Милена ФУЧЕДЖИЕВА
Таксиджиите навсякъде са еднакви. Неслучайно имаше американски документален сериал „Изповеди в таксито“. Шофьорът ми до летище „Джон Ф. Кенеди“ беше възрастен мъж от Ямайка, който веднага ме подхвана с въпроси какво мисля за войната с Иран, дали ще спре скоро, какво мисля за енергийната блокада на Куба, обсъдихме и Тръмп, който според шофьора е най-непредвидимият човек на света и друг като него не съществува. „Всеки от нас има двойник, но Тръмп със сигурност няма.“
Поради близостта си до Куба се оказа, че в Ямайка има много кубински лекари. Наскоро под натиск от Америка 300 от тях са били депортирани и сестрата на шофьора няма при кого да отиде на офталмолог. Кубинските лекари били най-добрите. Медицинското образование в Куба било много добро, но отивали да работят в Ямайка, защото в Куба не правели никакви пари. Нали медицинската система в Куба е безплатна. Казах на шофьора, че сигурно правят пари в Ямайка, но също така е сигурно, че голям процент от тези пари им взима кубинската държава, иначе не биха били пуснати в чужбина. После се чудеше защо Тръмп пусна този руски танкер да стигне до Куба. А после минахме на Иран. „Те са голяма държава и тази война няма да спре скоро.“ Отговорих му, че според някои анализатори е възможно да продължи и 6–7 години. Той възкликна: „Толкова дълго!“. Дадох му за пример войната в Украйна. Докато се тревожим от Америка за войната в Иран, тази в Украйна трае вече цели 4 години. Америка е далече и нищо там не е засегнато от нея. Разказах му за огромното количество украинци, които я напуснаха, и колко много от тях са в България. Естествено последва и възклицанието: „А Тръмп беше сигурен, че ще помири Русия и Украйна и ще получи Нобелова награда!“, на което пък отговорих, че явно е изгубил илюзии, че ще има Нобел, затова и започна такава сериозна война като тази с Иран.
И така, обсъдихме международното положение, докато стигнахме до летището. А то изглежда бедно, остаряло и безлично в сравнение с подновеното летище София. Не знам има ли човек да го споменава като летище „Васил Левски“. Грешка е, че беше кръстено така. Този път летях през Варшава. Технологията за преминаване на границата в Полша е на изключително високо ниво. Такава няма и в Америка. Знаем, че поляците не искат никакви емигранти, което е повод за остър конфликт с ЕС. Един симпатичен агент от мразения заради депортациите ICE каза на друг: „Хайде да ходим да се напием“. Чухме го цялата гигантска опашка. Другият се смути и го смъмри. Добре изглеждащи, въоръжени до зъби млади момчета. Но в сравнение с Полша сигурността изглежда леко несериозна. В магазина за списания ме посрещна щанд, отрупан с шоколади, опаковани в доларови банкноти. Човек не може да се заблуди, че не е в Америка на Тръмп. Доларът е слаб, но шоколади с менте долари колкото искаш. От другата страна щандът пък беше с шоколади и вафлички с президентския печат и лика на Доналд Тръмп. Кой друг да печели от тези шоколади, ако не той. Тръмп явно е дал лицето си. Би трябвало да го е дарил за някаква кауза, щом ще бъде опаковка на шоколад, но едва ли. Тези шоколади бяха едно от малкото напомняния, че живеем в ерата Тръмп. Ако човек не гледа телевизия и не следи медии, за да научи повече от най-необходимото, в Америка не се усеща по нищо, че той е на власт.
И впрочем – много дразнещо „впрочем“ – тук изобщо няма такава инфлация като в България. Помня колко струваха преди повече от година няколко храни, които обичам, цената им може би се е вдигнала минимално. Българите все повече се оплакват във Фейсбук от неспирното поскъпване на всичко. Може би беше грешка въвеждането на еврото. Пиша тези редове от Полша, където запазиха злотата. Чувствам се неловко, защото бях твърд поддръжник на въвеждането на еврото, но май някои народи като българския не са подходящи за точно тази европеизация. Не вярвах, че така ще започнат да обръщат, примерно, цена от 50 лв. в 50 евро, но виждаме как се случва навсякъде. Обаче е късно. Вече не е финансово изгодно да живееш в България. Качеството на стоките, качеството и количеството храна в ресторанти, млекарници, сладкарници, месарници и т.н. не може да се сравнява с това в Америка, а беше обратното допреди 5–6 години. Но безвремието, в което живеем от 2020 г., сменяйки 7 правителства, няма как да не произведе безмилостна спекула. Правителство след правителство, „народът“ знае, че е свободен да се държи безобразно. Непрекъснато слушаме обяснения как токът бил скъп. Мошеник до мошеник.
Бойко Борисов води умерена, „тиха“ кампания, а Делян Пеевски като че ли е изчезнал. Това вероятно ще им донесе положителни резултати на фона на безкрайното повтаряне на едно и също от всички останали. Обявяването на предизборната кампания на Румен Радев беше облято в примамлив зелен цвят. Цветът на бюлетината на „Прогресивна България“, както и декорът и осветлението в залата, където се проведе учредяването на партията, са много добър избор на мениджърите на кампанията му. Тези тонове на зеленото са успокояващи, привлекателни и модерни. И дотам свършва успокоението и привлекателността. Никой не знае какво следва.
Кампанията на ПП-ДБ е обичайното „Борисов-Пеевски-мафия“ до припадък. Трябва да задоволят очакванията към тях, за които знаем вече от участието им във властта, че няма да ги задоволят. Джензитата, които навсякъде и вече от всички партии са пробутвани, е безсмислено да бъдат коментирани. Те са просто деца, които ще попаднат в месомелачка. Независимо дали ще останат в политиката, ако бъдат избрани за депутати, те ще бъдат променени до неузнаваемост. Няма как човек да се радва на появата им, знаейки какво ги очаква. Все пак са деца и съдбата на български политик е последното нещо, което човек може да им пожелае още в началото на живота им след университет или по време на следване. Би трябвало да поживеят свободно, да се занимават с любов и изучаване на света според интересите си. А ако интересите им наистина са да са политици в България, човек може само да се чуди на акъла на родителите им. Трябва да не обичаш много детето си, за да го изпратиш в тази среда. Не слагам епитети, защото е излишно. Всички епитети ги четем и изговаряме ежедневно помежду си и в социалните мрежи. Оставям без коментар липсата на опит и девствената наивност, която ще им бъде отнета брутално, както и мафиотския произход на някои борещи се срещу мафия джензита на ПП-ДБ. Но двойните стандарти на членовете на тази формация са известни на всички, така че добре дошло ново попълнение на нечисти потомци.
ПП-ДБ ще са със слаб резултат и не само заради купуването на гласове. Мечтата им за 121-те депутата след големия протест няма да се сбъдне. Повечето протестиращи вероятно ще гласуват за Румен Радев. Не защото бюлетината е в красив зелен цвят. Петрохан изигра изключително отрицателна роля за ПП-ДБ. Конспирация или не, налудничавостта на обществото „Калушев“ е фактор, рушащ доверие. Както и гей аферата с Хасърджиев и бизнес партньора на Мариан Бачев Росен Белов пък се обърна срещу ИТН. Шокиращо и притеснително е, че служебното правителство е крило две седмици нота от Иран срещу присъствието на американските военни самолети на софийското летище.
Задачите на следващото правителство не са за завиждане. Никой не знае накъде ще тръгне войната с Иран. Две от важните цели на Тръмп като негово наследство от президентството му са Куба и Иран. Той не цели смяна на режима, защото не се интересува от идеология, а от пари. Би работил и с кубинската компартия, ако отворят острова за американския бизнес. И така, good luck на бъдещите управляващи, разкрачени между Евразия, Америка, Израел и България. Ще имат нужда и от късмет освен от разум. Може би все пак войните скоро ще спрат.
А дано, ама надали.