Кристина ПАТРАШКОВА
„Фабрика за кокошки“, „Русалки“, „Никога не е просто секс“, „Опасни шматки“, „Махленска класа“. Това не са заглавия на чалга хитове, а на филми, които са се завъртели по екраните напоследък. Заглавията ни връщат в зората на демокрацията, раждането на мутрите, хвърлянето на салфетки, гангстерските войни, дебелите златни ланци.
Халтурата, лошият вкус, кичът с чалга елементи отново мощно нахлуват по екраните. Не само заглавията, но и сюжетите са елементарни, заснемането е непрофесионално, а в много от продукциите участват фолк изпълнители като Джулия, Борис Дали и куп техни колеги. Говорят на диалект, за изграждане на персонажи и дълбоки превъплъщения и дума не може да става.
Повечето от проектите са заснети със спонсорски пари, което говори само по себе си за какво развързват кесии богатите хора. В повечето от случаите продуцентът или продуцентката са сценаристи, режисьори и изпълняват централните роли. Премиерите са бляскави, с червени килими, гърмящо шампанско и снимки с рокли с голи гърбове и папийонки пред огромни плакати.
Не по-различно е положението в театъра, където с малки изключения, повечето представления трудно могат да се издържат до края. Актьори масово напускат театрите и правят ситуационни комедии с тъпи смешки и почти без декор. Това дава възможност да се пътува из страната, където гостуването на известни артисти се превръща в събитие. Читалищни и спортни салони, както и всякакви зали се пълнят до последния ред, а печалбата е гарантирана.
Виктор Божинов, режисьорът на „Възвишение“ – един от най-добрите и касови филми през последните години, го каза най-точно: „Докато високомерно се перчим кой е по-по-най, грозна и аматьорска вълна шета из кината. Ако не се изгражда публика, тя се изражда“.
Всяко нещо, за което има пазар, не само си пробива път, а се налага като тенденция. Проблемът е, че чалгата е институционализирана отдавна не само в дискотеките, но и в медиите, в манталитета ни, в културата. Бедата е, че хората, които имат възможност и желание да дават пари за изкуство, няма да подкрепят постановка по Шекспир или Гогол, които вероятно дори не са чели. Те ще дадат финансово рамо на „Фабрика за кокошки“ дори защото заглавието им звучи смешно.
Изкуството по цял свят страда от липса на идеи. Холивуд се надпреварва да прави римейки на христоматийни продукции или техни продължения. За да надгради, понякога пренася действието в различни епохи, а любимият напоследък жанр е антиутопията – може би защото времето е тревожно, несигурно, агресивно. Светът се пренарежда.
Главна роля във всички тези процеси играят социалните мрежи. В тях всеки човек, който не може да се похвали с едно значимо постижение в живота си, се превръща в звезда. Снима клипове, изказва се по теми, от които нищо не разбира, размахва пръст, раздава правосъдие, лепи квалификации. Средата е благодатна да загубиш представа за собствената си идентичност. Повечето започват да си въобразяват, че са интересни, забавни, атрактивни. Колко му е да станат актьори, да запишат песен, да открият изложба, да заснемат филм, да разкажат за живота си. Ако това се случи, масовият зрител се припознава в персонажите, защото те са като него – важното е да се забавляваш, да се напиеш, да наругаеш жената, да попържаш властта.
Послания няма, а и никой не се интересува от тях. Животът е днес и сега, трябва да се харесваме такива, каквито сме. Това е зоната ни на комфорт.
Проблемът не е само български, а световен. 50 на сто от продукциите, които вървят по стрийминг платформите също са пълни бози – преливащи от клишета, интерпретиращи тъпи ситуации по банален начин.
В изкуството отдавна няма взрив на идеи, раждане на нови направления. Бохемски кръгове от интелектуалци, които спорят, за да се родят импресионизмът, сюрреализмът, дадаизмът, кубизмът не съществуват. Времето е на индивидуализма, личното оцеляване и мисълта за собственото благополучие. Днес не е модерно да се говори за духовно усъвършенстване и личностно развитие. Романтизмът е идеализмът са за неудачниците.
„Фабриката за кокошки“ е изместила „Ромео и Жулиета“, „Хамлет“, „Ревизор“, „Майстора и Маргарита“, „Идиот“, „Престъпление и наказание“. Повечето хора не се терзаят от екзистенциални въпроси и може би затова все по-често губят смисъла, а проблемите с менталното здраве се превръщат в пандемия. Може би затова повече от 400 училища в Германия въведоха нова учебна дисциплина – уроци по щастие. При това не става дума само за методики за справяне със стреса или повишаване на мотивацията, а задълбочаване в причините човек да се чувства щастлив. Да осъзнае, че самотата е толкова вредна за здравето, колкото алкохолът, тютюнопушенето и преработените храни. С други думи, търсят се нови дефиниции на щастието, което всеки човек може да изпитва.
Това също е парадокс. Изкуството, откакто свят светува, е давало пътища, сочело е посоката, когато тя се загуби. Днес то е станало функция на загубения смисъл. Превърнало се е във „фабрика за кокошки“.
