Кристина ПАТРАШКОВА
Докато столичани тънат в боклуци и спорят кой е виновен за препълнените кофи, най-после се появи смислена идея, която да лансира изкуството по улиците. Инициативата на Даниел Лорер „Изкуство в архитектурата“ е едно от малкото ценни предложения, пръкнали се през последните няколко години, които може да върнат така липсващата ни естетика в околната среда.
Идеята е проста и крайно лесна за реализиране, а отгоре на всичко е европейска практика, която процъфтява в Германия, Франция, САЩ и любимата на всички българи Гърция. Какво е нужно? Във всеки държавен проект за публично пространство, било то сграда, площад, улица, да се включва един-два процента от бюджета за създаване на изкуство специално за това пространство. Може да е фонтан, скулптура, модерна, но смислена инсталация, концептуален проект.
И някак си средата ще стане различна. Дори всекидневието ти да е било ужасно, да си се скарал с жена си, мъжа си, шефа, да си загубил пари, ще ти бъде по-приятно да се разхождаш в среда, напоена с естетика. Тогава ще е по-лесно да виждаш изход от трудната ситуация. А и няма да свързваш града само с боклуци, разрушени сгради, дупки по улиците и пропадащ асфалт.
За да стане всичко това, няма да е нужен отделен бюджет, просто малка част от предвидения ще отива за творчество. Толкова е нужно, за да заживеем в по-нормална среда. Светът днес се възприема визуално, опаковката е по-важна от съдържанието. Това не е добре, но красотата отвън може да те мотивира да търсиш и тази отвътре. Какво по-хубаво от това всеки, като се разхожда в своя град, да се наслаждава на изкуство, създадено от български творци за българската общност.
Точно както днес се радваме на всички тези красиви сгради със скулптури по покривите на стара София, стара Варна, стар Пловдив, които са успели да оцелеят във времето.
В Германия 10 000 произведения на изкуството са реализирани по този начин. Във Франция системата „1% за изкуство“ съществува още от 50-те години на миналия век.
За да се случи всичко това в България, е нужно просто да се приеме един закон. В името на естетиката, изкуството, а и паметта.
Толкова ли е трудно да се преборим за красотата?