Милена ФУЧЕДЖИЕВА
Джулиан Асанж се призна за виновен в съд на Марианските острови за разпространяване на секретна военна информация. След сделка със съдебните власти и присъда от 5 години той беше пуснат на свобода. Присъдата е със задна дата заради петте години, които излежа в затвора, както и седемте години политическо убежище в посолството на Еквадор в Лондон. Делото беше водено на острови, които са американска територия, след като той отказа да отиде в континентална Америка, опасявайки се, че може да бъде отново затворен. Случаят Асанж е прецедент за свободата на словото.
Въпросът е къде е границата между журналистика и шпионаж, защото, когато става дума за строго секретни документи, те навсякъде по света неслучайно са в тази графа. Службите преценяват в името на националната сигурност какво да бъде изнасяно публично и какво не. Асанж наруши тези правила с Уикилийкс и беше в реда на нещата да понесе наказание, макар че той продължава да отстоява правото на тотална свобода на словото в журналистиката: „Аз не съм свободен днес, защото системата работи. Свободен съм, защото след години затвор аз се признах за виновен за журналистика. Признах се за виновен в търсенето на информация от източник. И се признавам за виновен в информирането на обществото каква беше откритата информация. Не съм се признал за виновен в нищо друго“.
Същата тази тотална свобода на словото позволява в момента в американските университети да се вихри брутален антисемитизъм. Една година след терористичната атака в Израел студенти лепят на компютрите си стикери с надпис „Изнасилването е съпротива“. Изнасилванията от терористите на „Хамас“ и досега не се дискутират в публичното пространство. Американските феминистки бяха готови да разкъсат Харви Уайнстийн заради посегателствата му върху актриси, сега мълчат. Изнасилването на еврейки от палестинци било съпротива. Нито след нападението, нито сега, година по-късно, няма масово възмущение от чудовищния начин, по който бяха третирани и убивани израелски жени.
Една година след еврейския 11 септември Израел води война на много фронтове и успешно елиминира лидерите на „Хамас“ и „Хизбула“, както и ирански военни. Фронтовете са плашещо много и бяха започнати с гениалната акция на Мосад с пейджърите. Тя не само унищожи голяма част от мрежата на „Хизбула“, но и бръкна в джоба й с няколко милиона долара, колкото е струвала поръчката за програмирането и доставянето им. Няколко милиона са нищо, обаче те имат символично значение – вие платихте сами за смъртта си. Същевременно за пръв път осъзнахме, че всеки електронен предмет от домакинството или за професионално ползване може да бъде използван като смъртоносно оръжие. Трудно е да си представим, че докато главният секретар на „Хизбула“, вече покойният Хасан Насрала, обясняваше във видео, че всеки електронен предмет може да носи смърт, е имало американски студенти, както и „феминистки и феминисти“, които са били на страната на „Хизбула“. Уви, има ги и те не са малко.
Оказва се изключително трудно, дори невъзможно да бъде обяснено на младите хора какво е война и че не може да има война без придружаващи невинни жертви. Никое дете не заслужава да бъде убито. Децата трябва да бъдат пазени. Но войната е най-варварският и последен жест на неразбирателство между две страни, след който никой не щади никого и нищо. Милениълите и особено поколението Z имат голям проблем с разбирането на това какво представлява войната. Те бяха отгледани в спокоен и осигурен свят, в който родителите им искат да им спестят всякакво насилие, дори и минимален морален дискомфорт. Беше постигнат частичен успех в овладяването на насилието на думите. Хората вече не могат да бъдат обиждани заради външния им вид, начина им на обличане, килограмите им и т.н. Oh wait, както се казва. В България все още може да си интелектуалец и да наричаш с животински имена хора, които не са част от твоя политически „спектър“, както и да ги изобразяваш като животни в карикатури и по билбордове. Така похитителите се превръщат в жертви, но кой тук има реален интелект, за да му дойде наум подобно прозрение. В България тънкообидността е далече от нивата на Америка и децата са изложени на много повече вербално насилие у дома и навсякъде. И все пак никога досега децата в цивилизования свят не са били така пазени от възможността да бъдат наранени. Затова и им е невъзможно да разберат механизма на войните в Израел и Украйна, с десетките хиляди загинали невинни хора и деца.
Избрал изключително лош тайминг, два дни преди отбелязването на годишнината от атентата срещу Израел, Еманюел Макрон призова за спиране на оръжейните доставки за Израел. Във Франция съжителстват една от най-големите еврейски диаспори в Европа заедно с многобройно мюсюлманско население, съответно войната в Газа създава особено остро разделение в обществото. И отляво, и отдясно в правителството на Макрон призивът му не беше подкрепен. През май САЩ спряха за малко доставките на бомби. Същевременно Германия тихомълком е намалила доставките на оръжие. Макрон може да не е прав, най-лаишки казано, но в крайна сметка плурализмът в политиката също е необходим, стига да не обръща историята в посока да подкрепяме правителства, народи и терористи, които не само нямат проблем с изнасилването на жени, но и ги убиват с камъни, държат ги пленнички, правят ги сексуални робини. И понеже тези жени нямат никакъв глас, нито шанс да го имат, тяхното страдание се смята за част от тяхната „култура“ според новите комунисти. Реално те нито са прогресивни, нито са комунисти, защото комунизмът като идеология е за тотално равноправие и не подкрепя насилието върху жени. Изглежда обаче, че това убягва на младите екстремисти без друга идеология освен „Изнасилването е съпротива“, щом става дума за жени, особено еврейки. И мълчаливото съгласие на феминистките е факт, който никога няма да бъде забравен.
Добрата новина, донесена от бившия министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев, е, че България не само няма проблем с бежанците, но е и едно от най-спокойните места в Европа. По стечение на обстоятелствата ние не сме приоритет на бежанците, а и не само – те просто не искат да остават тук. Основната причина е, че са икономически емигранти, а България не предлага условията, които предлага, примерно, Германия. Тази информация предизборно не се харесва на „Възраждане“ и останалите националисти.
Интересни са разликите в оценяването на икономическата свобода в България от два източника. Американската консервативна Heritage Foundation дава следната оценка: „Оценката на икономическата свобода на България е 68,5, което поставя икономиката й на 31-во място сред най-свободните в Индекса на икономическата свобода за 2024 г. Рейтингът й е паднал с 0,8 пункта от миналата година и България е на 18-о място от 44 страни в регионалната европейска класация. Икономическата свобода на страната е по-висока от световната и от регионалните средни стойности“. Според Доклада за икономическа свобода за 2023 г. на либералния канадски Институт „Фрейзър“ България се класира на 36-о място сред 165 държави и територии. Институтът Фрейзър дефинира „икономическа свобода“ като способността на индивида да взема икономически решения без намеса от държавата. Значи ситуацията в България не е никак зле въпреки това, в което ни убеждават родните медии. Консерваторите ни слагат на 31-во място, а либералите на 36-о от 165 държави. И тези резултати са постигнати при непоносима вражда между партиите и постоянни служебни правителства. Да си представим колко напред бихме дръпнали, ако всички отидем да гласуваме на тези избори. Би било страхотно!