще подобри ефективността на работата.

Използване на бизнес софтуер, анализ на данни и изкуствен интелект (AI) от фирмите в България

21,7% от предприятията са използвали софтуер за управление на ресурсите (ERP) през миналата година. По-малък е делът на фирмите, които разполагат с приложение за управление на връзките с клиенти (CRM) – 10,5%, както и на използващите софтуер за бизнес разузнаване (BI) – 4,2%.

Всяко пето предприятие (21,9%) извършва анализ на данни, като при фирми с 250 и повече заети лица относителният дял е 53,1%. Компаниите, които предпочитат данните да се анализират от собствени служители, са 17,6%, а при 7,6% дейността е възложена на друга организация.


Мартин Керефейски, прототип на изкуствения интелект в „Кратките новини ON AIR“:
Зад аватара се крие работата на много продуценти

Кристиана Белова

Мартин Керефейски е роден на 5 април 2003 г. във Враца. В момента учи журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От близо година е репортер в Bulgaria ON AIR, първата телевизия в България с генериран изкуствен интелект, който помага на журналистите. Образът му е избран да бъде пресъздаден за промотата, които телевизията прави. Когато видите Мартин да споменава кои са актуалните новини от деня и какво ще видите в новинарската емисия, трябва да знаете, че това не е той, а неговият образ, генериран от изкуствен интелект. 

– Мартине, от колко време работиш в Bulgaria ON AIR? 
– От края на април миналата година. Благодарен съм на всички колеги, че ме приеха и ми помогнаха. Смятам, че за това време научих много, и се радвам за възможността да работя редом до такива професионалисти.

– Как се стигна до решението да използвате изкуствен интелект? 
– В екипа от доста време наблюдаваме иновациите в технологичната сфера, следим и новостите в нашия бранш. Опитваме се да ги ползваме в интерес на зрителите, за да получават възможно най-бързо информация и тя да е максимално обективна и точна. Всъщност така се роди и идеята за „Кратките новини ON AIR“ в социалните мрежи. Всеки ден, час преди обедната и централната емисия, моят виртуален образ или на репортера Аксения Мирчева обобщават най-важното от деня и това, което зрителите ще видят малко по-късно в новините. Колегите от сутрешния блок имат свой виртуален ководещ AI Иван, който пък представя резултатите от анкетите, които провеждаме на уебсайта на телевизията.

– Какво е твоето мнение за изкуствения интелект? 
– Смятам, че отваря много нови възможности. За мен голяма част от страховете в обществото са неоснователни, защото, ако се използва правилно, тази технология може много да помогне на човека. Надявам се, че ИИ ще позволи на хората да развиват креативността си, като ги отмени от досадните задачи в ежедневието. Това, разбира се, не означава, че трудът на хората може да бъде заменен. Особено в нашата професия няма как да се случи. Журналистиката винаги трябва да се прави от хора и за хора – зад аватара, когото виждате, всъщност се крие работата на много продуценти, които са селектирали новините и са ги подготвили. Те са проверили информацията, взели са различните гледни точки и експертни мнения и са я подготвили на база на професионалния си опит.

– Как в телевизията направиха избора да бъде генериран точно твоят образ? 
– Това не е въпрос, на който аз мога да отговоря, но наистина съм поласкан и се радвам, че са ми поверили честта да бъда един от първите двама виртуални репортери в България. Стремежът ми като журналист е да информирам обществото по актуалните теми по най-добрия възможен начин, за да може всеки гражданин да вземе своето информирано решение и да вижда цялата картина такава, каквато реално е, без излишен шум.

– Можеш ли да разкажеш повече за самия процес? 
– Беше интересно и различно. Обучихме AI да говори като нас, записахме няколко дикторски текста, от които той да улови тембъра ни и паузите, които правим. Записахме и кратки видеа, за да покажем на AI жестовете, които правим, така че той да изглежда истински. Няколко екипа от нюзрума и нашата медийна група доста усърдно работиха и всъщност направиха нещо наистина страхотно – приликата е голяма, а резултатите може да видите сами в социалните мрежи на телевизията.

– Колко време отне създаването на холограмата? 
– Самият образ се създаде доста бързо. В рамките на ден AI вече говореше и изглеждаше като нас. Получи се от първия път. Колегите, които реализираха идеята, се справиха страхотно. Бях впечатлен колко реалистично стана всичко и вярвах, че ще се хареса на зрителите.

– Какво е чувството да гледаш себе си, но генериран от AI? 
– В началото, трябва да призная, беше изненадващо. Виждаш образ, който прилича на теб, говори като теб и дори имитира твоите жестове, когато представя информацията.

– Как те възприеха близките ти? 
– Макар и да прилича изцяло на мен, все пак това е изкуствено създаден образ, което те знаят. Освен това оценяват новостите и използването на модерни технологии и в този смисъл бяха впечатлени от иновацията ни.

– Удовлетворява ли те завършеният продукт? 
– Да, защото създадохме нещо ново, което, надявам се, е интересно и за хората. Опитваме се да извеждаме най-важното, но и най-интересното от събитията през деня, така че да информираме зрителите в реално време. Но отново да подчертая, че макар виртуален образ да съобщава темите, той няма никакво отношение нито към селекцията им, нито към подготовката. Това се прави изцяло от нас и от продуцентите в нюзрума.

 

Последни новини

- Реклама -