16.8 C
София
сряда, 29 май 2024 г.

Излезе последният роман на Маркес, който той искаше да заличи

Поклонниците на Габриел Гарсия Маркес в 37 държави не спират да четат последната непубликувана досега творба на великия колумбийски писател, която е литературното събитие на 2024 г. Премиерата е посветена на рождената му дата, 6 март, макар че стават и 10 години от смъртта му. Великият Габо е на 87, когато на 17 април 2014 отлита към отвъдното. Официалната международна премиера на „През август ще се видим“ беше в Института „Сервантес“ в Мадрид. В България е по книжарниците със знака на „Лъчезар Минчев“ и в превод на Емилия Юлзари.

Интересът навсякъде е изключителен не само заради традиционната читателска еуфория към сюжетите, езика и магическия реализъм на Маркес. Оказва се, че носителят на Нобелова награда за литература приживе е предупредил синовете си, че не желае да тиражират финалното произведение в неговата кариера. Маркес просто не е харесвал написаното и се е разпоредил то да бъде „заличено, защото не струва“. Но дали Гонсало и Родриго Гарсия Барча са прекрачили волята на баща си? Те вече споделиха пред медиите, че съвестта им е чиста, тъй като към края си Маркес им е казал да правят каквото искат, когато той вече няма да е жив. Така че двамата спят спокойно без угризения. Наследниците уточняват, че не са имали никакви колебания, тъй като с литературните им агенти и с издателите са преценили, че достойнствата на „През август ще се видим“ не отстъпват по нищо на тези от прочутите четива, създадени от световния творец.

„Не е толкова прецизно шлифован като другите му романи, но е също толкова категорично изпълнен със смисъл. А баща ни говореше друго, защото вече просто не осъзнаваше реалността“, казва Родриго Гарсия пред Би Би Си. Пак той в книгата си „Габо и Мерседес, едно сбогуване“ споделя, че баща му е на 70 години, когато признава пред него, че настъпва нов момент и ще престане да пише дълги романи. Защото главата му „не може да побере огромната архитектура“ и оттук нататък текстовете му ще бъдат по-кратки.

Маркес работи десет години по сюжетните линии и интриги в шест части, като всяка от тях може да се чете и като самостоятелна глава. Страниците са 122. Наследниците му припомнят, че през последния отрязък от житейското му време той е в лапите на деменцията, която убива способността му да пише, да чете и да разчита на паметта си. Именно заради това си ментално състояние авторът на продадения в 10 милиона копия роман „100 години самота“ се чуди дали „През август ще се видим“ трябва да види бял свят. Маркес прави пет чернови, на които се базира окончателната редакция. Зад нея стои Кристобал Пера, доктор по латиноамериканска литература в Тексаския университет, който е редактор и на двете книги, публикувани преди смъртта на Маркес – мемоарите му „Да живееш, за да го разказваш“ и „Спомен за моите тъжни проститутки“. Пера е силно свързан с вълшебника на словото – той му е така посветен до фанатичност, че се чувства като реставратор, който се труди върху платно на голям майстор. Но Пера не е променил и дума от записките, всичко е било завършено, само се е съобразил със забележките, оставени от Маркес в ръкописа.

Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img